fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Триумфът на Орбан и смешният плач на левичарите

Време за четене: 5 мин.

На 8 април водената от унгарския премиер Виктор Орбан партия ФИДЕС и коалиционният партньор Християндемократическа народна партия спечелиха смазваща победа на парламентарните избори в Унгария, постигайки квалифицирано мнозинство. Предстои трети пореден, и общо четвърти, мандат за унгарския национален лидер.

Международната прогресивна общественост в лицето на левичарите, които нерядко погрешно наричаме “либерали”, веднага започна да вие на умряло, повтаряйки несъстоятелни мантри за “погазване на демокрацията”, “контрол върху медиите”, “популизъм” и “разправа с гражданското общество”.

Нека да видим защо тези мантри са напълно несъстоятелни.

Първото обвинение към унгарския премиер е, че на практика е елиминирал демокрацията и е установил авторитарен режим. Като довод се дава факта, че на последните избори управляващата коалиция получи 49% от гласовете, но взе 66% от депутатските места. Според критиците на Орбан управляващите са преначертали избирателните райони в своя полза, респективно, във вреда на опозицията.

В действителност, всяка избирателна система, различна от чисто пропорционалната, дава възможност за подобни отклонения. А Унгария не е единствената европейска държава, която използва частично или изцяло мажоритарна система. Докато в Унгария системата е смесена, то в стари демокрации като Великобритания и Франция се използва изцяло мажоритарна такава. Към тези страни обаче няма упреци, че са недемократични. А когато във Франция на едни парламентарни избори Националният фронт на Марин льо Пен взе 13% от гласовете, но само 1 от местата в Националното събрание, същите тези “защитници на демокрацията” не видяха нищо нередно в това. Отгоре на всичко атаките са не срещу системата, която позволява такива диспропорции, а към политическата сила, която в този случай е била облагодателствана. Много принципно, няма що…

Истината е, че джеримендърингът* помага, но в кошара (т.е. в урните) не вкарва. И тук е моментът да припомня, че у нас през 2009г. управляващата тройна коалиция въведе мажоритарен елемент в изборните правила, като 31 от мандатите (по един във всеки избирателен район) се избираха мажоритарно. Скритият замисъл на управляващите тогава беше, че партиите в коалицията ще си помагат взаимно във всеки район и така ще оберат мандатите, докато разединената опозиция няма да може да се споразумее за подобни съвместни действия и така всичките 31 мандата ще отидат за партиите от тройната коалиция. Само че нещата се обърнаха. В известен смисъл това преля чашата на търпението и българските избиратели наказаха партиите от тройната коалиция за всичките й безобразия. А конкретно за мажоритарните мандати – ами почти всичките бяха спечелени от опозиционната тогава партия ГЕРБ.

Второто обвинение е, че ФИДЕС е спечелила изборите заради правителствен контрол върху медиите. ОК, да приемем, че такъв контрол съществува. Само че, според “Репортери без граници” Унгария е на 71-во място в света по свобода на медиите. Докато в България например, която е с 38 места по-надолу, от основната управляваща партия не смеят и да мечтаят за такава победа. А в Македония, която е дори след нас в същата класация, и където се предполага, че медиите са още по-сервилни към управляващите, от ВМРО-ДПМНЕ дори не успяха да задържат властта. Значи, не е заради медиите, а има нещо друго…

Широко тиражирано обяснение за победата на Орбан е, че в предизборната кампания той е залагал основно на популизма и конкретно на страха на унгарците от масова нелегална имиграция. Застъпниците на тази теза обаче нямат отговор на въпроса, защо в други европейски държави (България, Хърватия, Чехия), където също има подобни настроения, не се получават аналогични резултати.

Далеч по-близо до истината би било едно друго обяснение, според което – да, страхът от нелегалните имигранти изигра някаква роля, но тази роля не беше основната. Далеч по-важно за успеха на Орбан бе обстоятелството, че в предишните два мандата той стабилизира унгарската икономика, което пък доведе до повишаване на благосъстоянието на населението. Преди това социалистите бяха докарали страната до 12% безработица и Унгария трябваше да бъде спасявана от Международния валутен фонд (за сравнение към момента безработицата е под 4%). Тоест, Орбан след Дюрчани се явява нещо като Костов след Виденов, само дето унгарските избиратели не са толкова късопаметни, че след 8 години да върнат социалистите на власт.

В първите дни след изборите се появи и полуновината, че правителството на Орбан готви облагане с данък на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Впоследствие се оказа, че данъкът върху международните траншове важи само за тези НПО-та, които “подпомагат нелегалната имиграция”, но левичарите вече бяха погребали “гражданското общество” в Унгария. Искам обаче да попитам същите оплаквачи знаят ли какво ще им се случи, ако основат НПО в САЩ или Израел, например, и тръгнат да се бъркат в местната политика, финансирани от чужда държава? Последствията варират от “силни усещания” в места като Гуантанамо, през обвинения в шпионаж до “безследно изчезване” в добрите традиции на МОСАД… В случая Орбан постъпва доста меко, тъй като може спокойно да криминализира всички НПО-та, които се финансират от държави извън ЕС.

Изобщо, целият вой на левичарите срещу Орбан си е един “смешен плач”…

Изборните резултати в Унгария всъщност показват пропорциите такива, каквито би следвало да бъдат в една нормална ситуация – мощна десница, която доминира безапелационно; втората по сила партия е националистическа (“Йоббик”), която няма съществени идеологически различия с ФИДЕС, а основно обвинява Орбан в корупция и превземане на икономиката чрез свои хора; левицата е разпокъсана и маргинализирана (социалистите, които преди десетилетие докараха Унгария до катастрофа, сега едва прескочиха бариерата за коалиции). Възходът на левицата обикновено е или в резултат на икономически сътресения, или е следствие от морална деградация на обществото, или и двете. В Унгария обаче явно нищо от това не е налице – икономиката е относително стабилна, а обществото проявява завиден имунитет срещу заразата на “културния марксизъм”.

Така че, уважаеми левичари, свиквайте! Орбан, Курц-Щрахе, Тръмп и Качински са само началото. Ще продължим да ви бием на избори – с много, често, и завинаги. Демокрация, какво да се прави…

*джеримендъринг – определяне на границите на отделните избирателни райони по начин, който да облагодетелства една определена политическа сила. Идеята е като се знаят силните и слабите райони на тази политическа сила, границите да се очертаят така, че на повечето места тази партия да печели с малка разлика, а където губи, да губи с голяма (с минимум гласове – максимум мандати). Нарича се така на името на Елбридж Джери, губернатор на американския щат Масачузетс (1810-1812), който преначертал избирателните райони в щата изцяло в полза на подкрепяната от него Републиканско-Демократическа партия.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ