fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Политическа травестия и военни бюджети

Време за четене: 4 мин.

Кризите затова са кризи, защото карат хората да показват истинската си същност. Докато траят те, грижливо подбраните маски на всеки човек падат и под тях се показва истинското му лице – понякога загрижено, друг път отчаяно, а често злобно ухилено.

 Точно това, покрай украинската криза, се случи с физиономиите на българските русофили през последните няколко месеца. В разгара на т.нар. преход, русофилите на България видяха, че европейската ни интеграция е неизбежна и че за да оцелеят в нея, ще трябва да мимикрират достатъчно добре. И пред изумените ни очи, един ден на мястото на грозните руски патета се появиха красиви европейски лебеди.

 Част от русофилите, разбира се, станаха просто леви. Промяната започна с преименуването на партията им от комунистическа в социалистическа, премина през приемането на НАТО като подобна на европейската неизбежност и завърши триумфално с овладяването на Партията на европейските социалисти от сина на един от най-мракобесните комунистически функционери от съветския лагер. Който артистично започна да каканиже за социална солидарност и пацифизъм.

 Друга русофилска част се насочи към крайната десница. Изведнъж довчерашните интернационалисти, същите които забраняваха Вазов като националист и насила принуждаваха сънародниците си от Пиринско да се пишат македонци, започнаха да сричат съчиненията на Мусолини, Гьобелс и Хитлер и да разгръщат грандиозни парадигми, според които всички беди на България са се случили в резултат на зловещ еврейски заговор.

 Трета част от русофилите се насочиха към либералния център. Някак странно езикът им се изкълчи и наместо на руски, започнаха да говорят на съвременния идиотски език на мултикултурализма – за постмодерния релативизъм, за джендъра като перформативна фикция и за нацията като имагинерна общност. И така, докато политкоректно се упражняваше в деконструиране на националната ни, полова и социална идентичност, тази трета част от русофилите неусетно зае своето уютно местенце в обединена Европа.

 В цялата тази история на превъплащения имаше нещо магнетично, почти като в любимата на русофилите приказка за Кашчей Безсмъртни. Политическата им травестия срещаше радушен прием навсякъде. Радваха й се например десните, защото беше доказателство за собствената им единствена политическа победа, тази на полето на геополитическия дебат. Радваха й се и европейските и атлантическите ни партньори, защото невярващи, че намерят общ интерес с потомците на недоубитата ни буржоазия, те цинично се надяваха, че ще се спшогодят с потомците на недокоснатата номенклатура.

 Единствените, които не се радваха на повсеместната мимикрия бяха стопаните на Кремъл, но те имаха да се занимават с по-важни неща, като удържането на собствената си ексимперия от разпад. А и явно държаха важен коз в задния си джоб.

 Кризата в Украйна промени всичко. Русия задрънка оръжие и разпасаните й орди в България, мигом се строиха за вечерна проверка.

 Видяхме например, как българската левица заряза пацифизма и европеизма и захълца във възторг пред победата на „славянството“ над същата тази солидарна Европа, в която се оправяше така добре. Видяхме и как страдащите под ционисткия гнет националисти, нарекоха революцията на Майдана, преврат организиран от бандеровци, фашисти и готвещи се за погром над синагогите антисемити (прочее с това, какво точно значи „бандеровец“ и защо да бъдеш такъв, няма нищо лошо, ще се занимаем друг път). Видяхме и как либералните мултикултуралисти, неочаквано отказаха правото на украинците да конструират собствената си идентичност и ги реконструираха в стопроцентови руснаци.

 Оказа се, че лебедите не са били нито лебеди, нито дори патки, а добре познатите ни лигави влечуги, криещи гнусните си тела в разчленения релеф на постбиполярния свят. Изпълзяли за пръв път от много време насам на открито, те изпаднаха в предоргазмено предчуствие на възраждането на руската военна мощ.

 И понеже маските паднаха, и понеже подобно на немалко българи, моя милост се чувствам европеец, а не евразиец; и когато армиите на Путин атакуват православните грузинци или украинци, като православен симпатизирам на тях, а не на евразийските орди, ще завърша с някои обезкуражаващи русофилите цифри:

 Военният бюджет на Русия през последната година е в размер на 90 милиарда и 749 милиона долара. Сума, действително достатъчна за да демонстрираш мускули пред кримските татари, осетинците и абхазците. Изненадата обаче е, че военният бюджет на пацифисткия и определено необичащ да се перчи с военна сила Европейски съюз се състои от 274 милиарда и 213 милиона долара или около три пъти по-голям от този на Русия. И той е нищо обаче на фона на военният бюджет на Америка, който е в размер на 682 милиарда и 478 милиона долара или седем и половина пъти по-голям от този на Москва. И накрая, бюджетът на омразното НАТО се заключава в скромните 990 милиарда и 932 милиона долара, т.е. почти трилион или единадесет пъти по-голям от този на Руската федерация.

 Както се казва: „Свободно, другари!“ Ето това представлява във военно отношение, уплашеният от „руската военна мощ“ Запад (друг път ще говорим за бюджетите за култура, образование и здравеопазване). И всеки, който иска да види възраждането на Русия като световна свръхсила явно ще трябва доста да почака. А дотогава кротко да надене постбиполярната си маска, колкото и спарен да е въздухът под нея.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ