НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Политическа травестия и военни бюджети

Време за четене: 4 мин.

Кризите затова са кризи, защото карат хората да показват истинската си същност. Докато траят те, грижливо подбраните маски на всеки човек падат и под тях се показва истинското му лице – понякога загрижено, друг път отчаяно, а често злобно ухилено.

 Точно това, покрай украинската криза, се случи с физиономиите на българските русофили през последните няколко месеца. В разгара на т.нар. преход, русофилите на България видяха, че европейската ни интеграция е неизбежна и че за да оцелеят в нея, ще трябва да мимикрират достатъчно добре. И пред изумените ни очи, един ден на мястото на грозните руски патета се появиха красиви европейски лебеди.

 Част от русофилите, разбира се, станаха просто леви. Промяната започна с преименуването на партията им от комунистическа в социалистическа, премина през приемането на НАТО като подобна на европейската неизбежност и завърши триумфално с овладяването на Партията на европейските социалисти от сина на един от най-мракобесните комунистически функционери от съветския лагер. Който артистично започна да каканиже за социална солидарност и пацифизъм.

 Друга русофилска част се насочи към крайната десница. Изведнъж довчерашните интернационалисти, същите които забраняваха Вазов като националист и насила принуждаваха сънародниците си от Пиринско да се пишат македонци, започнаха да сричат съчиненията на Мусолини, Гьобелс и Хитлер и да разгръщат грандиозни парадигми, според които всички беди на България са се случили в резултат на зловещ еврейски заговор.

 Трета част от русофилите се насочиха към либералния център. Някак странно езикът им се изкълчи и наместо на руски, започнаха да говорят на съвременния идиотски език на мултикултурализма – за постмодерния релативизъм, за джендъра като перформативна фикция и за нацията като имагинерна общност. И така, докато политкоректно се упражняваше в деконструиране на националната ни, полова и социална идентичност, тази трета част от русофилите неусетно зае своето уютно местенце в обединена Европа.

 В цялата тази история на превъплащения имаше нещо магнетично, почти като в любимата на русофилите приказка за Кашчей Безсмъртни. Политическата им травестия срещаше радушен прием навсякъде. Радваха й се например десните, защото беше доказателство за собствената им единствена политическа победа, тази на полето на геополитическия дебат. Радваха й се и европейските и атлантическите ни партньори, защото невярващи, че намерят общ интерес с потомците на недоубитата ни буржоазия, те цинично се надяваха, че ще се спшогодят с потомците на недокоснатата номенклатура.

 Единствените, които не се радваха на повсеместната мимикрия бяха стопаните на Кремъл, но те имаха да се занимават с по-важни неща, като удържането на собствената си ексимперия от разпад. А и явно държаха важен коз в задния си джоб.

 Кризата в Украйна промени всичко. Русия задрънка оръжие и разпасаните й орди в България, мигом се строиха за вечерна проверка.

 Видяхме например, как българската левица заряза пацифизма и европеизма и захълца във възторг пред победата на „славянството“ над същата тази солидарна Европа, в която се оправяше така добре. Видяхме и как страдащите под ционисткия гнет националисти, нарекоха революцията на Майдана, преврат организиран от бандеровци, фашисти и готвещи се за погром над синагогите антисемити (прочее с това, какво точно значи „бандеровец“ и защо да бъдеш такъв, няма нищо лошо, ще се занимаем друг път). Видяхме и как либералните мултикултуралисти, неочаквано отказаха правото на украинците да конструират собствената си идентичност и ги реконструираха в стопроцентови руснаци.

 Оказа се, че лебедите не са били нито лебеди, нито дори патки, а добре познатите ни лигави влечуги, криещи гнусните си тела в разчленения релеф на постбиполярния свят. Изпълзяли за пръв път от много време насам на открито, те изпаднаха в предоргазмено предчуствие на възраждането на руската военна мощ.

 И понеже маските паднаха, и понеже подобно на немалко българи, моя милост се чувствам европеец, а не евразиец; и когато армиите на Путин атакуват православните грузинци или украинци, като православен симпатизирам на тях, а не на евразийските орди, ще завърша с някои обезкуражаващи русофилите цифри:

 Военният бюджет на Русия през последната година е в размер на 90 милиарда и 749 милиона долара. Сума, действително достатъчна за да демонстрираш мускули пред кримските татари, осетинците и абхазците. Изненадата обаче е, че военният бюджет на пацифисткия и определено необичащ да се перчи с военна сила Европейски съюз се състои от 274 милиарда и 213 милиона долара или около три пъти по-голям от този на Русия. И той е нищо обаче на фона на военният бюджет на Америка, който е в размер на 682 милиарда и 478 милиона долара или седем и половина пъти по-голям от този на Москва. И накрая, бюджетът на омразното НАТО се заключава в скромните 990 милиарда и 932 милиона долара, т.е. почти трилион или единадесет пъти по-голям от този на Руската федерация.

 Както се казва: „Свободно, другари!“ Ето това представлява във военно отношение, уплашеният от „руската военна мощ“ Запад (друг път ще говорим за бюджетите за култура, образование и здравеопазване). И всеки, който иска да види възраждането на Русия като световна свръхсила явно ще трябва доста да почака. А дотогава кротко да надене постбиполярната си маска, колкото и спарен да е въздухът под нея.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!