НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Това не е моята Европа!

Време за четене: 6 мин.

Новини от общия ни европейски дом:

Европейският съд по правата на човека в Страсбург подкрепи шeриатски закон за богохулството, според който определени твърдения спрямо мюсюлманския пророк Мохамед са недопустими. Случаят е свързан с австрийката Елизабет Волф, която през 2011 г. е осъдена за “опетняване на религиозните вярвания”, защото нарекла Мохамед “педофил”. Става дума за брака на пророка с 6-годишната Айша и последвалото консумиране, когато тя е била 9-годишна. Думите на Волф са следните:

“56-годишен и шестгодишна? Как го наричаме това, ако не е педофилия?”.

Местната власт в белгийския град Брюж оповести, че традиционният Коледен базар в града вече ще се нарича “Зимен”. Мотивите са с цел избягване на асоциацията с християнския празник Рождество Христово (Коледа), за да не се накърняват чувствата на хора от други вероизповедания. Примерът на Брюж се очаква да бъде последван и от други белгийски градове – Брюксел, Гент, Антверпен, Хаселт.

16-годишна италианка почина в Рим след групово изнасилване от африкански имигранти и последваща 12-часова агония.

Във Фрайбург, Германия, седем сирийци и един германец са арестувани за групово изнасилване на 18-годишно момиче.

Това ли е Европейският съюз, за който мечтаехме? Не, нали?

Само на мен ли ми се струва, че тези новини навяват асоциации не с цивилизована Европа, а с Османската империя, в която християнското население е дискриминирано на верска основа за сметка на мюсюлманското? И в която мюсюлманите масово са имали усещането, че могат безнаказано да обезчестяват християнски девойки, тъй като впоследствие официалната власт я ги осъди, я – не? Колкото имаше осъдени след масовите сексуални посегателства в Новогодишната нощ в Кьолн преди близо три години… Разликата все пак е, че в Османската империя господстващата религия е била исляма, докато днешна Западна Европа поне номинално се води християнска.

Кой и защо прави така, че с приоритет да са чувствата на имигрантите, а нашите (религиозни) чувства кучета ги яли? Кой и защо допусна милиони “бежанци” на европейска територия, които да се гаврят с нас?

Да започнем подред. Европейският съд по правата на човека е наднационална институция, която дори не е към ЕС, а към Съвета на Европа. Неизбрани от никого евронегод… (пардон, еврочиновници) извършват безумни експерименти на гърба на повече от половин милиард европейци. Защото, какво, ако не безумие, е да забраняваш изричането на очевидното? Сексуалните действия с 9-годишно момиче могат да се нарекат само по един-единствен начин: педофилия. А извършителят им – педофил. Ако и да е религиозен пророк, същевременно. И това няма как да обижда последователите му, при условие, че в техните общества това масово се практикува и до днес. То бива политическа коректност, но тук се стига вече отвъд границите на това, което нормалният човешки разум може да понесе.

Преименуването на Коледния базар в Брюж обаче далеч не е само сервилен “жест” към друговерците за сметка на коренното население на Белгия. Това е преди всичко левичарска свинщина, позната ни от времето на комунизма, когато нашите християнски традиции бяха обект на системна и целенасочена държавно-партийна политика за обезличаване. Ние поне вече знаем, че тези им усилия се провалиха. Но защо западните комунисти трябва да повтарят грешките на тукашните си идеологически “събратя”? И тук вече не можем да обвиняваме евробюрократите, защото местната управа на Брюж (и на другите споменати градове) е избрана от европейски граждани. Но за това по-късно.

Що се отнася до груповите изнасилвания, тук вече стои въпросът не е ли крайно време дори най-фанатизираните мултикултуралисти да признаят, че “ударният” прием на стотици хиляди “бежанци” от Близкия изток и Африка беше не просто фрапантна грешка, а направо престъпно безумие спрямо Европа? Толкова ли беше трудно да се прозре, че огромното мнозинство от нашествениците са абсолютни диваци, за които жената не представлява по-голяма ценност, отколкото, да речем, козата или камилата? И че ще отговорят на плюшените мечета и транспарантите “Refugees, welcome!” именно с групови изнасилвания.

Всичко изброено дотук говори ясно и недвусмислено, че съвременна Европа е в състояние на дълбока криза. Измеренията на тази криза обаче не са само политически (макар основната вина да носят именно западните политически елити – както местни, така и “брюкселски”). Основното измерение е ментално. Защото действията, които доведоха до сегашното състояние, са действия в противовес на естествения ред. И ако преди съм призовавал за връщане към християнските корени на европейската цивилизация, то сега призовавам просто за връщане към нормалността. Към здравия разум.

Откъде идва проблема?

Всички, които смятат, че причините за кризата са предимно външни, дълбоко грешат. Да, Европа има не един и двама геополитически “недоброжелатели”, но да си измиваме ръцете с Путин, Ердоган, Тръмп и прочие би било върховна глупост. Корените на злото са тук, на Стария континент, и водят началото си от “Париж’68”, “Франкфуртската школа” и други гнезда на културния марксизъм.

Голяма част от днешните европейски политици и чиновници са идейно повлияни именно от западното левичарство. И са де факто левичари, независимо към кое политическо семейство се числят. А като става дума за европейските политически семейства, то към момента левичарството се разпростряло далеч извън естествения си политически ареал (умерената и крайната левица), а е обхванало центъра и дори значителна част от “традиционното дясно”. Голяма част от днешните “дясноцентристки” партии застъпват политики, характерни за… социалдемократите от преди Втората световна война. Най-набиващият се на очи пример е Германия, където Християндемократическия съюз се различава от Социалдемократическата партия основно по факта, че членовете на ХДС са по-религиозни от тези на СДП. Но това далеч не е единствения пример. Да не забравяме, че бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на младини е бил маоист, а сегашният – Жан-Клод Юнкер откри паметник на Карл Маркс. Изобщо, за няколко десетилетия Обединена Европа се промени така, че нейните “бащи-основатели” (Де Гол, Шуман, Аденауер, Де Гаспери) не биха я познали. Защото през 50-те години със сигурност не са си представяли Европа като средище на някакъв мултикултурен, безполов, безбожен и безроден социализъм.

Днешните европейски “лидери” докараха Европа до изключително срамното положение тя да бъде едновременно военнозависима от САЩ, икономически зависима от Китай и енергийно зависима от Русия. И да разчита на Ердоганова Турция да спира (поне от единия фланг) миграционните потоци. А всъщност не беше толкова отдавна, когато Европа имаше държавници от ранга на Маргарет Тачър, Хелмут Кол и Франсоа Митеран…

Елитите определено имат своя тежък грях, но в никакъв случай не бива да подценяваме и вината на обществата. Все пак тези елити не са кацнали от Марс – те са продукт на настоящите общества в европейските държави. Да видим там как е положението.

Наскоро американският изследователски център “Пю” оповести проучване на нагласите в европейските общества, от което се оказа, че някои западноевропейски държави са буквално проядени от културен марксизъм и крайно левичарство. Оказва се, че има общества, в които критично малка част от хората смятат, че тяхната култура превъзхожда другите – едва 20% в Испания, 23% в Белгия (логично, там замяната на Коледните базари със “Зимни” явно ще мине безболезнено), 31% в Нидерландия, 36% във Франция… И тук резултатите са такива не само благодарение на големия брой мигранти, които, естествено, не са убедени в превъзходството на приемащата ги култура (пред тяхната родна, да речем). Коренни жители на тези страни са заразени с мултикултурализъм. Е, как тогава да очакваме адекватен инстинкт за самосъхранение?

Може би се питате защо отдавам такова голямо значение на въпроса с превъзходството на културите. Много е просто: да смяташ своята култура за по-добра от другите е естественото, нормалното състояние. Първо, защото добра или лоша, това си е твоята култура. И второ, ако вярвахме, че нечия друга култура има предимства пред нашата, досега да сме привнесли тези предимства.

Не е ли парадоксално известните със своя културен шовинизъм французи да са “свалили гарда” до това положение? (При британци и германци нещата са малко по-малко зле – съответно 46% и 45%.) От онази горда Европа, цивилизовала почти целия останал свят, вече почти няма и помен.

Това не е моята Европа! Съмнявам се и да е вашата.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!