fbpx

Три успеха и един грандиозен провал

Време за четене: 5 мин.

Отминаха поредните избори в България, този път европейски. Освен избирателната активност в голямата картинка на пръв поглед нищо не се променя. Но само на първи. От вота можем да отчетем три големи успеха:

ГЕРБ отново спечели

Този път с много, въпреки всички предварителни прогнози. Изключително активната кампания през последните две седмици и намесата на Борисов през тях на практика дадоха почти 10% разлика – ГЕРБ стартира кампанията зад БСП, а ги задминаха с много в процентно изражение. Това е и далеч по-важно не само за европарламента, но и за българското правителство, което спечели отсрочка. Отсрочка, която може и да му позволи да изкара пълен мандат, в зависимост от местните избори. Но със сигурност поне до края на година, когато е изключително важният избор на нов главен прокурор.

Трябва да бъде отчетено и нещо друго – ГЕРБ отказаха да влязат в реториката на БСП и водиха позитивна кампания, без да влизат в компроматни войни със столетницата. Забележителното е, че може би за първи път подобна кампания извежда краен успех. Същевременно в ГЕРБ напрежението не е спаднало, а двамата „лидери“ не са се появили в централата снощи, въпреки унищожителния резултат. (по непотвърдена информация). Интересното там тепърва предстои и пресконференцията на Борисов във вторник може да е далеч по-занимателна, отколкото по принцип е една следизборна говорилня. Въпросът се състои в следното – ще повярва ли Борисов, че може и без Цветанов?

Вторият голям успех без съмнение е на „Демократична България“.

Макар нито едно проучване в последния месец да не има даваше мандат, те все пак се добраха до такъв. Макар трите партии в коалицията да водиха преференциална кампания преди окончателното обработване на гласовете Радан Кънев влиза като евродепутат, което само затвърждава разумния му избор, като някой който стои на равни отстояния от лявото и дясното. Със Светослав Малинов, вероятно резултатът нямаше да е толкова позитивен. Макар кампанията да се проведе в изцяло анти-ГЕРБ конотация, с нея „Демократична България“ помогнаха именно на ГЕРБ, отнемайки ключова част от гласовете на БСП – освен очевидния протестен вот и този на левите либерали, които не са съгласни с курсът на Корнелия Нинова, но пък от своя страна могат без проблеми да се припознаят в политиките на коалицията и най-вече тези на „Да, България“ и „Зелено Движение“ Наглед проблеми няма да има и дори е възможно консолидиране на още субекти в това пространство, като например Десислава Иванчева, която самостоятелно взе значителен резултат.

Третият голям успех е този на ВМРО.

С подкрепа на няколко малки партии, хитра листа и активна кампания, ВМРО не просто се възползваха от популярността на Ангел Джамбазки, ами дори надградиха и взеха процент съизмерим с коалицията им на предишните европейски избори. Този път на практика почти сами. Но дори това не е най-важното – ВМРО беше подложено на яростна атака за lebensraum* от всички други „националистически“ формации. Особено отчетливо беше това в кампаниите на АТАКА, ВОЛЯ и Възраждане. Само Валери Симеонов остана сравнително класен към коалиционните си партньор. ВМРО не просто устоя тази атака, но и успя на практика да маргинализира всичките си опоненти. Често политическата смърт на Волен Сидеров е била предричана, но този път това изглежда е факт. Освен ако не се сдружи с Възраждане, което не е невъзможно. НФСБ от друг страна е напълно мъртво и най-добрият път е просто да се разпусне и да се влее във ВМРО. Защото последните с този си резултат вече са незаобиколим фактор в патриотично-консервативното
пространство. А както се вижда и на тези избори, силата привлича.

Бъдещето и тук зависи от изключително внимателни следващи ходове. Красимир Каракачанов снощи намекна за непростим разрив между него и Волен Сидеров, а макар да не дава вид на такъв, лидерът на ВМРО не изпуска случайни фрази. Балансът в малката коалиция е разрушен и тя вече няма да е триумвират.

Преди да стигнем до грандиозният провал нека видим един по-малък. За ВОЛЯ на Веселин Марешки това беше последно раздаване и той заложи всичко – напълно възможно и в буквален смисъл, тъй като партията му похарчи ресурси съизмерими (по-официални данни) и дори надвишаващи (по неофициални) с тези на ГЕРБ и БСП. Но не стана и резултатът му не можа да го вкара в български парламент, още по-малко в европейски.

Големият провал, обаче е на Корнелия Нинова.

Не на БСП, а на Корнелия Нинова. За да не се нахвърляме на падналите – Нинова имаше идея, имаше стратегия. Игра и загуби. Fair game, достойното би било да подаде оставка и да се оттегли с чест. Защо не проработи? На първо място защото БСП тръгнаха на компроматна война твърде, твърде рано (точно като на парламентарните избори). Скандалите бяха вече омръзнали на избиратели до деня на вота.

На второ място – един телевизионен провал. На парламентарните избори един млад социалист изгуби собственоръчно спечелени избори с непремерено изказване за „дядовците и ДС“. Тук провалът беше (изключително изненадващо) на Елена Йончева, която съумя да загуби дебат срещу… Мария Габриел. Йончева не успя да каже нищо свързано с европейските избори, не показа познаване на институциите и като цяло повтаряше заучени фрази. Отказвам да повярвам, че изключително опитен и уважаван журналист като Елена Йончева няма какво да каже. Отговорността за подобни участие падат и върху изборния щаб – който се провали величествено. На трето място, БСП не осъзнава, че е левица на европейски избори. Тихият тошовистки
националсоциализъм на БСП на Нинова показа своят праг и той не е особено висок. Значителна част от левите хора, които са такива в смисъла на европейската левица, която е прогресивна и зелена, отиде да даде гласа си за „Демократична България“. Големият шанс на БСП е, че те имат poster-boy за ролята на левия либерал, който може да обедини лявата опозиция на ГЕРБ. Но Корнелия Нинова го направи свой враг.

Ако не друго на тези избори се потвърди едно единствено нещо – ГЕРБ могат да бъдат свалени само отдясно на центъра, в който се намират. И националсоциализмът на БСП и левите либерали от ДБ не успяха. За пореден път – може би, не се атакува от правилния фланг?

*Lebensraum – концепция на т.нар. „жизнено пространство“ на германски заселници в Европа

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ