Светът е в болничен, а Covid-19 e на път да въведе ново летоброене. Но и в различен контекст, старите вражди си остават актуални. Такова противоборство, което ще оцелее и след т.нар. коронавирус, е това между САЩ и Китай.
Така например, американският президент Доналд Тръмп заяви, че на този етап САЩ преустановяват финансирането си за Световната здравна организация (СЗО). Аргументите на ръководителя на Белия дом са в следния порядък: СЗО не успява да се справи с Covid-19 и в борбата си срещу коронавируса е била подведена от Китай.
Критиката към дейността на СЗО може да бъде обогатена. Например, на организацията й трябваха 22-23 дни, за да признае, макар плахо и нерешително, че Covid-19 е заразен и може да се пренася от човек на човек (с направената изрична уговорка от страна на СЗО, че са необходими още изследвания, за да се проследи степента на пренасяне). Основната причина за това забавяне е, че към онзи момент СЗО се доверяваше прекалено много на информацията, която й поддаваше китайското правителство.
По този начин здравната агенция се облягаше на китайското рамо, въпреки че ролята на Пекин към онзи момент вече бе достатъчно дискусионна, понеже бе ясно, че китайските власти са предупредили СЗО за съществуването на вируса твърде късно (Пекин информира здравната организация за коронавируса на 31 декември, въпреки че местните власти са регистрирали Covid-19 30 дни по-рано, на 1 декември миналата година).
Въпреки това през месец януари официалните изявления, които идваха от СЗО, бяха издържани по пионерски: в регистрирането и ограничаването на вируса китайските власти “са отворени и кооперативни” (по Reuters). A ръководителят на здравната агенция Тедрос Адханом Гебрейесъс като че ли бе поел ролята на ръководител на връзките с обществеността на Пекин, заявявайки в края на месеца, че Китай е установил нов стандарт за контрол на вируса. Същият похвали и лично президента Си Дзинпин за неговата готовност да споделя информация, свързана с Covid-19 (?!).
И тези изказвания бяха направени, въпреки че представителите на СЗО знаеха по-добре от всички, че е минал един диапазон време от около три седмици, в които, първо, Пекин е предупредил СЗО за Ковид-19 (31.12.2019 г.) и в които, второ, Пекин е допуснал екип на здравната агенция в Ухан (20-21.01.2020 г.).
Никой в СЗО явно не посмя да зададе на Китай следните два несложни въпроса: защо крихте един месец информацията за Covid-19 и защо три седмици възпрепятствахте нашите екипи от здравни експерти?
Вместо това ръководителят на СЗО, споменатият Тедрос Адханом Гебрейесъс, в началото на февруари месец размаха пръст на света, предупреждавайки го (1) да не затваря границите си за пътници от Китай и (2) да не политизира вируса. Точно последното подейства като афродизиак на американската администрация и тя официално представи Covid-19 като просто “китайския вирус”.
По този начин здравната организация още в началото на Covid-19 направи две груби грешки. Първа е, че тя позволи да бъде заложник на информацията, която идваше от Пекин. А това, разбира се, бе информация, която се грижеше за борбата с коронавируса толкова, колкото и за имиджа на китайската държава. Втора грешка бе тази, че ръководителят на СЗО, вместо да бъде глас на света в Китай, се превърна в глас на Китай в света.
Тези две грешки доведоха автоматично и до третата такава на СЗО: обявяването на пандемията твърде късно, на 11 март. Дотогава обаче вълкът е вече пуснат да хулиганства в кошарата.
На този фон, в изборна година в САЩ като 2020 г, единственото нещо, което отделя Доналд Тръмп от втори мандат, е не Джо Байдън, а проблемите, които Covid-19 създава за американската икономика. Затова “китайският вирус” стана още по-опасен за републиканската администрация. И след като демократите в САЩ говориха години наред за руската намеса в изборния процес на страната, какво им пречи на републиканците да започнат да етикират коронавируса като китайското вмешателство в САЩ?
Оттук нататък бе въпрос на време СЗО да се озове в полезрението на Доналд Тръмп и то по неподходящия начин: като инструмент, който не само се държи неадекватно спрямо създалата се ситуация на пандемия, но и като такъв, в който влиянието на Китай се чувства и чува все по-силно. И това при положение, че САЩ дават 10 пъти повече пари за бюджета на СЗО, отколкото това прави Китай (893 млн. долара срещу 86 млн. долара).
Но случващото се в СЗО, която е здравната агенция в рамките на Организация на обединените нации (ООН), всъщност е показателно изобщо за тенденциите в цялото ООН. Докато САЩ внасят около 22% от бюджета на ООН, то Китай се ангажира с 12% от него. Въпреки това влиянието на Пекин в организацията нараства и успява все повече да парализира дейността на ООН (справка: Тайван, пакистанските терористични организации, южно-китайското море, уйгурите и т.н.). Пекин ръководи и четири от специализираните агенции в организацията, докато САЩ, например, лидират една.
Затова, когато Доналд Тръмп инициира действия и говори на СЗО, всъщност цялото ООН трябва да слуша. Знаем, че когато свекървата говори на щерката, снахата трябва да слуша.
