Ще откача вече! Ще ме побъркат с тази двойственост! Ще ме разчекнат с това раздвояване! Кажете ми, моля ви, как да се отнасям сега към протестите на земеделците – със симпатия или с омерзение? Да ги подкрепя ли или да ги порицая? Защото ако земеделците бяха тръгнали с тракторите към София през 2019 да свалят Борисов, когато умнокрасивитетът си пиеше биричката на тиферич пред президентството, а отровното трио – Бабикян, Минеков и Хаджигенов (припомням имената им, защото вероятно вече сте ги позабравили) – разнасяха своите ковчези, замеряха с храна сградите на институциите и плашеха софиянци с пернишки винкели, ако земеделците бяха тръгнали да свалят Борисов със същите искания като днес и със същите трактори, тогава тези искания щяха да са най-прекрасните и най-справедливите, земеделците щяха да са есенцията на народа, градската десница щеше да излезе на околовръстното с хляб (от лимец, разбира се) и сол (без холестерол) и да им целува краката. Но днес земеделците са рекетьори, мръсни богаташи-зърнари и преди всичко – агенти на Путин.
Всъщност в България не се случва нищо по-различно от случващото с в останалата част на Европа – нормално мислещите хора въстават срещу изгубилите всяка връзка с реалността ляволиберални правителства. Картината у нас не е уникална, а само скромен пиксел от голямата и тъжна картина на модерната цивилизация. Още когато през миналата седмица Българската аграрна камара насрочи дата за протести, медиите предупредиха: Неизбежно се върви към фермерски бунтове и в България! И забележете, че не става дума само за зърнари, както се опитват да изкарат вестник „Капитал“ (който излезе с ехидното заглавие DMS: ZARNARI), читателите му и всички проникновени коментатори от техния отбор. Не става дума за бентлита и майбаси, които действат като червено на бик за всички сиромахомили (по-скандализираща за тях, всъщност най-скандализираща е, както отдавна се знае, думата „апартамент“), защото още от първия ден към протестните действия се присъедини и камарата „Плодове и зеленчуци“, а те може да са всичко, но зърнари не са. Сега протестират вече и аз не знам колко организации, а исканията им са над 80. Тъй че – не, не са само майбаси и бентлита.
Конкретните искания са много, но всъщност в цяла Европа става дума за две неща: за дъмпинговия внос от Украйна и за последиците от кретенията на Зелената сделка. И макар че основните теми са две, причината е само една – катастрофалните резултати от опитите за регулация на икономиката. Така че, когато седнем да решаваме дали сме ЗА или ПРОТИВ фермерските бунтове, трябва да тръгнем оттам – да определим отношението си към политиката за субсидиране на селското стопанство.
За отделните страни, включително и за България, е ясно – трябва да се субсидира и то не по-зле от останалите, защото иначе няма да издържим на такава изкуствено създадена конкуренция. Не може германските и френските фермери да бъдат щедро дотирани от държавите си, а ние да си въобразяваме, че нашият пословичен с трудолюбието си селянин ще издържи да се опълчи срещу тях по гол задник.
Самото субсидиране като такова, извън проблемите на конкуренцията между различните държави, производители и пазари, също е разумно, доколкото е разумна политиката храната да е евтина и достъпна за всички, за да няма гладуващи – принцип, издигнат впрочем от Аденауер и германските християндемократи веднага след края на Втората световна война.
Политиката е разумна и субсидирането на селското стопанство е хубаво, обаче по природата си е антикапиталистическо. По природата си то е социалистическо и тоталитарно, а всяко нещо с подобна природа в крайна сметка се оказва вредно. Защото икономическите закони приличат на природните по това, че са донякъде естествени, подчиняват се на някаква обективна закономерност. Всеки опит да бъдат заменени с нещо друго, би представлявал опит да се замени естественото с нещо неестествено или по-точно казано – с нещо противоестествено.
Разбира се, че храните от Украйна и Африка ще се окажат по-изгодни, по-състоятелни в пазарно отношение, защото не са обременени от ненужни регулации, включително и такива от списъка на Зелената сделка. Субсидираните стоки са окей на пазар, на който всички стоки са субсидирани, но сблъскат ли се с продукция от по-свободни и нормални икономики, тогава рухват.
Така че, когато решаваме дали да симпатизираме или не на фермерските протести в Европа и България, трябва първо да си отговорим против какво сме самите ние – против системата на субсидии, която унищожава пазарната нормалност, или против допускането на конкуренция от страна на стоки, които не са субсидирани, но не са и регулирани до безумие. Аз за себе си нямам отговор, пък и да имам, едва ли ще дръзна да го споделя публично, защото агроикономиката е област, в която, меко казано, съм не повече от заблуден аматьор.
Сигурен съм обаче, че е печално темата за земеделските протести да раздели озлобените граждани и да ги изправи за пореден път един срещу друг, както преди броени дни се случи с пуловера на момченцето от оная злополучна корица на детската книжка. Или пък с онзи грандиозен спор по повод кадър от филм със Самюел Джексън, който разцепи човечеството на две – когато се прицелваш с пистолет кое око затваряш: лявото или дясното. Помните ли? Ако не помните, по-добре, защото има неща, които задължително трябва да се забравят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
