Всяко едно чуждестранно посещение на саудитския крал Салман – вече все по-редки заради здравословните му проблеми, е обвито с лукс. От любимите килими през мебелите от двореца на Ал Салман до личните асистенти на краля – всичко това се пренася в съответната дестинация. В случая не става дума само за показна пищност, която иначе е характерна за пазителя на свещените за мюсюлманите Медина и Мека. Създаването на домашна атмосфера навсякъде по света се налага, за да може саудитският монарх да възпрепятства проявите на деменция и да не губи концентрация.
Може би за да предразположат своя гост, домакините от Русия инициираха по време на визитата на крал Салман в Москва седмица на саудитската култура.
Защо срещата между Салман и Путин е уникална?
Тъй като това е първата визита на саудитски крал на официално държавно посещение в Москва. Обратното вече се е случвало през 2007-ма година, когато президентът Путин посети предшественика на крал Салман – Абдула.
Но подобни срещи на най-високо ниво между руската и саудитската страна са повече от рядкост, тъй като двете държави – исторически, а и към момента, винаги са били от “двете страни на барикадата”. За това допринасят редица фактори. Арабската монархия, например, е не само дългогодишен стратегически партньор на САЩ в региона, но и такъв, в който про-американската политика е един от основните стълбове на държавността. Русия пък, особено интензивно в последно време, сближи позициите си с прекия конкурент на саудитците – Иран.
Продължаващият конфликт в Сирия е само поредната конфликтна арена, в която двете държави заеха срещуположни позиции – Саудитска арабия, заедно със САЩ, Турция и Катар срещу режима на Башар ал-Асад, защитаван от Русия и Иран.
И все пак привличат ли се противоположностите?
Определено отношенията между Саудитска Арабия и Русия не могат да се изчерпат само с конфликтите, в които те подкрепят различни страни. Налице са и такива процеси, в които Рияд и Москва имат съвпадение на интересите.
На военно ниво такъв например е случаят в Либия, където двете страни подкрепят либийския генерал Халифа Хафтар, упражняващ контрол върху източната част на страната.
На политическо ниво Рияд и Москва изтръпнаха еднакво, когато Мохамед Морси и Мюсюлманско братство спечелиха изборите за президент на Египет през 2012-та година. В лицето на Арабската пролет Рияд и Москва виждаха опасен модел на масова демократична еманципация на хората. Подобен модел по идентичен начин бе счетен за опасен за запазването на командните и авторитарните политически скулптури в Рияд (Арабската пролет) и в Москва (Цветните революции).
А на икономическо ниво, бидейки двете най-големи износители на петрол, Саудитска Арабия и Русия са заинтересовани от това да не допускат свръхпроизводството на природната суровина да повлияе на цената й. Добавете към това и факта, че бюджетните постъпления на Рияд и Москва, макар и в различна степен, са силно зависими от паричната стойност на петрола. Така например, когато цената на барел петрол през 2014-та година падна до рекордните 28 долара, двете държави преодоляха политическите си различия и влязоха в икономически картел, за да може година по-късно цената на горивото да се увеличи със 100%.
А увеличаващият се износ на шистов газ и петрол от САЩ, които се опитват да пробият на вече разпределени пазари, е нещо, което тепърва може да сближава позициите на Саудитска Арабия и Русия.
Какво искат Саудитска Арабия и Русия една от друга?
Това, което монархията би желала, е да вбие клин между Русия и Иран. И доколкото това е трудно осъществимо, Рияд поне се надява Русия да използва влиянието си върху Техеран за ограничаването на иранския чадър, който се спуска над Ирак, Сирия и Ливан.
Логиката на саудитското кралство е, че всяко увеличаване на сътрудничество между Рияд и Москва ще доведе до пропорционално намаляване на това между Русия и Иран. Доколко тази логика е коректна, е дискусионно, тъй като руската външна политика в този регион се отличава с едно прагматично, граничещо с цинизъм отношение.
На свой ред, Русия желае само едно: пари. Било чрез картелни споразумения за цената на петрола, било чрез саудитски инвестиции в руската икономика, било чрез продажбата на руско оръжие на пазара в Кралството. Разбира се, руската страна със сигурност е използвала срещата, за да намекне на Рияд, че едновалентно обвързване със САЩ не е продуктивно.
Какво подписаха Рияд и Москва?
Два типа сделки. Единият касае закупуването на руската противоракетна система С 400, противотанкови ракети Kornet-EM, франчайз на Kalashnikov AK-103 и др. Важно е да се отбележи обаче, че това не са окончателни договори, а меморандум за разбирателство за закупуването на съответното въоръжение. Предвидената сума на тази евентуална сделка също не е впечатляваща (около 3 млрд. долара), имайки предвид, че по-рано през годината Саудитска Арабия подписа идентичен документ със САЩ на стойност 110 млрд. долара.
Вторият тип сделка касае инвестиционни проекти в Русия, които да бъдат подплатени от Рияд (коментира се различна сума – от 1 млрд. долара до няколко милиарда). И тук обаче трябва да се има едно наум, имайки предвид, че подобна сделка вече бе подписана между двете страни преди две години. Тогава тя бе на стойност 10 млрд. долара, но на този етап по нея са реализирани саудитски инвестиции в Русия за не повече от 1 милиард долара. На този фон, подписаното инвестиционно споразумение между САЩ и Саудитска Арабия по-рано тази година, е на стойност около 240 млрд. долара.
Въпреки разликата в тези мащаби, потенциалното поръчване на С 400 от Русия ще има силно знаково значение спрямо САЩ, които са традиционният източник на саудитското въоръжение, включително и на противоракетните им комплекси. Нещо повече, ако Саудитска Арабия закупи С 400, то това ще означава, че втори стратегически съюзник на Вашингтон в региона – след Турция, ще бъде оборудван с този тип руска технология.
Какво ще се случи тогава с американската идея за арабско/сунитско НАТО, ако лидерите на подобен съюз – Турция и Саудитска Арабия, стрелят с руски ракети и произвеждат Калашников?
Изправен под подобен риск, ден след като изтече информацията за подписания меморандум между Рияд и Москва за противоракетната система С 400, Държавният департамент на САЩ най-сетне даде зелена светлина на Саудитска Арабия за закупуването на еквивалентната американска система THAAD.
Какво е значението на тази среща за процесите в Близкия изток?
Посещението на крал Салман в Москва е следствие на равносметката, че руският интерес към Близкия изток се увеличава за сметка на американския. Неслучайно друг стратегически съюзник на САЩ от региона, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, се видя с Владимир Путин общо 6 пъти за последните 2 години. Идентична е ситуацията и с турския президент Реджеп Ердоган, който също често търси благоволението на руския президент (най-пресният случай – движението на протурските сили в посока сирийския Идлиб).
За саудитската визита обаче допринесе и друг епизод – катарската криза. Въпреки първосигналните туитове на американския президент Тръмп в еднозначна подкрепа на бойкотната акция на Саудитска Арабия (и ОАЕ, Египет, Бахрейн) срещу Катар, впоследствие Държавният департамент на САЩ и Пентагона смекчиха еднозначната позиция на ръководителя на Белия дом.
А когато САЩ подписаха две споразумения с Катар – едното, за сътрудничеството в борбата срещу тероризма, другото – за продажба на самолети Ф-15 на стойност 12 милиарда долара – Саудитска арабия разбра, че от прочутия “танц на сабите” за Вашингтон е останала сабята, а за Рияд – танцът.
Каква е финалната равносметка?
Срещата между Крал Салман и президента Путин в Москва маркира общото усещане за повишената роля и значение на Русия в региона. Въпреки това, докато сътрудничеството между Русия и Иран продължава да е по-интензивно от това между Москва и Рияд, саудитската и руската държава ще си останат като цяло на срещуположните страни на барикадата.
Едва ли скоро ще станем свидетели на техен брак. Това обаче не пречи двете държави – когато обстоятелствата го предполагат – да съжителстват по сметка.
