fbpx

Левът и българската цивилизация

Време за четене: 4 мин.

Запазването на българския лев е преди всичко въпрос на положителната ни самооценка като нация и на цивилизационните способности на нашия народ. Националната парична единица исторически винаги е била една от основните стъпки в изграждането на успешните държави, неотклоним стремеж на всеки амбициозен държавник. Нещо повече, това е признак, че една държава се превръща в нещо повече от монопол върху използването на сила върху дадена територия. Националната валута е признак на самочувствие на самостоятелна цивилизация.

Левът е неразделна част от съвременната българска цивилизация и българската идентичност и също както кирилицата (наред с Българската Патриаршия, че и глаголицата дори) е символ на националните ни постижения и на българското цивилизационно присъствие в световната история. Нашата идентичност като самостоятелна цивилизация е изключително устойчива – запазила се е след почти 7 века липса на собствена държавност и периоди на чужди влияния от 1878 г. насам.

Българската цивилизация изисква постоянна поддръжка от наша страна. Докато левът е на век и половина, то един от основните стълбове на цивилизацията ни – кирилицата, е на над хиляда години. Но кирилицата отстъпва почти навсякъде от Балканския полуостров, нейната родина. Черногорците твърдо държат да ползват латиница. Сърбите ползват кирилица най-вече защото е задължителна за държавната администрация, в ежедневието преобладаващо се използва латиницата. Румънците не ползват кирилица от вече 150 години, въпреки че е била азбуката на Влашко и Молдова през цялото среновековие. Хърватите пък от глаголица минават пряко към католическата латиница. Дори в България кирилицата изглежда не е на пиедестал. Голяма част от бизнеса и продуктите като цяло имат имена на английски или написани на латиница. Трябва да признаем, че културното ни наследство извън границите на съвременна България постепенно изчезва.

Най-големият ползвател и разпространител на кирилицата в момента е Русия – една агресивна и вредна за нас страна, която всячески се е опитвала да заличи и омаловажи постиженията на българската цивилизация. И днес много хора се зоват русофили и това по някакъв магически начин минава за патриотизъм – нещо като дървено желязо. Те желаят утре да дойде руският самодържец пак да ни “освободи” от въображаемо иго и като същински Юда са готови да продадат родината.

У нас има и една цяла общност, която с настървение се хвърля да спасява лъвчета в зоопарк, но когато трябва да се спасят левчетата, никакви ги няма. Тези хора обикновено са социалдемократи по западен модел и са еврофили във всичко, освен в името си. За тях българското е задължително изостанало, назадничаво и дори вредно. Те са първите, които ще ви обяснят колко прекрасен е скандинавският “социализъм”, но няма да се сетят, че Дания и Норвегия държат да имат собствени валути. Вероятно дори не знаят, че Норвегия не е член на ЕС.

Има група “експерти”, които обяснят колко много ползи има от приемане на еврото. Нищо, че заради валутния борд ние на практика сме го приели. Спомнете си, че същите експерти имат по-нисък успех в прогнозите си от хвърлянето на зар и пропускат да предвидят всички значителни икономически събития, начело с финансовата криза от миналото десетилетие. Те удобно забравят Великобритания, Полша, Чехия, скандинавските страни, които са пълноценни държави със собствена валута и това не им пречи да са членове на ЕС или да си сътрудничат тясно с него.

На фона на тази псевдоекспертиза, нека се концентрираме върху това, което левът значи за нас. Изгубим ли лева, ще изгубим частица от себе си като българи. Изгубим ли лева, част от нашата цивилизация ще бъде претопена в безформената “европейска” идентичност, както е била преди в османската и ромейската. Изгубим ли лева, не се знае дали изобщо ще спечелим нещо.

С отстъпването на българското културно влияние и наследство извън нашите земи, ние трябва да държим на всеки символ на самостоятелност, който да ни напомня, че България може да бъде отново велика, ако българите повярват в собствените си възможности. Левът може да бъде такъв символ. Можем да имаме държава уредена, добродетелна и водеща в подобряването на човешкото благосъстояние. Не става дума за байганьовски национализъм, а за символи в ежедневието ни, които да ни напомнят на какво е способен един народ, вярващ в собственото си бъдеще. Необходима ни е само етика на истина, съзидание и действие и безкомпромисно следване на тази етика.

Европейският съюз не е първият имперски проект, към който се числят българските земи. Няма и да е първият, който ще надживеем като цивилизация.  Левът е това, което вярваме, че е. За да го спасим, е нужно нещо повече от запазване на сегашния му вид. Необходима ни е революция в четири стъпки:

  • Да заменим валутния борд със златен стандарт.
  • Да отнемем възможността на правителството да обезценява златния лев с безразборни харчове и печатане на пари. Да се постави конституционен таван на данъчната тежест и външния дълг.
  • Да утвърдим златния лев като съхранител на стойност, подобно на швейцарския франк.
  • Да създадем среда, в която златния лев е най-ценната валута на планетата и символ на стабилността на българската цивилизация

Разпространете тези стъпки, направете невъзможно дневният ред да не включва златния лев. Стъпка по стъпка, ще имаме и златно бъдеще.

Споделете чрез

Предишен

Следващ