НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Тоталитарните забрани на рекламата – вредни и неефективни

Време за четене: 4 мин.
„Да забраним! Да ограничим! Да филтрираме и цензурираме!”

Горе-долу това е всяка чиновническа рецепта за справяне с проблемите на обществото. Последен и показателен пример в това отношение е изказването на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев:

„Няма да се позволяват никакви реклами, дори и скрити, на храни, които не са здравословни, особено ако са насочени към деца. Тази забрана няма да покрива само радио, телевизия и преса, но и интернет пространството и социалните мрежи.“

Както неведнъж бе предупредено през последните месеци, когато малка група чиновници и народни избраници се опитаха да имплементират моралните си светоусещания в нормативни актове, апетитите на централизираната власт за налагане на контрол върху нейния суверен са неизчерпаеми. При липса на достатъчно ефективен и аргументиран отпор срещу тези щения, съвсем скоро може да попаднем в нелицеприятна оруелска действителност.

Но нека започнем с конкретното предложение. По стара българска традиция то е насочено към бизнеса и медиите, без да е направен внимателен пазарен анализ за последствията от иначе лесното вземане на решения в пленарна зала.

Така например нито Ангел Кунчев, нито волеизражението му, независимо от коя политическа сила ще се пръкне то, не биха могли да дадат прогноза какъв ефект върху икономиката ще окажат едни рестрикции върху компании като Нестле или Кока-Кола например, ако те решат да съкратят производствата си у нас. Достатъчно е да знаем, че от създаването си през 1994 г. българския клон на първата компания е направил инвестиции на стойност 260 млн. лв., а общият брой на служителите на компанията е над 1500 души. Вместо целта на българските власти да е да привличат други подобни инвеститори, както и да стимулират българските такива да се развиват, дали чрез облекчаване на административната тежест върху бизнеса или чрез намаляване на данъчната тежест, те решават да им забранят правото им на реклама.

Логично е да си зададем въпроса и кой ще сложи този „златен стандарт“ за здравословна храна? Световната наука не би могла да постигне консенсус по въпроси като това дали червеното месо е вредно или не, дали и по колко яйца трябва да бъдат консумирани на ден, дали маргаринът е канцерогенен или не, но екипът на българския главен държавен инспектор очевидно има капацитет да се справи с тази държава. Не бих се осмелил да прогнозирам каква борба на лобита ще се заформи за микрограмове сол и захар, които могат да изхвърлят от бизнеса един производител и да превърнат в пазарен лидер друг такъв.

И така достигаме до най-важния момент – въобще ефективна ли е държавната забрана за реклама на каквото и да е? За пример можем да вземем забраната за реклама на алкохол и цигари.

В България рекламата на твърд алкохол е забранена от 2004 г. Намаляване на потреблението има единствено при ракиите, като това едва ли се дължи на забраната за реклама, а по-скоро потребителите постепенно са преминали от ракии към друг вид спиртни напитки.

И продължаваме – забраната за реклама на цигари също в въведена през 2004 г.

По данни на НСИ:

2004 г. 49,7% от мъжете и 29,6% от жените са били пушачи.

2008 г. 50,3% от мъжете и 28,2% от жените са били пушачи.

От европейско здравно интервю 2008/2014:

2008 – 29,2% – пушещи цигари всеки ден (няма друга опция на интервюто)

2014 – 28,2% – да всеки ден

6,5% – да, понякога

Данните недвусмислено доказват, че забраната за реклама не дава ефект при потреблението. За сметка с енергични темпове реше още и още потенциални рекламодатели за медиите, докато не стигнем до момента, в който няма да има добра реклама. Това едва ли ще ни помогне да се вдигнем в класацията за свобода на словото, не мислите ли?

Вместо да измислят иновативни начини за влошаване на икономическата обстановка, не е ли редно властите да помислят как да подобрят здравната култура на българските граждани? Дали чрез създаване на обществени и достъпни спортни съоръжения, дали чрез поощряване на фирми и компании да следят за здравословното състояние на служителите си, дали чрез данъчни облекчения? Би било далеч по-градивно, отколкото да се забраняват рекламите на вафли, но за целта е нужна дългосрочна стратегия и капацитет тя да бъде осъществена.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!