fbpx

НОВО

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Точка от която няма връщане назад

Време за четене: 4 мин.

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на израелския интерес и интересите на Доналд Тръмп, с цел да се осигури напълно и безусловно подкрепата на еврейския електорат в САЩ, всъщност нещата седят по един различен начин. Ако трябва да се прояви обективност, към момента ситуацията в Близкия Изток е значително по-различна отколкото в края на мандата на Обама през 2017г. Заплахата от ИДИЛ вече не е  толкова налице, а след елиминирането на генерал Сюлеймани, в Иран започна една тиха борба за власт между два враждуващи клона на Революционната гвардия. От една страна са президента Рохани и външния министър Зариф, а от друга доверените лица и наследници на Сюлеймани. Консолидирането на сунитско-израелския алианс е от ключово значение точно в този момент, когато има криза в противниковия лагер. В последните месеци Иран значително загуби своите позиции в региона, особено в Сирия и Ливан. Това, което редица експерти предричаха като процес, че без Сюлеймани контрола върху прокситата значително ще отслабне, беше ускорен и от коронакризата. Стоковата борса на Иран се срива с всеки изминал ден, а низките цени на петрола допълнително усложняват ситуацията за Техеран.

На фона на всичко това, обаче, не бива да си затваряме очите и за това какво се случва в сунитския лагер. Всичките тези мирни договори между Израел и държавите от Залива, като че ли лежат на глинени основи. Петролната криза удари силно икономиките на държавите от Залива, но по-важното е, че вътрешнополитическите проблеми в тези държави не трябва да бъдат пренебрегвани. Да вземем за пример Израел и Саудитска Арабия.

Ежедневните протести срещу премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не дават, кой знае какъв резултат, даже напротив, те като че ли го зареждат да бъде по-активен. Макар и след повече от година продължителност, последвана най-после от съставянето на действащ кабинет, политическата криза в Израел не е превъзмогната. Истината е, че в момента Израел също като Иран е заложник на една тиха борба за власт между двамата коалиционни партньори – Нетаняху и Бени Ганц. В понеделник вечерта голяма делегация, оглавявана от Нетаняху, се качи на Боинг 777 (държавния самолет на Израел). В делегацията бяха съпругата на Нетаняху Сара, двамата му синове Яир и Авнер, шефът на Мосад Йоси Коен и различни служители, съветници и журналисти. Но външният министър Габи Ашкенази, както и Бени Ганц, който е едновременно заместник министър-председател и министър на отбраната останаха в Йерусалим. Единственият представител на външното министерство беше Тал Бекер, юрисконсултът на министерството, който участва в редактирането на правната формулировка на споразуменията между Израел, ОАЕ и Бахрейн.

Нетаняху очевидно няма намерение да споделя светлината от прожекторите около двете изненадващи споразумения. Той никога не е бил щедър с комплименти или благодарности към политическите си съюзници. Участието само на Нетаняху, неговия приятел американският президент Доналд Тръмп, външният министър на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед и външният министър на Бахрейн Абдулатиф бин Рашид Алзаяни дава ясен сигнал, който казва с огромни букви: „Израел, това е Биби!“.

В същото време доскорошният любимец на Тръмп – Мохамед Бин Салман (МБС) вече упорито не е сред хората с които Тръмп би желал да има официална снимка. Престолонаследникът, който през 2017 г. неофициално пое управлението на кралството и осигури милиарди от САЩ за превъоръжаване на саудитската армия, днес вече е обект на двупартиен консенсус в Конгреса, че е човек, с който никой във Вашингтон не иска да работи. Не случайно КСА не влиза в първоначалния пакет от мирни споразумения, които се предвиждат, за Израел, от държавния департамент на САЩ. Загубата на приятели във Вашингтон, след кървавата и брутална история с убийството на Джамал Хашогджи, веднага активира и вътрешните кръгове на Саудитското кралско семейство. Действията на МБС компрометираха позицията на Судаиритската седморка (принцовете наследници от брака на крал Абдул Азис бин Сауд и Хаса бинт Ахмед ас-Судаири) начело на държавата, а враговете, които насъбра измежду всичките си братовчеди и полубратя застрашават значително неговата позиция. Без подкрепата на Вашингтон много скоро може да има нов престолонаследник в Саудитска Арабия.

Но връщайки се пак на това къде се намира Близкия Изток сега, в края на мандата на Тръмп, в сравнение с това къде се намираше преди няколко години, бих казал, че администрацията на Доналд Тръмп успя да постави нови точки от които няма връщане назад за американската стратегия в региона. Една от малко забележимите промени за тренирано око е и промяната в политиката на иначе неутралния Султанат Оман. След смъртта на султан Кабуус Бин Саид, новият султан Хайтам Бин Тарик допълнително наклони политиката на Оман в посока на сключване на примирие с Израел. Случи ли се това Оман ще загуби ролята си на неутрална държава и място за преговори между Иран и сунитските държави. Това е още една точка от която няма да има връщане назад.

В заключение може да се каже, че днес ситуацията в Близкия Изток прилича много на шахматна дъска. Фигурите са наредени, но партията не е започнала. Без значение кой ще седне в Овалния кабинет във Вашингтон едно е сигурно, подмяна на фигури може да се случи, но едно цяло ново пренареждане на двата лагера няма да има.

Споделете чрез

Предишен

Следващ