fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Теорията на счупените прозорци в българското училище

Време за четене: 3 мин.

Миналата седмица мнозина се възмутиха от един видеоклип, в който ученик буйства в класната стая по време на час и издевателства върху учителка, принуждавайки я да му пише тройка (включително като удря мобилния й телефон с пръчка). Скандалът стана повод за коментари докъде е стигнало нивото на дисциплина в българските училища. Известно е, че подобни случаи отдавна не са изключения.

Причините за срива на учителския авторитет и застрашителното покачване на нивата на ученически своеволия се коренят в „Теорията на счупените прозорци”, формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“ Тоест, ако провиненията не се наказват, това стимулира все повече хора да нарушават реда.

Пренесена в контекста на днешното българско училище, тази теория гласи, че причината ученик да си позволява такова арогантно, недопустимо и на практика престъпно поведение е липсата на санкциониране на далеч по-дребни и невинни провинения.

У младите хора съществува естествен порив към нарушаване на общоприетите правила. Колкото по-строги са правилата, толкова по-безобидно е тяхното нарушаване. И обратно – практическата липса на контрол за спазването на правилата провокира към извършването на откровени криминални престъпления. Защото това, което видяхме в двата клипа, е престъпление – тормоз върху учител на работното място.

По времето, когато авторът на тези редове беше ученик (от средата на 80-те до средата на 90-те години на миналия век), най-сериозните нарушения на училищния ред бяха… пушенето в тоалетните и драскането по чиновете, а „таванът” на неуважителното отношение към учител стигаше най-много до вербални остроумия. Физическата агресия, заплахите, плюенето на учител, демонстративното вземане на дневника, блъскането и ритането на училищно имущество – по онова време всичко това бе немислимо. Само че тогава имаше ефективна система от наказания (след 1990г. започна да се олекотява) – оценки за поведение, трудово-възпитателни училища, шамарите и дърпането на ушите бяха реалност… Имаше и респект към учителя. А сега всички знаем какво е положението.

Сега се чуват гласове, които призовават за сурови наказания на подобни гамени (и на техните родители).

Така и трябва да бъде, но „Теорията за счупените прозорци” сочи, че трябва да се обърне сериозно внимание и на „малките” нарушения на реда в училище. Защото санкционирането на наглед леки провинения предотвратява извършването на по-тежки.

През 1994г. новият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани назначава Уилям Братън за началник на полицията в града. Тактиката на Братън е да се действа твърдо срещу дребните нарушения на реда – скандали на обществени места, хвърляне на бутилки, рисуване по стените, пътуване гратис в метрото, просене на пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата, пикаене на улицата… Още като шеф на транспортната полиция Братън повежда война срещу гратисчиите. И не само я спечелва, а се оказва, че мнозина от пътуващите гратис имат далеч по сериозни „прегрешения” – висящи дела, незаконно притежавани оръжия и т.н. Преди него пък Дейвид Гън като директор на нюйоркския метрополитен започва работата си с борба срещу графитите по вагоните, които според него са символ на краха на системата и без тяхното премахване, никакви други реформи не биха били възможни. И резултатите са налице – докато в началото на 80-те години Ню Йорк е криминален ад с по 1500 тежки престъпления на ден и 6-7 убийства на денонощие, а метрото е рисковано дори през деня, то в края на 90-те години градът се превръща в най-безопасния мегаполис на САЩ.

Пътят към връщането на реда в училище и повишаването на учителския авторитет е ясен – строги закони, солени глоби и сериозни наказания. Плюс тяхното прилагане.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ