НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Теорията на счупените прозорци в българското училище

Време за четене: 3 мин.

Миналата седмица мнозина се възмутиха от един видеоклип, в който ученик буйства в класната стая по време на час и издевателства върху учителка, принуждавайки я да му пише тройка (включително като удря мобилния й телефон с пръчка). Скандалът стана повод за коментари докъде е стигнало нивото на дисциплина в българските училища. Известно е, че подобни случаи отдавна не са изключения.

Причините за срива на учителския авторитет и застрашителното покачване на нивата на ученически своеволия се коренят в „Теорията на счупените прозорци”, формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“ Тоест, ако провиненията не се наказват, това стимулира все повече хора да нарушават реда.

Пренесена в контекста на днешното българско училище, тази теория гласи, че причината ученик да си позволява такова арогантно, недопустимо и на практика престъпно поведение е липсата на санкциониране на далеч по-дребни и невинни провинения.

У младите хора съществува естествен порив към нарушаване на общоприетите правила. Колкото по-строги са правилата, толкова по-безобидно е тяхното нарушаване. И обратно – практическата липса на контрол за спазването на правилата провокира към извършването на откровени криминални престъпления. Защото това, което видяхме в двата клипа, е престъпление – тормоз върху учител на работното място.

По времето, когато авторът на тези редове беше ученик (от средата на 80-те до средата на 90-те години на миналия век), най-сериозните нарушения на училищния ред бяха… пушенето в тоалетните и драскането по чиновете, а „таванът” на неуважителното отношение към учител стигаше най-много до вербални остроумия. Физическата агресия, заплахите, плюенето на учител, демонстративното вземане на дневника, блъскането и ритането на училищно имущество – по онова време всичко това бе немислимо. Само че тогава имаше ефективна система от наказания (след 1990г. започна да се олекотява) – оценки за поведение, трудово-възпитателни училища, шамарите и дърпането на ушите бяха реалност… Имаше и респект към учителя. А сега всички знаем какво е положението.

Сега се чуват гласове, които призовават за сурови наказания на подобни гамени (и на техните родители).

Така и трябва да бъде, но „Теорията за счупените прозорци” сочи, че трябва да се обърне сериозно внимание и на „малките” нарушения на реда в училище. Защото санкционирането на наглед леки провинения предотвратява извършването на по-тежки.

През 1994г. новият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани назначава Уилям Братън за началник на полицията в града. Тактиката на Братън е да се действа твърдо срещу дребните нарушения на реда – скандали на обществени места, хвърляне на бутилки, рисуване по стените, пътуване гратис в метрото, просене на пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата, пикаене на улицата… Още като шеф на транспортната полиция Братън повежда война срещу гратисчиите. И не само я спечелва, а се оказва, че мнозина от пътуващите гратис имат далеч по сериозни „прегрешения” – висящи дела, незаконно притежавани оръжия и т.н. Преди него пък Дейвид Гън като директор на нюйоркския метрополитен започва работата си с борба срещу графитите по вагоните, които според него са символ на краха на системата и без тяхното премахване, никакви други реформи не биха били възможни. И резултатите са налице – докато в началото на 80-те години Ню Йорк е криминален ад с по 1500 тежки престъпления на ден и 6-7 убийства на денонощие, а метрото е рисковано дори през деня, то в края на 90-те години градът се превръща в най-безопасния мегаполис на САЩ.

Пътят към връщането на реда в училище и повишаването на учителския авторитет е ясен – строги закони, солени глоби и сериозни наказания. Плюс тяхното прилагане.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!