От десетилетия насам в Европа шества левият либерализъм. Въпреки че той не е наложил все още абсолютен монопол върху процесите, развиващи се в Стария континент, левият либерализъм е в доминантна позиция при формирането на същността и облика на Европа.
За да си спечели подобна силна позиция, левият либерализмът направи четири основни фалшификации.
Фалшификация №:1: Дехуманизацията на човека
Първата фалшификация, която левият либерализъм осъществи, бе спрямо човека. На човека му бе вменено да мисли и чувства според катехизис, създаден в бюрократична лаборатория. Човекът стана стока, с упътване и ръководство за управление. И всеки индивид, който не функционираше спрямо наръчника, отпадаше от прототипа на порядъчния гражданин и отиваше в сервиза като поне временно непригоден.
Левият либерализъм се опита да снеме от човека неговата онтологична природа (да го лиши от рационалността и инстинктите му), предоставяй му в замяна ядрена идеология. Тази идеология бе призвана да компенсира екзистенциалната самота на човека със социалното му съвкупяване. Индивидът бе „подреден“ хоризонтално, но му бяха отказани йерархични интуиции. Човекът бе инжектиран със сектарен радикализъм, който трябваше да „изтрие“ и биографичната му следа, и житейския му опит, и привичките на контекста му. Така че кроткият и уютен афинитет към идентификация и съ-принадлежност да бъде подпален от лесно-възбудимите афекти на сегментарното полезрение.
Левият либерализъм се опита да шпаклова човека според калъп. Този калъп бе най-могъщото социално инженерство след тоталитарното такова.
Но левият либерализъм създаде своя ариец – дехуманизирания сектант, обърнатия човек, чиято душа е в задника, а мислите му са газове.
Фалшификацията №:2: Разпадането на обществото
Втората фалшификация, която левият либерализъм направи, бе спрямо обществото. Комплектът от нрави, норми и традиции трябваше да се „разглоби“ на съставни части и от тях да се построи нова архитектура.
Естествената среда бе отречена като атавизъм, тъй като е непригодна за и е в конфликт с калъпа на ляво-либералния ариец-сектант. Последният искаше такъв идеологически аквариум, в който да може да плува безпрепятствено и да си хвърля хайвера.
Затова улицата стана по-важна от квартала, кварталът от града, градът от държавата, държавата от континента. За целта, обществото трябваше да се разбие на сегменти и всеки един сегмент да се разбунтува срещу общия си знаменател. Синът – срещу бащата, бащата срещу семейството, семейството срещу рода. Но това не бе децентрализацията, която носи свобода, а амплификация на деспотството.
И докато всяка една отлика и специфика с готовност получаваха родителското попечителство на сегментарния партикуларизъм, то всичко конвенционално бе обречено на морално и политическо сирачеството.
Прогресивните авангарди – либертариатът – отрекоха „изцапаните“ традиционни корени на обществото, в името на „чистото“ общество: полово неутрално, морално-релативистично, арелигиозно.
И левият либерализъм построи новото арийско общество – гетото.
Фалшификация №:3: Снетата институционалност на държавата
Следващата фалшификация на левия либерализъм касае държавата. Държавата бе репликирана като прекалено калорична за вкуса и здравословната кондиция на зеленчуковото общество. Държавата бе посочена като враг, тъй като тя най-често е етнически и икономически обобщена, има граници и легално право да използва насилие върху физическия си периметър. И понеже в една държава общите неща са повече от различните, тя се явява като обезателна обструкция, проблем от плът и кръв, месо за вегетарианеца и мляко за вегана.
Понеже тъканта на държавата продължава да е идентификационна и пасионарна – предполага било патриотичен сантимент, било родова привързаност, тя става инфекциозна и трябва да бъде неутрализирана. Държавата е колективистична, а колективите „задушават“ сегментарните екстраваганти. Така както един сектарен и радикализиран индивид не може да битува в едно комплектно общество, така и декомпозираното общество не се нуждае от хомогенна държава.
Затова левият либерализъм изгради своята арийска държава – сплашената и рекетирана държава със снета институционалност.
Фалшификация №:4: Интровертна Европа
Четвъртата фалшификация на левия либерализъм се отнася до Европа. Старият континент бе поведен към ново бъдеще. За целта, континентът трябваше да бъде лишен от всичко това, което в исторически, политически и духовен план го прави именно Европа.
А това на практика означаваше нейното опериране от наследството й. Парадоксално, за да получи своята нова самоличност, Стария континент трябваше да се откаже от идентификацията си.
По прототипа на човека, обществото и държавата, бе ред и на Европа да бъде фрагментирана. И всичко, което прави от нея една сплав, един организъм с различни крайници, трябваше да бъде санкционирано.
Така гетовизацията стана по-важна от демокрацията. Етичните деривации – от етичните норми. Мултикултурализмът – от културния плурализъм. Наказателната журналистика – от историята и преданието. Малцинствата – от мнозинствата. Вземащият и ползващият – от изкарващия и отдаващия. Правата – от задълженията. Експериментът – от сигурността.
Диктатурата на либертариата постепенно се инсталира властово в ущърб и наопаки на „тихите мнозинства“ (по Никсън). Последните бяха посочени като срамни, застояли, инертни и мухлясали конгломерати, чийто очаквателен Холокост са отрицателните тенденции на естествената демография.
Дискриминация с обратен знак се наложи като средството на левия либерализъм, а резултатът е видим. За първи път в своята история, вместо да се разшири ценностно и политически спрямо геополитическата си среда, Европа – с отречени инстинкти и интереси, се сви морално вътре в себе си, под студения напор на ляво-либералните ветрове.
Същите ветрове, които развяха знамената на Четвъртия Райх на левия либерализъм.
Крахът на Четвъртия Райх
Всеки един социален експеримент, който не отчита човешката природа, не се съобразява с традицията на социума, не разбира държавата като комплекс от унаследени порядки и върви срещу историческия опит на Европа, е обречен на провал.
Въпреки парадите и знамената им, шествията на новите ариици, също като старите, ще се спънат в теста на времето.
А Четвъртият Райх на левия либерализъм ще последва съдбата на първите три.
