Финансистът и автор в „Консерваторъ“ Никола Филипов разговаря с Биляна Веселинова от „Труд“ дни след форума Trump Business Vision 2025. Какви са икономическите рискове и възможности пред България в контекста на глобалните процеси – търговските отношения САЩ-ЕС, въвеждането на еврото и пенсионната реформа. С приемането на еврото се очаква краткосрочно повишение на цените заради т.нар. „закръгляване“, което може да бъде ограничено чрез ефективни регулатори, посочва Филипов. Изкуственият интелект и ИТ секторът са сред основните двигатели на бъдещото икономическо сътрудничество със САЩ, а мултифондовете се очертават като ключова стъпка в реформата на пенсионната система.
– Господин Филипов, визитата на Доналд Тръмп-младши по покана на компанията Nexo в България се превърна в едно от най-коментираните събития у нас, но твърде малко информация има относно дискусията на самия форум. Кое от посланията на Тръмп-младши може да изведете като водещо, като един от участниците в Trump Business Vision 2025?
– Да, наистина това събитие се оказа доста коментирано и съм благодарен на организаторите за поканата. Основната тема на дискусиите беше дигитализацията на финансовия сектор и как криптовалутите могат да бъдат важен инструмент за постигането на тези цели. Друг ключов елемент от презентацията на Тръмп-младши беше визията на президента на САЩ да върне промишленото производство там, за да не бъдат зависими от Китай. Доналд Тръмп-младши даде и няколко примера за това как по време на COVID Китай е продавал на САЩ здравни консумативи и лекарства на завишени цени.
– Какви изводи направихте за бъдещето на европейско-американските икономически отношения след Trump Business Vision 2025?
– Това, което мога да кажа със сигурност след това събитие, е че Тръмп ще бъде непоколебим в подхода си към Европа. Налагането на мита на Европа е основен стълб в неговата икономическа доктрина, така че ако не се стигне до някаква форма на договорка между САЩ и Европа, ще бъдем изправени пред една тежка търговска война, от която не мисля, че ще има печеливши. За мен тук доста по-важен е въпросът какви ще бъдат икономическите ефекти върху България, ако наистина се стигне до една по-дълга търговска война между Европа и САЩ. Факт е, че износът ни за САЩ възлиза на 2,2 млрд. лева през 2023 година, което представлява едва 2,5% от износа на стоки и услуги за същия времеви период. Така че не мисля, че търговска война ще окаже пряк негативен ефект върху нашата икономика. Тя обаче ще има доста по-значителен косвен ефект през тарифите, които САЩ ще наложи на Германия, която с 11,8 млрд. лева и 13,6% от износа е нашият най-голям потребител на български стоки и услуги. Ако в крайна сметка се стигне до по-продължителна търговска война, поръчките към българските компании, които работят като доставчик и подизпълнител на различни продукти за немската индустрия, ще намалеят. На първо време това ще доведе до свиване в нетния експорт, което директно намалява брутния вътрешен продукт. Промишленото производство се характеризира с високи нива на фиксирани разходи, което в някакъв момент ще доведе до освобождаване на персонал. Тоест, при равни други условия, безработицата също може да се увеличи. Така че този процес не бива да се неглижира, а да се следи изкъсо от българската държава, защото той представлява потенциален систематичен риск за икономическата активност в страната при една по-дълга и ожесточена търговска война. Към този момент обаче няма място за паника, защото изглежда, че двете икономически сили в крайна сметка ще намерят общ език и ще се избегне задълбочаване на конфликта.
– Коментирахте ли новата търговска политика на Белия дом, ясна ли е крайната цел на Тръмп?
– На самото събитие не се коментираше тази тема в особен детайл, защото фокусът беше върху криптовалутите, но мисля, че крайните цели на Тръмп по линия на тарифите са пределно ясни. В този си аспект той е напълно последователен и прозрачен, защото от години ясно казва какво ще направи, когато дойде на власт, и когато дойде на власт, поради някаква причина въпреки всичко ние сме изненадани от неговите действия. Факт е, че към момента Европа налага в пъти по-високи мита на продуктите, идващи в Европа от САЩ. Това естествено вкарва американската икономика в неравностойно положение спрямо европейските икономики. Крайните ефекти, които Тръмп цели да постигне с налагането на тарифите, са следните. На първо място, тази негова политика цели, ако не да премахне изцяло тарифите, които Европа и САЩ си налагат помежду си, то поне да ги изравни. Само тогава може да имаме истинска конкуренция, а оттам и свободна търговия между нациите, което мисля, че е нещо изключително позитивно. На второ място, с тарифите Тръмп стимулира повече чуждестранни компании да преместят производството си в САЩ. И в интерес на истината, вече видяхме желанието на няколко немалки глобални компании, които са готови да преместят част от производството си там, за да имат достъп до най-богатата и платежоспособна икономика в света. Тръмп е напълно наясно, че това е един изключително сложен и бавен процес. Тоест, никой не очаква всичко това да се случи с магическа пръчка от днес за утре, но поне този процес е иницииран и дългосрочните позитиви от него ще са много. На първо място, инвестициите в САЩ ще се увеличат, оттам и заетостта, и в крайна сметка, когато тези фабрики заработят, това ще повиши брутния вътрешен продукт на страната. Друг важен ефект за Тръмп е това, че САЩ ще станат една идея по-малко зависими от чужди производства, което е негова важна цел.
– Виждате ли потенциал за по-тясно сътрудничество между българския частен сектор и американски компании през следващите години?
– Виждам подобен потенциал, но предимно в ИТ сектора. Нашите технологични компании са наистина на световно ниво и дори и към момента работят тясно с американски компании. През следващите години очаквам това сътрудничество да се задълбочи допълнително, което е изключително благоприятно за нашата икономика, защото се създават нови високоплатени работни места.
– Какви възможности и рискове носи ускореното развитие на изкуствения интелект за глобалната финансова система?
– Финансовият сектор е един от секторите на икономиката, които в голяма степен ще бъдат революционизирани от въвеждането на изкуствен интелект. Цели отдели от банки и застрахователни компании могат да бъдат, ако не изцяло, но в голяма степен оптимизирани откъм работна ръка, защото ИИ може да замени успешно редица технически процеси, които към момента все още се извършват ръчно от огромно количество хора. Все още сме далеч от този процес у нас, но в Западна Европа ИИ се въвежда ударно в подобни институции.
– Все повече въпроси следват от евентуалното приемане на еврото в България. Смятате ли, че инфлацията ще остане контролируема след въвеждане на еврото, въпреки повишенията в цените на основни стоки през 2025 г.?
– Темата с инфлацията е изключително интересна и важна. Според последната прогноза на Българска народна банка хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да достигне 3,5% в края на 2025 година спрямо 2,1% през 2024 година. Сами виждате, че това е сериозен ръст, който според мен дори може да бъде и подценен. Защо подценен – защото държавните разходи за заплати и социални плащания достигнаха рекордни нива през 2025 година. Повишаването на работната заплата в публичния сектор е ключов фактор зад по-високата инфлация, защото повишеният разполагаем доход на хората отива директно в потреблението. Така че не виждам по какъв начин инфлационните процеси в страната могат да бъдат контролирани ефективно от страна на държавата, защото именно нейното проинфлационно дефицитно харчене е основен генератор на инфлацията. Държавата обаче може да спомогне за ограничаване на инфлацията през своите регулатори в лицето на Комисията за защита на потребителите. Емпириката показва, че при въвеждане на еврото във всички държави ставаме свидетели на икономическия феномен „закръгляване“. Това представлява нелоялна търговска практика, която в краткосрочен аспект води до повишаване на инфлацията. Опитът обаче показва, че след няколко месеца тя се понижава. При едни ефективно работещи регулатори подобна зловредна практика ще бъде ограничена до минимум.
– Кои са най-големите икономически рискове за България при преминаване към еврото в сегашната глобална обстановка?
– Не мога да кажа, че пред нас ще има някакви съществени рискове след приемане на еврото. Нашата икономика дори и към момента е изцяло интегрирана с европейската. Зависи от гледната точка – за някои е позитив, а за мен негатив, че с приемането на еврото ще можем да финансираме по-лесно с дълг бюджетните ни дефицити. С вас неведнъж сме коментирали, че тези вече структурни дефицити, с които сякаш привикнахме, ще окажат негативно влияние върху нашата икономика в средносрочен аспект. Едни потенциални по-високи лихвени равнища, на които ще финансираме нашия дълг, щяха да послужат като естествена спирачка пред акумулирането на нов дълг. С влизането ни в еврозоната очаквам лихвените равнища да не се повишат значително, което ще позволи на управляващите да продължат да финансират относително лесно проинфлационното дефицитно харчене на публичен ресурс.
– Защо отново се повдига въпросът за възрастта за пенсиониране? И колко трябва да се увеличат вноските, за да се постигне по-добър баланс в системата?
– Темата за пенсионната система почти винаги се коментира в политически контекст. Това обаче е една изключително сложна материя, която изисква по-голяма степен на експертност. Един от големите проблеми на тристълбовата пенсионна система е, че в първия стълб (ДОО) имаме огромни дефицити. Дефицитът в НОИ достигна огромните 11,5 млрд. лева през 2024 година, като тенденцията е този дефицит да нараства през следващите години. Основната причина за това е, че към момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, като и тази тенденция тепърва ще се влошава. Това обаче е процес, който наблюдаваме във всички западни икономики. За да се свие дефицитът по първия стълб, управляващите неминуемо ще трябва да прибегнат до увеличаване на пенсионната възраст. Паралелно с това трябва да се прекрати практиката с повишаването на минималната пенсия, защото по този начин допълнително повишаваме дефицита в НОИ, а и се губи фундаменталната връзка между принос и облаги на осигурените. Факт е, че това са две изключително трудни политически решения, от чието имплементиране политическите партии могат да претърпят електорална щета. Но вече е назрял моментът за трудни политически, но правилни от финансова гледна точка решения.
– Някаква панацея ли са мултифондовете на фона на анонсираната пенсионна реформа?
– Панацея – едва ли, но те със сигурност ще спомогнат за надграждането и усъвършенстването на тристълбовия пенсионноосигурителен модел, който е вече на над 20 години. Накратко, тази реформа дава възможност на осигурените лица да инвестират натрупванията по индивидуалните си партиди по втория и третия стълб спрямо рисковия профил и осигурителния цикъл, за да се постигне по-висока доходност и оттам по-голямо акумулиране на средства по индивидуалните партиди при пенсиониране. Когато едно осигурено лице се намира в началото на своята кариера, е напълно нормално то да изисква по-висока доходност, което идва с поемането на по-висок риск. С напредването на годините обаче е логично да се премине към по-балансиран подход на инвестиране, и вече в годините преди пенсия да се премине към изцяло консервативен подход, за да се съхранят натрупаните по партидата средства. Така че въвеждането на мултифондовете е следващата логична стъпка към надграждане на текущия пенсионен модел, което между другото е и препоръка на ОИСР. Искрено се надявам да се намери политическа воля за нейното успешно финализиране в най-кратки срокове.
– Кога се очаква мултифондовете да бъдат въведени у нас?
– Доколкото знам, целият пакет документи е готов и се очаква да бъде внесен за публично обсъждане. Важно е тази законодателна инициатива и нейното имплементиране да не върви в пакет с пътната карта за пенсионна реформа, а да бъде въведена в най-кратки срокове.
