Атаките срещу Доналд Тръмп далеч не се изчерпват с неговата персона, обхвата е много по-голям. Целта е да се удря ежедневно, по възможност ежечасно, по всеки човек или група от хора, дръзнали да се усъмнят в правотата на демократическия консенсус. Такава координирана истерия скоро не е имало. Доналд Тръмп е президент вече цяла година, о чудо! Доста пъти е бил и ще бъде критикуван за някои действия във външната политика. Той изобщо не е безгрешен. Но има нещо положително от цялата „Тръмп-патардия“ и това е, че тя разбуни духовете. Пластовете се размърдаха – къде с тектонични размествания, къде със защитни рефлекси, къде с отрицание… важното е, че на преден план изникнаха дебатите за реалните проблеми.
И точно тогава демократическата партия на САЩ впрегна най-мощното си оръжие – медийния арсенал. Трябваше да покажат на обществото колко е тъпо, че е избрало точно тоя човек за президент. Калта се хвърля ежедневно, при всяка удобна възможност. Сигурно 90% от масмедиите бълват словесна тор срещу американския президент. Изтънчени експерти, анализатори и журналисти се надпреварваха да обясняват новия американски президент дошъл на власт в резултат от малоумието на избирателите. Упорито се внушава, че Доналд Тръмп е нелегитимен президент, че той е шоумен с временно присъствие и само добричките демократи на Хилари Клинтън знаят как се управлява държава. Та моделите предричаха победа на г-жа Клинтън с 98%-ова точност! Нима „ония deplorables чукундури“ са победили безпогрешната ни математика?
И тук изобщо не става въпрос за обективната критика към президента на САЩ. Не става дума и за качествен политически дебат, обсъждане на решенията, търсене на отговори посредством дълбока политико-икономическа логика. Центърът е изместен към съвършено друга посока – как Тръмп е потисник, злодей, човек на Путин, а единствената му цел е да внесе варварство, фашизъм и расизъм в това толкова безпроблемно американско общество. Внушението е, че обществения климат в САЩ преди 20 януари 2017 г. (Инагурацията на Тръмп – бел. авт.) е бил толкова непринуден, тих и безоблачен, но видиш ли дошъл чичо Доналд и развалил всичко.
Демократическото представителство в България се задейства моментално, в унисон с директивите на партията майка. Така работят новите прогресивни апаратчици. Прогресивното ехо не среща никакви пречки да „долети“ и до тук, понякога неподправено, понякога доукрасено с български прищявки..
„Тръмп е лош, с него идва края на света, той е расист, той е ксенофоб, той е слуга на богатите, той ще опразни хазната като намали данъците, той ще ликвидира климата, той ще замърси нашата прекрасна Планета, той ще затвори границите ни“….
Наистина звучи апокалиптично, особено за обикновения консуматор, който вечер си пуска централните новини по чехли в хола.
Българските прогресивни либерали стигнаха до такива мозъчни висини, че започнаха да говорят за „тръмпанари“. По подразбиране, тръмпанарите винаги са агенти на Путин, върли антидемократи и врагове на цивилизационните избори, каквото и да значи последното.
Протестирането по женски полови органи, например, е символ на свободата. Лазерното осветяване на телесни части южно от кръста направо си е бунт срещу тръмпанаризма и тиранията на „ония там фашисти-супремасисти“. Всеки, който се възмущава на подобен тип „бунтарстване“, е тъп консерватор, отломка от миналото и може би расисто-фашист. Журналистическите „взривове“, че консерватизма не бил нищо повече от желанието да си живееш в миналото, са често срещано явление. Поклон пред величествения гений на такива светли интелектуалци! Хвала! Те са ни пътеводната светлина, те са нашия публицистичен лъч, който задава курса на немощните ни объркани, невежи душици.
И като стана дума за класна журналистика, в края на годината, по традиция, е време за обобщаващи анализи. Според една такава статия, 2017 г. била годината на разрушенията, отчаянието, на пълната катастрофа, на социалната несигурност, на несправедливостта. Подсъзнателно се създава илюзията, че през 2016, 2015 и 2014 обществото беше една идея по-нормално, по-спокойно. По-нататък в материала се споменават и ония лузъри, ония гадни тръмписти-супремасисти, които тръгнали да рушат устоите на мултикултурния свят, само защото не разбирали идеята за омешването на тотално несъвместими култури и ценности. В следващото изречение пък се говори за тероризма, за стотиците убити по европейските улици. Не се споменава обаче, че този ръст в терористичните атаки се дължи до голяма степен на отровните идеи на новия социален инженеринг, и в частност мултикултурализма. Според новата парадигма ние мирно и любвеобилно трябва да съжителстваме със всякакви терористи и пришълци, понеже те били изстрадали, а нашата цивилизация трябвало да откупи историческата си „вина“….
