Технологията за създаването на политически идиот

Под политически идиоти разбирам хора, които в условията на свободно волеизявление чрез избори, масово гласуват срещу собствените си интереси. Примерно, бедните гласуват за партия или политика, която ще ги направи още по-бедни отколкото преди. Освен това, ще го правят отново и отново, тоест ще доказват, че са неспособни да се обучават достигайки онази най-тежка степен на слабоумие, която се обозначава като идиотизъм.

Какви са механизмите за този така забележителен политически процес и, забележете, за тези толкова ефективни и масови резултати. Доказват ги много и най-различни избори. Това което обединява тези механизми и ги прави изумителни, е че те всичките могат да се дирижират и осъществят от съвсем малък брой хора инсталирани на правилните места. Кои са тези места?

Училището и образованието като цяло

Ако малка група хора организират образованието, писането на учебниците, учебните планове и цялата система по такъв начин, че свободата, умението и способността на децата и младежите да мислят самостоятелно се подмени със зубрене и конформизъм, с полуистини и лъжи за миналото, със скука и бездарие по всички предмети от физика до изучаването на чужди езици, не като живи инструменти за общуване, а като мъртви грамади от механични правила, ако в училищата витае апатия вместо радост от любознателното изучаване на света – това е отлична основа за създаването на бъдещият политически идиот.

Мас медиите

Средствата за информация. Ако една малка група собственици, с помощта двама-трима основни редактори осъществяващи редакционна политика базирана на моркова и тоягата си поставят за цел и я следват неотклонно в продължение на десет или много повече години, ако те нямат опоненти поради доминиращото си финансово положение върху пазара за информация или поради контрол върху паричните потоци от реклами, реши да превърне в политически идиоти многомилионно население, което се осведомява от тези медии, то тогава тази цел е напълно постижима. Да, след определен брой години ще са налице множества от идиоти, които освен че са осведомявани от такива медии, са били образовани по горепосочения начин.Тази цел е още по лесна за достигане в общества, където съществува само един вестник и една телевизия, а всичко останало е под забраната на смъртно наказание от диктатор, който владее цялата държава, посредством своите съгледвачи, доверени слуги и сикофанти.

Икономика и планово управление

Икономика и управление на обществото въз основа на етатически централен модел, където държавата планира посредством специални планови комисии как и какво да се произвежда, продава и развива, като същевременно забранява най-различни неща, чийто единствен недостатък е, че не са одобрени от държавата, дори ако тези неща са полезни за всички. В този случай пак една малка група от хора, да кажем Маркс и Енгелс плюс още някой, примерно Ленин заедно със Зиновиев, Троцки и още неколцина, решават как всичко да бъде правилно в една отделно взета държава, пък ако им потръгне защо не и в целия свят? При тези постановки обаче тази малка групичка, на руски език може да се употреби и думата”кучка”, за да успее, има нужда от една многочислена армия от държавни служители, бюрократи, контролиращи, съблюдаващи, разпореждащи, разрешаващи и т.н. Те образуват органи, комисии, отдели, надзорни организации и началници. Понякога броят им, заедно с неизбежната в такъв случай наказателна и преследваща отклоненията от плановете полицейска машина, надвишава всички останали, работещи на недържавна служба. Резултатът от такава икономика е не само нескопосаното и ненужно производство на некупуваеми неща, но постепенното видиотяване на всички участници, като се започне от държавните служители и се завърши със самите крепостни работници, които след известен брой години в така образуваните заводи и предприятия, напълно загубват способността си за самостоятелен труд, без инструкции и без надзорници. Оставени сами на себе си, те се връщат към опушените комини на старите заводи и започват да ги прегръщат, ридаят, линеят, но винаги непоколебимо гласуват за Ленин. Евентуално за Троцки.

Ако тези три принципа, заедно или поотделно, се прилагат от едно немногобройно малцинство, което успешно си е послужило с някаква идеология, преврат или с други средства, за да заеме позициите позволяващи му да управлява някоя или всичките тези три сфери, тогава е възможно да се сформира едно значително и трайно мнозинство, чиято основна характеристика е идиотизма. Един “изъм”, който рядко бива назован с истинското му име. А трябва.

Ако не вярваш, виж Венецуела.

Любомир Канов е български психиатър и писател. Живее и работи в Ню Йорк. Пише разкази. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.

Share This