Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна пропаганда в различни посоки, че се чувствам длъжен да поставя нещата на трезва основа:

  1. Да, пожарите в Сибир са трагедия. Но не за природата, защото на нея изобщо не й пука колко растения и животни ще изгорят – тя е безчувствена – а за хората, които живеят там и чиито поминък зависи пряко от гората. А те, слава Богу, не са особено много.
  2. Не, пожарите в Сибир не са трагедия. Защото единствената необратима загуба на този свят е човешкият живот, а засега не съм чул за нито една човешка жертва. Само си представете: Гори територия колкото 1/3 България, а никой не е загинал!
  3. Да, от наша гледна точка гори огромна площ. Само че за Русия това е петънце на картата, което така или иначе няма никаква особена стойност.
  4. Да, руската държава и институции можеха да реагират по-своевременно и поне да ги ограничат. Не го направиха, защото не им пука особено. Там дори човешкият живот няма особена стойност, а ние очакваме да ги е грижа за буболечките и гъсталака. Сериозно ли?
  5. Не, няма никакъв смисъл подобни пожари в безкрайната руска пустош да бъдат потушавани на всяка цена – нито икономически, нито социален или екологичен. Безкрайно скъпо е и се излага на необоснован риск живота на много хора. Единственото важно нещо е да бъдат защитени населените места и критична инфраструктура, като нефто- и газопроводите, жп линиите, мините, пътищата и дървопреработвателните предприятия. И хората да не дишат твърде дълго дим, което за съжаление явно се случва в някои градове в района.
  6. Не, тези пожари не са нещо невиждано. Напълно нормално, даже жизненоважно събитие за тайгата и много други екосистеми са, което се случва почти ежегодно. Колкото и разрушително и страшно да ни изглежда, това е най-ефективният механизъм за подмладяване на природата там. Подобно на избухването на вулкан е: Първоначално всичко изчезва, но бързо след това природата избуява и смъртта преминава в нов живот.
  7. Да, практики, които дълго време потискат и ограничават пожарите в дългосрочен план водят до внезапната поява на гигантски пожари. Точно това се случва, когато гората остарее и се натрупа голямо количество мъртва дървесина и гниещи листа. При дълги периоди на засушаване, тя се превръща в буре с барут. И тогава овладяването на пожарите става изключително трудно. Само си спомнете скорошния пожар в Бистришко бранище на Витоша.
  8. Не, няма драма в голямото количество въглеродни емисии от пожарите. Дървените въглища, които се образуват от обгорените стволове на място, складират голямо количество въглерод за много дълго време. Освен това, новата гора ще поглъща много по-бързо въглерод от старата при растежа си.
  9. Не, тези пожари не водят до затопляне на климата. Всъщност вероятно е обратното – отделят се много фини частици и други газове, които по-скоро водят до временно застудяване, защото спомагат формирането на облаци и валежи. Според последните проучвания пък дърветата се оказват неочаквано голям източник на метан, който е 21 до 56 пъти по-силен парников газ от СО2 (в зависимост дали разглеждаме период от 100 или 50 г.). Като краен резултат, ежегодният принос на една стара гора към парниковите емисии може да бъде от силно положителен до силно отрицателен в зависимост от безброй много фактори.
  10. Не, сибирските гори не са „белите дробове“ на планетата. Всъщност, никоя географски обособена гора не е. Около 2/3 от кислорода в атмосферата идва от фитопланктона в океаните. Така че, дишайте спокойно – кислород ще има.
  11. Не, горното не означава, че гората няма стойност. Напротив, всяка гора ни предоставя голям брой и разнообразни екосистемни услуги. Но тяхната стойност е силно зависима от местния стандарт на живот и локалното ползване. В този смисъл 1 хектар букова гора в Централен Балкан има хиляди пъти по-висока стойност от 1 ха сибирска. Особено за мен и за вас. Така че, нека се грижим за нашата малко повече, отколкото за чуждата!
  12. Не, пожарите по света не се увеличават. Всъщност се случва обратното – в последните няколко десетилетия пожарите устойчиво намаляват. Според анализ на НАСА, спадът е с 24% в периода 1998-2015 г. Причините са много, но най-важната е, че хората хич не обичаме пожарите и правим всичко възможно да ги предотвратяваме.
  13. Не, горите на планетата не намаляват. Всъщност се случва обратното – увеличават се, видимо от проучванията на сателитни изображения от последните 35 години.

Както се вижда ясно на Фигура 1, живеем на една все по-зелена планета. Защото така ни харесва, искаме, можем да си го позволим и работим за това.

Изменение в листната повърхност в света (1982-2015 г.). Източник: НАСА

Оригинална публикация

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.