НОВО

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

Триумфът на Орбан и смешният плач на левичарите

Време за четене: 5 мин.

На 8 април водената от унгарския премиер Виктор Орбан партия ФИДЕС и коалиционният партньор Християндемократическа народна партия спечелиха смазваща победа на парламентарните избори в Унгария, постигайки квалифицирано мнозинство. Предстои трети пореден, и общо четвърти, мандат за унгарския национален лидер.

Международната прогресивна общественост в лицето на левичарите, които нерядко погрешно наричаме “либерали”, веднага започна да вие на умряло, повтаряйки несъстоятелни мантри за “погазване на демокрацията”, “контрол върху медиите”, “популизъм” и “разправа с гражданското общество”.

Нека да видим защо тези мантри са напълно несъстоятелни.

Първото обвинение към унгарския премиер е, че на практика е елиминирал демокрацията и е установил авторитарен режим. Като довод се дава факта, че на последните избори управляващата коалиция получи 49% от гласовете, но взе 66% от депутатските места. Според критиците на Орбан управляващите са преначертали избирателните райони в своя полза, респективно, във вреда на опозицията.

В действителност, всяка избирателна система, различна от чисто пропорционалната, дава възможност за подобни отклонения. А Унгария не е единствената европейска държава, която използва частично или изцяло мажоритарна система. Докато в Унгария системата е смесена, то в стари демокрации като Великобритания и Франция се използва изцяло мажоритарна такава. Към тези страни обаче няма упреци, че са недемократични. А когато във Франция на едни парламентарни избори Националният фронт на Марин льо Пен взе 13% от гласовете, но само 1 от местата в Националното събрание, същите тези “защитници на демокрацията” не видяха нищо нередно в това. Отгоре на всичко атаките са не срещу системата, която позволява такива диспропорции, а към политическата сила, която в този случай е била облагодателствана. Много принципно, няма що…

Истината е, че джеримендърингът* помага, но в кошара (т.е. в урните) не вкарва. И тук е моментът да припомня, че у нас през 2009г. управляващата тройна коалиция въведе мажоритарен елемент в изборните правила, като 31 от мандатите (по един във всеки избирателен район) се избираха мажоритарно. Скритият замисъл на управляващите тогава беше, че партиите в коалицията ще си помагат взаимно във всеки район и така ще оберат мандатите, докато разединената опозиция няма да може да се споразумее за подобни съвместни действия и така всичките 31 мандата ще отидат за партиите от тройната коалиция. Само че нещата се обърнаха. В известен смисъл това преля чашата на търпението и българските избиратели наказаха партиите от тройната коалиция за всичките й безобразия. А конкретно за мажоритарните мандати – ами почти всичките бяха спечелени от опозиционната тогава партия ГЕРБ.

Второто обвинение е, че ФИДЕС е спечелила изборите заради правителствен контрол върху медиите. ОК, да приемем, че такъв контрол съществува. Само че, според “Репортери без граници” Унгария е на 71-во място в света по свобода на медиите. Докато в България например, която е с 38 места по-надолу, от основната управляваща партия не смеят и да мечтаят за такава победа. А в Македония, която е дори след нас в същата класация, и където се предполага, че медиите са още по-сервилни към управляващите, от ВМРО-ДПМНЕ дори не успяха да задържат властта. Значи, не е заради медиите, а има нещо друго…

Широко тиражирано обяснение за победата на Орбан е, че в предизборната кампания той е залагал основно на популизма и конкретно на страха на унгарците от масова нелегална имиграция. Застъпниците на тази теза обаче нямат отговор на въпроса, защо в други европейски държави (България, Хърватия, Чехия), където също има подобни настроения, не се получават аналогични резултати.

Далеч по-близо до истината би било едно друго обяснение, според което – да, страхът от нелегалните имигранти изигра някаква роля, но тази роля не беше основната. Далеч по-важно за успеха на Орбан бе обстоятелството, че в предишните два мандата той стабилизира унгарската икономика, което пък доведе до повишаване на благосъстоянието на населението. Преди това социалистите бяха докарали страната до 12% безработица и Унгария трябваше да бъде спасявана от Международния валутен фонд (за сравнение към момента безработицата е под 4%). Тоест, Орбан след Дюрчани се явява нещо като Костов след Виденов, само дето унгарските избиратели не са толкова късопаметни, че след 8 години да върнат социалистите на власт.

В първите дни след изборите се появи и полуновината, че правителството на Орбан готви облагане с данък на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Впоследствие се оказа, че данъкът върху международните траншове важи само за тези НПО-та, които “подпомагат нелегалната имиграция”, но левичарите вече бяха погребали “гражданското общество” в Унгария. Искам обаче да попитам същите оплаквачи знаят ли какво ще им се случи, ако основат НПО в САЩ или Израел, например, и тръгнат да се бъркат в местната политика, финансирани от чужда държава? Последствията варират от “силни усещания” в места като Гуантанамо, през обвинения в шпионаж до “безследно изчезване” в добрите традиции на МОСАД… В случая Орбан постъпва доста меко, тъй като може спокойно да криминализира всички НПО-та, които се финансират от държави извън ЕС.

Изобщо, целият вой на левичарите срещу Орбан си е един “смешен плач”…

Изборните резултати в Унгария всъщност показват пропорциите такива, каквито би следвало да бъдат в една нормална ситуация – мощна десница, която доминира безапелационно; втората по сила партия е националистическа (“Йоббик”), която няма съществени идеологически различия с ФИДЕС, а основно обвинява Орбан в корупция и превземане на икономиката чрез свои хора; левицата е разпокъсана и маргинализирана (социалистите, които преди десетилетие докараха Унгария до катастрофа, сега едва прескочиха бариерата за коалиции). Възходът на левицата обикновено е или в резултат на икономически сътресения, или е следствие от морална деградация на обществото, или и двете. В Унгария обаче явно нищо от това не е налице – икономиката е относително стабилна, а обществото проявява завиден имунитет срещу заразата на “културния марксизъм”.

Така че, уважаеми левичари, свиквайте! Орбан, Курц-Щрахе, Тръмп и Качински са само началото. Ще продължим да ви бием на избори – с много, често, и завинаги. Демокрация, какво да се прави…

*джеримендъринг – определяне на границите на отделните избирателни райони по начин, който да облагодетелства една определена политическа сила. Идеята е като се знаят силните и слабите райони на тази политическа сила, границите да се очертаят така, че на повечето места тази партия да печели с малка разлика, а където губи, да губи с голяма (с минимум гласове – максимум мандати). Нарича се така на името на Елбридж Джери, губернатор на американския щат Масачузетс (1810-1812), който преначертал избирателните райони в щата изцяло в полза на подкрепяната от него Републиканско-Демократическа партия.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!