НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Това не е моята Европа!

Време за четене: 6 мин.

Новини от общия ни европейски дом:

Европейският съд по правата на човека в Страсбург подкрепи шeриатски закон за богохулството, според който определени твърдения спрямо мюсюлманския пророк Мохамед са недопустими. Случаят е свързан с австрийката Елизабет Волф, която през 2011 г. е осъдена за “опетняване на религиозните вярвания”, защото нарекла Мохамед “педофил”. Става дума за брака на пророка с 6-годишната Айша и последвалото консумиране, когато тя е била 9-годишна. Думите на Волф са следните:

“56-годишен и шестгодишна? Как го наричаме това, ако не е педофилия?”.

Местната власт в белгийския град Брюж оповести, че традиционният Коледен базар в града вече ще се нарича “Зимен”. Мотивите са с цел избягване на асоциацията с християнския празник Рождество Христово (Коледа), за да не се накърняват чувствата на хора от други вероизповедания. Примерът на Брюж се очаква да бъде последван и от други белгийски градове – Брюксел, Гент, Антверпен, Хаселт.

16-годишна италианка почина в Рим след групово изнасилване от африкански имигранти и последваща 12-часова агония.

Във Фрайбург, Германия, седем сирийци и един германец са арестувани за групово изнасилване на 18-годишно момиче.

Това ли е Европейският съюз, за който мечтаехме? Не, нали?

Само на мен ли ми се струва, че тези новини навяват асоциации не с цивилизована Европа, а с Османската империя, в която християнското население е дискриминирано на верска основа за сметка на мюсюлманското? И в която мюсюлманите масово са имали усещането, че могат безнаказано да обезчестяват християнски девойки, тъй като впоследствие официалната власт я ги осъди, я – не? Колкото имаше осъдени след масовите сексуални посегателства в Новогодишната нощ в Кьолн преди близо три години… Разликата все пак е, че в Османската империя господстващата религия е била исляма, докато днешна Западна Европа поне номинално се води християнска.

Кой и защо прави така, че с приоритет да са чувствата на имигрантите, а нашите (религиозни) чувства кучета ги яли? Кой и защо допусна милиони “бежанци” на европейска територия, които да се гаврят с нас?

Да започнем подред. Европейският съд по правата на човека е наднационална институция, която дори не е към ЕС, а към Съвета на Европа. Неизбрани от никого евронегод… (пардон, еврочиновници) извършват безумни експерименти на гърба на повече от половин милиард европейци. Защото, какво, ако не безумие, е да забраняваш изричането на очевидното? Сексуалните действия с 9-годишно момиче могат да се нарекат само по един-единствен начин: педофилия. А извършителят им – педофил. Ако и да е религиозен пророк, същевременно. И това няма как да обижда последователите му, при условие, че в техните общества това масово се практикува и до днес. То бива политическа коректност, но тук се стига вече отвъд границите на това, което нормалният човешки разум може да понесе.

Преименуването на Коледния базар в Брюж обаче далеч не е само сервилен “жест” към друговерците за сметка на коренното население на Белгия. Това е преди всичко левичарска свинщина, позната ни от времето на комунизма, когато нашите християнски традиции бяха обект на системна и целенасочена държавно-партийна политика за обезличаване. Ние поне вече знаем, че тези им усилия се провалиха. Но защо западните комунисти трябва да повтарят грешките на тукашните си идеологически “събратя”? И тук вече не можем да обвиняваме евробюрократите, защото местната управа на Брюж (и на другите споменати градове) е избрана от европейски граждани. Но за това по-късно.

Що се отнася до груповите изнасилвания, тук вече стои въпросът не е ли крайно време дори най-фанатизираните мултикултуралисти да признаят, че “ударният” прием на стотици хиляди “бежанци” от Близкия изток и Африка беше не просто фрапантна грешка, а направо престъпно безумие спрямо Европа? Толкова ли беше трудно да се прозре, че огромното мнозинство от нашествениците са абсолютни диваци, за които жената не представлява по-голяма ценност, отколкото, да речем, козата или камилата? И че ще отговорят на плюшените мечета и транспарантите “Refugees, welcome!” именно с групови изнасилвания.

Всичко изброено дотук говори ясно и недвусмислено, че съвременна Европа е в състояние на дълбока криза. Измеренията на тази криза обаче не са само политически (макар основната вина да носят именно западните политически елити – както местни, така и “брюкселски”). Основното измерение е ментално. Защото действията, които доведоха до сегашното състояние, са действия в противовес на естествения ред. И ако преди съм призовавал за връщане към християнските корени на европейската цивилизация, то сега призовавам просто за връщане към нормалността. Към здравия разум.

Откъде идва проблема?

Всички, които смятат, че причините за кризата са предимно външни, дълбоко грешат. Да, Европа има не един и двама геополитически “недоброжелатели”, но да си измиваме ръцете с Путин, Ердоган, Тръмп и прочие би било върховна глупост. Корените на злото са тук, на Стария континент, и водят началото си от “Париж’68”, “Франкфуртската школа” и други гнезда на културния марксизъм.

Голяма част от днешните европейски политици и чиновници са идейно повлияни именно от западното левичарство. И са де факто левичари, независимо към кое политическо семейство се числят. А като става дума за европейските политически семейства, то към момента левичарството се разпростряло далеч извън естествения си политически ареал (умерената и крайната левица), а е обхванало центъра и дори значителна част от “традиционното дясно”. Голяма част от днешните “дясноцентристки” партии застъпват политики, характерни за… социалдемократите от преди Втората световна война. Най-набиващият се на очи пример е Германия, където Християндемократическия съюз се различава от Социалдемократическата партия основно по факта, че членовете на ХДС са по-религиозни от тези на СДП. Но това далеч не е единствения пример. Да не забравяме, че бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на младини е бил маоист, а сегашният – Жан-Клод Юнкер откри паметник на Карл Маркс. Изобщо, за няколко десетилетия Обединена Европа се промени така, че нейните “бащи-основатели” (Де Гол, Шуман, Аденауер, Де Гаспери) не биха я познали. Защото през 50-те години със сигурност не са си представяли Европа като средище на някакъв мултикултурен, безполов, безбожен и безроден социализъм.

Днешните европейски “лидери” докараха Европа до изключително срамното положение тя да бъде едновременно военнозависима от САЩ, икономически зависима от Китай и енергийно зависима от Русия. И да разчита на Ердоганова Турция да спира (поне от единия фланг) миграционните потоци. А всъщност не беше толкова отдавна, когато Европа имаше държавници от ранга на Маргарет Тачър, Хелмут Кол и Франсоа Митеран…

Елитите определено имат своя тежък грях, но в никакъв случай не бива да подценяваме и вината на обществата. Все пак тези елити не са кацнали от Марс – те са продукт на настоящите общества в европейските държави. Да видим там как е положението.

Наскоро американският изследователски център “Пю” оповести проучване на нагласите в европейските общества, от което се оказа, че някои западноевропейски държави са буквално проядени от културен марксизъм и крайно левичарство. Оказва се, че има общества, в които критично малка част от хората смятат, че тяхната култура превъзхожда другите – едва 20% в Испания, 23% в Белгия (логично, там замяната на Коледните базари със “Зимни” явно ще мине безболезнено), 31% в Нидерландия, 36% във Франция… И тук резултатите са такива не само благодарение на големия брой мигранти, които, естествено, не са убедени в превъзходството на приемащата ги култура (пред тяхната родна, да речем). Коренни жители на тези страни са заразени с мултикултурализъм. Е, как тогава да очакваме адекватен инстинкт за самосъхранение?

Може би се питате защо отдавам такова голямо значение на въпроса с превъзходството на културите. Много е просто: да смяташ своята култура за по-добра от другите е естественото, нормалното състояние. Първо, защото добра или лоша, това си е твоята култура. И второ, ако вярвахме, че нечия друга култура има предимства пред нашата, досега да сме привнесли тези предимства.

Не е ли парадоксално известните със своя културен шовинизъм французи да са “свалили гарда” до това положение? (При британци и германци нещата са малко по-малко зле – съответно 46% и 45%.) От онази горда Европа, цивилизовала почти целия останал свят, вече почти няма и помен.

Това не е моята Европа! Съмнявам се и да е вашата.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!