Крахът на либералния елит

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Безсилната и измислена политическа платформа, наречена „политическа коректност”, върна нуждата от хора с позиции

Сеизмичната победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън на президентските избори в САЩ продължава да изпраща шокови вълни и тръпки на екзистенциална тревожност и паника по гръбнака на либералните елити, олицетворени от Демократическата партия и нейното прогресивно ляво крило. Опитът за тотална демонизация на милиардера, известен в попкултурата и като The Donald, се провали епично и зрелищно. Мейнстрийм медиите, политическият каймак и от ляво, и от дясно, знаменитостите на Холивуд, целият организъм на така наречения западен естаблишмънт реши да играе възможно най-силната и крайна карта – тази с непосредствената заплаха от фашизъм. Тези хора старателно опаковаха Тръмп като хаотична персонификация на чистото нерафинирано зло.

Прогресивното ляво, доминирано от либерални активисти, сложи всички черни чипове на масата и загуби залога, пропиля партията и в крайна сметка получи брутално силен сигнал за провал и връщане в реалността.

По време на свирепата и турбулентна кампания Тръмп често бе представян като „буквално Хитлер”. Сравнението се върна като бумеранг срещу своите автори и бе използвано от феновете на Доналд като инструмент за присмех и гавра с истеричните прогресивни левичари от Демократическата партия.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Тази откровено малоумна и напълно разведена с реалността стратегия се оказа рецепта за катастрофа. Но какво правят тези либерални елити вече повече от три седмици след победата на Тръмп и републиканците?

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Продължават със същите номера. Истерията и паниката се разливат в медиите, университетите, а доскоро и по улиците, където имаше смехотворни протести срещу самото естество на демокрацията.

И отново на преден план са любимите думички на либералното ляво – „сексист”, „расист”, „ксенофоб”, „ислямофоб”, „женомразец”… Тези хора така и не разбраха, че етикетирането вече не работи. Тръмп преминава като булдозер през опитите за налагане на политически коректна рамка на цялото общество и доказва, че старите номера за запушване на устите на политически неудобни фигури вече не работят.

Доналд, избран за 45-и президент на САЩ, нанесе съкрушителен удар по най-голямата ценност на либералното ляво в страната – културната хегемония. В годините на Обама медиите и Холивуд диктуваха разговора, оформяха наратива, култивираха политически правилната „адженда”. Имаше нещо като партийна линия, от която малцина в тези кръгове се отклоняваха. Според тази рамка бялото мнозинство, особено мъжете, бяха носители на вродена привилегия и репресия. Те бяха лоши, врагове и винаги подходящи за медиен обстрел. Малцинствата, от друга страна, бяха защитени групи, Индивидуализмът на САЩ отстъпи пред колективизма и „политиките на идентичността”.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Тръмп прати всичко това в небитието. Днес медиите Холивуд и активистите изглеждат безсилни. На обикновените хора им беше писнало да ги унижават, да им казват, че са расисти, да ги поучават нагли милионери, да им се показва кое е правилно и кое не, да им забраняват едни думички и да им налагат други.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Безпардонният Доналд видя този културен разлом, усети гнева и канализира недоволството със своята болезнено неконвенционална кампания. Той игра като отрицание на политическата коректност и спечели. И продължава да го прави. А засега неговите противници изглеждат слаби и безидейни, стреляли отрано с най-силното си оръжие и пропуснали целта. Предстоят страшно интересни времена.

Звездите отказаха да отидат в Канада

Десетки знаменитости, сред които Брайън Кранстън, Упи Голдбърг, Шер, Лина Дънам и др. бяха обещали, че ако Тръмп спечели, те моментално ще напуснат САЩ и ще емигрират в Канада. После всички се отметнаха и един по един започнаха да обясняват как не са били сериозни, когато го заявили. Повечето обаче наистина звучаха и изглеждаха сериозни. Много сериозни. Само че бяха сигурни, че Тръмп ще изгуби. А пък Канада – богата и сигурна страна – все пак не е Малибу, нито е Бевърли хилс. В крайна сметка разглезените звезди още един път доказаха своята несъстоятелност.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.50″ button_text=”Оригинална публикация в trud.bg” button_url=”https://trud.bg/%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Владислав Апостолов
Владислав Апостолов

Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe