fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Тоталитарните забрани на рекламата – вредни и неефективни

Време за четене: 4 мин.
„Да забраним! Да ограничим! Да филтрираме и цензурираме!”

Горе-долу това е всяка чиновническа рецепта за справяне с проблемите на обществото. Последен и показателен пример в това отношение е изказването на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев:

„Няма да се позволяват никакви реклами, дори и скрити, на храни, които не са здравословни, особено ако са насочени към деца. Тази забрана няма да покрива само радио, телевизия и преса, но и интернет пространството и социалните мрежи.“

Както неведнъж бе предупредено през последните месеци, когато малка група чиновници и народни избраници се опитаха да имплементират моралните си светоусещания в нормативни актове, апетитите на централизираната власт за налагане на контрол върху нейния суверен са неизчерпаеми. При липса на достатъчно ефективен и аргументиран отпор срещу тези щения, съвсем скоро може да попаднем в нелицеприятна оруелска действителност.

Но нека започнем с конкретното предложение. По стара българска традиция то е насочено към бизнеса и медиите, без да е направен внимателен пазарен анализ за последствията от иначе лесното вземане на решения в пленарна зала.

Така например нито Ангел Кунчев, нито волеизражението му, независимо от коя политическа сила ще се пръкне то, не биха могли да дадат прогноза какъв ефект върху икономиката ще окажат едни рестрикции върху компании като Нестле или Кока-Кола например, ако те решат да съкратят производствата си у нас. Достатъчно е да знаем, че от създаването си през 1994 г. българския клон на първата компания е направил инвестиции на стойност 260 млн. лв., а общият брой на служителите на компанията е над 1500 души. Вместо целта на българските власти да е да привличат други подобни инвеститори, както и да стимулират българските такива да се развиват, дали чрез облекчаване на административната тежест върху бизнеса или чрез намаляване на данъчната тежест, те решават да им забранят правото им на реклама.

Логично е да си зададем въпроса и кой ще сложи този „златен стандарт“ за здравословна храна? Световната наука не би могла да постигне консенсус по въпроси като това дали червеното месо е вредно или не, дали и по колко яйца трябва да бъдат консумирани на ден, дали маргаринът е канцерогенен или не, но екипът на българския главен държавен инспектор очевидно има капацитет да се справи с тази държава. Не бих се осмелил да прогнозирам каква борба на лобита ще се заформи за микрограмове сол и захар, които могат да изхвърлят от бизнеса един производител и да превърнат в пазарен лидер друг такъв.

И така достигаме до най-важния момент – въобще ефективна ли е държавната забрана за реклама на каквото и да е? За пример можем да вземем забраната за реклама на алкохол и цигари.

В България рекламата на твърд алкохол е забранена от 2004 г. Намаляване на потреблението има единствено при ракиите, като това едва ли се дължи на забраната за реклама, а по-скоро потребителите постепенно са преминали от ракии към друг вид спиртни напитки.

И продължаваме – забраната за реклама на цигари също в въведена през 2004 г.

По данни на НСИ:

2004 г. 49,7% от мъжете и 29,6% от жените са били пушачи.

2008 г. 50,3% от мъжете и 28,2% от жените са били пушачи.

От европейско здравно интервю 2008/2014:

2008 – 29,2% – пушещи цигари всеки ден (няма друга опция на интервюто)

2014 – 28,2% – да всеки ден

6,5% – да, понякога

Данните недвусмислено доказват, че забраната за реклама не дава ефект при потреблението. За сметка с енергични темпове реше още и още потенциални рекламодатели за медиите, докато не стигнем до момента, в който няма да има добра реклама. Това едва ли ще ни помогне да се вдигнем в класацията за свобода на словото, не мислите ли?

Вместо да измислят иновативни начини за влошаване на икономическата обстановка, не е ли редно властите да помислят как да подобрят здравната култура на българските граждани? Дали чрез създаване на обществени и достъпни спортни съоръжения, дали чрез поощряване на фирми и компании да следят за здравословното състояние на служителите си, дали чрез данъчни облекчения? Би било далеч по-градивно, отколкото да се забраняват рекламите на вафли, но за целта е нужна дългосрочна стратегия и капацитет тя да бъде осъществена.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ