НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Политическа травестия и военни бюджети

Време за четене: 4 мин.

Кризите затова са кризи, защото карат хората да показват истинската си същност. Докато траят те, грижливо подбраните маски на всеки човек падат и под тях се показва истинското му лице – понякога загрижено, друг път отчаяно, а често злобно ухилено.

 Точно това, покрай украинската криза, се случи с физиономиите на българските русофили през последните няколко месеца. В разгара на т.нар. преход, русофилите на България видяха, че европейската ни интеграция е неизбежна и че за да оцелеят в нея, ще трябва да мимикрират достатъчно добре. И пред изумените ни очи, един ден на мястото на грозните руски патета се появиха красиви европейски лебеди.

 Част от русофилите, разбира се, станаха просто леви. Промяната започна с преименуването на партията им от комунистическа в социалистическа, премина през приемането на НАТО като подобна на европейската неизбежност и завърши триумфално с овладяването на Партията на европейските социалисти от сина на един от най-мракобесните комунистически функционери от съветския лагер. Който артистично започна да каканиже за социална солидарност и пацифизъм.

 Друга русофилска част се насочи към крайната десница. Изведнъж довчерашните интернационалисти, същите които забраняваха Вазов като националист и насила принуждаваха сънародниците си от Пиринско да се пишат македонци, започнаха да сричат съчиненията на Мусолини, Гьобелс и Хитлер и да разгръщат грандиозни парадигми, според които всички беди на България са се случили в резултат на зловещ еврейски заговор.

 Трета част от русофилите се насочиха към либералния център. Някак странно езикът им се изкълчи и наместо на руски, започнаха да говорят на съвременния идиотски език на мултикултурализма – за постмодерния релативизъм, за джендъра като перформативна фикция и за нацията като имагинерна общност. И така, докато политкоректно се упражняваше в деконструиране на националната ни, полова и социална идентичност, тази трета част от русофилите неусетно зае своето уютно местенце в обединена Европа.

 В цялата тази история на превъплащения имаше нещо магнетично, почти като в любимата на русофилите приказка за Кашчей Безсмъртни. Политическата им травестия срещаше радушен прием навсякъде. Радваха й се например десните, защото беше доказателство за собствената им единствена политическа победа, тази на полето на геополитическия дебат. Радваха й се и европейските и атлантическите ни партньори, защото невярващи, че намерят общ интерес с потомците на недоубитата ни буржоазия, те цинично се надяваха, че ще се спшогодят с потомците на недокоснатата номенклатура.

 Единствените, които не се радваха на повсеместната мимикрия бяха стопаните на Кремъл, но те имаха да се занимават с по-важни неща, като удържането на собствената си ексимперия от разпад. А и явно държаха важен коз в задния си джоб.

 Кризата в Украйна промени всичко. Русия задрънка оръжие и разпасаните й орди в България, мигом се строиха за вечерна проверка.

 Видяхме например, как българската левица заряза пацифизма и европеизма и захълца във възторг пред победата на „славянството“ над същата тази солидарна Европа, в която се оправяше така добре. Видяхме и как страдащите под ционисткия гнет националисти, нарекоха революцията на Майдана, преврат организиран от бандеровци, фашисти и готвещи се за погром над синагогите антисемити (прочее с това, какво точно значи „бандеровец“ и защо да бъдеш такъв, няма нищо лошо, ще се занимаем друг път). Видяхме и как либералните мултикултуралисти, неочаквано отказаха правото на украинците да конструират собствената си идентичност и ги реконструираха в стопроцентови руснаци.

 Оказа се, че лебедите не са били нито лебеди, нито дори патки, а добре познатите ни лигави влечуги, криещи гнусните си тела в разчленения релеф на постбиполярния свят. Изпълзяли за пръв път от много време насам на открито, те изпаднаха в предоргазмено предчуствие на възраждането на руската военна мощ.

 И понеже маските паднаха, и понеже подобно на немалко българи, моя милост се чувствам европеец, а не евразиец; и когато армиите на Путин атакуват православните грузинци или украинци, като православен симпатизирам на тях, а не на евразийските орди, ще завърша с някои обезкуражаващи русофилите цифри:

 Военният бюджет на Русия през последната година е в размер на 90 милиарда и 749 милиона долара. Сума, действително достатъчна за да демонстрираш мускули пред кримските татари, осетинците и абхазците. Изненадата обаче е, че военният бюджет на пацифисткия и определено необичащ да се перчи с военна сила Европейски съюз се състои от 274 милиарда и 213 милиона долара или около три пъти по-голям от този на Русия. И той е нищо обаче на фона на военният бюджет на Америка, който е в размер на 682 милиарда и 478 милиона долара или седем и половина пъти по-голям от този на Москва. И накрая, бюджетът на омразното НАТО се заключава в скромните 990 милиарда и 932 милиона долара, т.е. почти трилион или единадесет пъти по-голям от този на Руската федерация.

 Както се казва: „Свободно, другари!“ Ето това представлява във военно отношение, уплашеният от „руската военна мощ“ Запад (друг път ще говорим за бюджетите за култура, образование и здравеопазване). И всеки, който иска да види възраждането на Русия като световна свръхсила явно ще трябва доста да почака. А дотогава кротко да надене постбиполярната си маска, колкото и спарен да е въздухът под нея.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!