„Когато откъснеш езика на човек, ти не доказваш, че той лъже. Просто показваш на света, че се страхуваш от това, което може да каже“ – Джордж Р.Р. Мартин
Фейсбук и Туитър блокираха Доналд Тръмп – този път завинаги. Google и Apple забраниха приложението на свободната социална мрежа Parler, в която се подвизават много от симпатизантите на президента, а до броени часове очакваме Amazon да спрат нейния хостинг изцяло. Тънката граница между модерацията на съдържание и бруталната цензура по съветски отдавна е премината. Още от месеци се появиха признаци, че Доналд Тръмп може да бъде низвергнат от социалните мрежи. Само че очакванията бяха това да се случи, когато мандатът му завърши. Фактът, че заличаването му е реалност сега посредством координирани действия от всички големи технологични компании, притеснява мнозина – включително такива, които не са негови почитатели. Ако днес биват изгонени хора, които не са ни симпатични, каква е гаранцията, че утре няма да пострадат и такива, които харесваме? И щом действащият президент попада под виртуалната секира на днешния ден, никой не е застрахован – утре може да сме ние.
Разбира се, не са малко и тези, които ръкопляскат на изгонването, както и тези, които недоволстват, че то е дошло твърде късно. Не липсват аргументи в полза на цензурата – че поведението на Тръмп е станало неконтролируемо, че той е подстрекавал протеста и щурма на Капитолия, както и че нови бунтове не са изключени преди предаването на властта на Байдън на 20-ти януари. Но въпросът, който всеки критично мислещ човек трябва да си зададе, е защо технологичните олигарси от Силициевата долина трябва да имат властта да заличават когото и да е от онлайн пространството? Ако искаме да сме в крак с времето, да използваме модерните технологии и да притежаваме съвременен телефон, изборът не е голям и обикновено пада върху айфон или телефон с андроид. И ако Apple, Google и Amazon притежават силата да ни принуждават коя точно социална мрежа да ползваме, забранявайки неудобните (като Parler), какво се очаква да правят хората, които не желаят говорят на новговор в одобрените от тек гигантите мрежи? Пощенски гълъби ли да ползват?
Вторият въпрос, който си задавам, касае родната ни реалност. Чета за САЩ, мисля си за България. Изумен съм от поведението на борците за демокрация, които реват срещу медийната олигархия у нас и „свинските“ сайтове, които се изявяват като доайени на свободния интернет, които скачат срещу всяко посегателство към дигиталната свобода, които едно време протестираха срещу опитите „Читанка“ да бъде затворена, а днес първи ръкопляскат в полза на цензурата, налагана от технологичните гиганти. Имайки предвид, че тази пролет се задават избори, а някои от тези хора са политически активни и скоро ще почнат да ме зарибяват да гласувам за определени партии и знайни и незнайни коалиции, използвам случая в тази статия да им кажа да не се занимават да ме агитират и да ме убеждават в тяхната „алтернатива на статуквото“. Първо, че няма да им се получи, и второ, ако някога съм подкрепял еди-кои-си на избори, вечна благодарност не дължа на никого.
Цензурата е опасен инструмент. Американският писател Лука Делана пише следното: преди цензурата да стане неприятна, тя започва във вид, в който я одобряваме. Пристъпването към цензуриране неизбежно почива на няколко силни постулата. Първото от тях е, че цензурирането няма да корумпира цензуриращия. Второто е, че цензурата е инструмент, от който в един момент може да се откажеш. Третото е, че властта, която подкрепяш, винаги ще остане силна. Четвъртото е, че тази власт никога няма да се обърне срещу теб. Цензуриращият винаги оправдава своите постъпки с мотива: „няма доказателства, че бъркам“.
Делана дава и конкретен пример за силен постулат, когато тек гигантите пристъпиха към сегашното цензуриране на Тръмп. Когато хората защитават премахването му от социалните мрежи, те казват: „Беше правилно Тръмп да бъде цензуриран, защото той подстрекаваше към насилие“. Но това почива на предположението, че цензурирането е деескалиращ акт, който ще сложи точка на напрежението. Имаме всички основания да се усъмним, че това е така. Нека да проверим дали казаното от Делана е правилно. Когато преди няколко години започна преследването на десни симпатизанти в Туитър, нормално беше те да се почувстват ощетени и да потърсят алтернативни платформи – в случая Gab и Parler. Е, сега се оказва, че симпатизантите са се организирали да протестират на 6-ти януари посредством тези мрежи – и технологичните олигарси са вкупом изненадани. Но вместо да се поучат от това и да везмат мерки срещу по-нататъшното ескалиране на конфликта, като потърсят пресечна точка и мирно решение, те какво правят? Решават изцяло да забранят Parler. Груба грешка! Нима си мислят, че хората ще изчезнат? Те ще продължат да недоволстват, да се събират, да използват алтернативни платформи. Илон Мъск, който изобщо не е фен на набиращата сили крайна левица и цензурата в социалките, вече даде предложение : „Използвайте Сигнал“ – т.е. приложението, което не е обвързано с придобитото от Facebook WhatsApp и осигурява защита на данните. Е, ако ли пък и то бъде забранено, винаги остават на разположение пощенските гълъби…
Може би не е нужно да се търсят алтернативи. Факт е, че, социалните мрежи Фейсбук и Туитър са монополисти. Хората са инвестирали много време в тях и трудно ще бъдат накарани да се преместят на ново място. Не го отхвърлям като възможност – цензурата спрямо Тръмп доведе до сериозен интерес към Сигнал, както и към Parler. За пръв път станах свидетел днес как десетки хора, както американци, така и българи, се регистрират в алтернативната социална мрежа. Предстои да се разбере доколко интересът ще е траен, стига нанесената от Amazon рана да не е фатална. Но също така е възможно до няколко седмици тези хора пак да се върнат във Фейсбук и Туитър, защото в крайна сметка всички са там, даже бабите на село. Това е сериозно покритие – и нека да не забравяме, че дори Гугъл с всичките си финансови и електронни ресурси не сполучи да наложи социалната мрежа „Гугъл Плюс“ като алтернатива.
Фейсбук и Туитър са станали твърде големи – като електричеството и водата. Всички разчитат на тях и всички зависят от тях. Това обаче не значи, че не могат и не бива да бъдат регулирани. Ето какво смята енергийният експерт и автор за Форбс Майкъл Шеленбергер: регулацията трябва задължително да гарантира прозрачност. Но какво ще рече прозрачност? Прозрачността не е еднозначна на прес-съобщение в стил „Тръмп подстрекава към насилие“. Прозрачността означава яснота при какви критерии се взимат решения за допускане и недопускане на съдържание. Прозрачността означава яснота какви са алгоритмите, които се използват. Прозрачността означава яснота кои точно гледни точки се отхвърлят, ограничават или регулират. Със сигурност Фейсбук, Туитър и останалите мегакорпорации ще упорстват и няма да се съгласят доброволно на регулации. Но Конгресът трябва ги изиска. Шеленбергер смята, че един добър вариант би бил социалните мрежи да отговарят пред надзорен панел от петима души, като двама се избират от Републиканската партия, двама – от Демократичната, а един директно от Президента на САЩ.
Докато това не се случи, винаги ще има обвинения към Фейсбук и Туитър, че са пристрастни. На фона на факта, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е изгонен, докато политици от очевидно тоталитарни държави не са блокирани, на фона на повсеместното осъждане на щурма на Капитолия, докато активистите на Black Lives Matter се толерират и екстремистките им изказвания не се трият, винаги ще има подозрения, че социалните мрежи слугуват на една партия и нейната политическа доктрина.
Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън обеща, че ще е президент на всички американци. Тепърва предстои да разберем дали ще удържи на обещанието си след като мандатът му започне – или разправата с неудобните опоненти ще се развихри с пълна сила.
