fbpx

Полът на слона в стаята

Време за четене: 6 мин.

Борис Станимиров

 

Въпреки, че в Истанбулската конвенция наистина няма трети пол*, в дебатите около нея не става дума за нищо друго, освен за трети пол. Страните не спорят за домашното насилие над жени и нуждата от законовото му преследване – по тази тема цари пълно национално съгласие.
Прави впечатление, че една част от привържениците на ратификацията особено нападателно обясняват, че Конвенцията не въвежда „трети пол“. Подозрително истеричен е начинът, по който се защитава тази по същество вярна теза, прегазвайки демократичните правила за цивилизован диалог и уважение към чуждото мнение. Всеки, който се осмели да изрази несъгласие или притеснение от някой текст в конвенцията бива незабавно охулен като глупав, прост, неук, проводник на някакъв световен заговор срещу прогреса, нискочел фашизоид и т.н. с две думи за човек, комуто не е достъпна върховната мъдрост на неправителствените активисти и Съвета на Европа като върховен врабец. Особено натрапчиво впечатление прави, че тъкмо хората, които биха защитили правното регламентиране на третия пол, най-силно скандират че в тази конвенция няма трети пол и най-яростно обиждат и заклеймяват всеки, който дръзне да изрази съмнение. Този факт трябва да има своето логично обяснение. Третият пол го няма в конвенцията, но той е слонът в стаята.

Конвенцията има за цел да защити жените от домашно насилие. Проблемът е реален и тежък, целта е благородна, мерките са закъснели. Вярвам, че документът няма друга цел и друг дневен ред освен този. Но той е написан на езика на джендър идеологията. Тази идеология, разглеждаща пола все повече като социална категория и въпрос на личен избор вече е част от правото в някои демократични държави. Затова и когато е писана конвенцията те са използвали този легитимен за тях език, вероятно без зла умисъл. В други демократични държави обаче, вкл. България, джендър идеологията не е част от правото. Истинският сблъсък в този дебат е между онези, които казват „Все още не е“ и онези, които казват „Слава Богу не е“. Хората, които искат джендър идеологията да навлезе в българското право виждат в Истанбулската конвенция възможност за една първа, малка стъпка напред за своята кауза. Това е истински важното за тях. Противниците на джендър идеологията пък съвсем ясно виждат каква е работата. Нападките към тях, че са прости и глупави, всъщност е гняв, че отказват да бъдат толкова глупави, колкото се очаква от тях. Упрекът към тях е, че отказват да си затворят очите за тази малка стъпка, наистина все още не в законовото регламентиране на половете, но в правния език за тях.

Как смеят да се противопоставят не нещо от Европа? Тази конвенция не е документ на Европейския съюз, а на Съвета на Европа, съвсем друга международна организация, която има толкова общо с Брюксел, колкото Лом има общо с Лондон. Но да кажем, че това са подробности, а и ЕС като цяло е позитивен към конвенцията. Хората, които имат притеснения от странния език на конвенцията са в огромната си част съвсем нормални разумни хора с традиционни ценности. Сред тях се промъкват и политикани, които пробутват тезата, че „Гейропа се опитва да ни наложи“… и надъхват някакъв епичен балканско-славянски героизъм в това да „им“ строшим хатъра. Както признахме лицемерното усърдие тъкмо на джендър-активистите да ни заклеват, че в Конвенцията няма трети пол (вместо да настояват да има), нямаме право да си затворим очите и пред факта, че в отсрещния лагер наред с нормалните традиционалисти се подреждат и носталгични комунистически сили, които използват спора за своята малка стъпка – развенчаване на Европа като правилен геополитически избор за България.

Нека го кажем отново: в дебата за и против Истанбулската конвенция на двата края на спора стоят две маргинални обществени групи, които защитават свой собствен егоистичен дневен ред:
– Едните виждат в ратификацията малка стъпка към официализиране на джендър терминологията.
– Другите виждат в патетичната си съпротива възможност за компрометиране на европейския избор на България.
И двете групи нямат отношение към насилието над жени, но користно използват темата за маневри към своята цел.

В този опорочен от скрития си дневен ред дебат се промъкна и нещо хубаво и полезно: критични и нюансирани мнения на много разумни хора. Такива има както в консервативния, така и в либералния лагер. Има хора, които видяха проблем в терминологията на документа, но не и причина за неговото изначално отхвърляне. Международното право дава достатъчно инструменти за ясно дефиниране на границите на националната позиция, а вътрешното законодателство – за законова защита на биологичния характер на пола. Чуха се и мнения, които приемат джендър темата за част от дневния ред на днешния демократичен свят и напомнят, че българското общество няма да избяга от нея като се завие през глава. Но в същото време, когато дойде време да се дебатира тази тема, тя трябва да се постави директно, със свалени карти на масата, а не да се пробутва подмолно с лобистки и процедурни трикове, термин по термин.
И най-ценното, появиха се хора, които казаха, че ние като част от Европа участваме с нашето мнение в общата европейска политика, а не изпълняваме безропотно чужди решения. Нещо повече, ние сме част от Европа тъкмо заради свободата да имаме свое мнение и да мислим със своите глави. Вече не сме длъжни както едно време да приемаме с ръкопляскане всичко, което ни спускат от Москва, под страх, че комсомолските секретари ще ни погнат като врагове на социализма. Това е и огромната разлика между тогава и сега: в демокрацията да имаш различно мнение не те прави враг на демокрацията, а напротив, въплъщение на нейния основен принцип. Тя затова, а не заради друго е най-малко лошият обществен модел. Пък комсомолски секретари, които да размахват пръст винаги ще се намерят.

Българската православна църква и католическата църква очаквано заеха логичната според църковния ред позиция. Такава е била позицията на църквите – протестантски, католически и православни в редица европейски страни при същия дебат. Функция и естеството на Църквата е да бъде независима от светските съображения. Тя е институция, която „не е в този свят, макар че в него съществува“. Циничната и агресивна реакция срещу тази позиция, особено срещу Православната църква разкри още веднъж че зад привържениците на Конвенцията стоят не само загрижени за насилието хора, а и такива с политически дневен ред, изповядващи нова, квази-религиозна идеология. Преди 30 години такива ги погребваха под червени пирамидки с петолъчка. Когато историята ги изхвърли и талашитените пирамидки изгниха се появиха нови. Те критикуват Църквата когато не взима позиция, но най-яростно я хулят и храчат, когато изрази отношение, дори да е единственото възможно според канона. Преди онези с петолъчките е имало други богоборци и след тези днешните ще има други. Така е устроен светът. Стигнаха до там, че лансираха в медиите един наказан от Св. Синод и лишен от правото да служи духовник с крайни и отблъскващи позиции и манипулативно го представиха за лице на Църквата. Точно тази агресия срещу предвидимата и естествена църковна позиция показва, че определени хора използват Истанбулската конвенция за да тестват нива на съпротива. Пробват дали ще мине и ако мине ще опитат друга стъпка. В този смисъл обществената реакция е полезна, дори и когато е тревожно хаотична и неинформирана и когато от нея се възползват злонамерени негодници за да насъскват срещу Европа.

Не смятам че Истанбулската конвенция въвежда „трети пол“. Тя обаче съдържа понятия, несъществуващи в българското право и разделящи обществото. Според мен Конвенцията трябва да бъде ратифицирана с резерва, обясняваща, че българското законодателство признава биологичния женски пол за единствен субект на документа. С допълнителни промени в националното законодателство може да се закрепи това положение по начин, който е приемлив за повече хора. Разбира се, може ратификацията да се отложи до провеждане на смислен дебат. А в случай, че се стигне до отхвърляне, да се гласува отделен закон, който въвежда дословно разпоредбите на Конвенцията, но ги отнася към биологичния женски пол. И там вместо „социален пол“ или gender ще пише „стереотипи към обществената роля и поведение на жената“.
__
*“Трети пол“ е неточно понятие, което в текста използвам поради придобитата публичност като обобщаващо понятие за различни видове полова идентичност, базирана на фактори различни от биологичния пол.

Споделете чрез

Предишен

Следващ