fbpx

НОВО

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Едиповият комплекс на либералната левица

Разглеждайки протестите и вандализма, който се шири в САЩ и Европа и лицата, които го представляват, човек се пита това шизофрения ли е или просто едипов комплекс. От много години се наблюдава процес на приток на огромен поток мигранти от цял свят към САЩ и Европа....

Ураганът на неомарксизма громи Запада

Западът днес гори. И не заради расови протести или икономическите неравенства - те са последствие от нещо по-важно. Днес сме свидетели на един процес, започнал горе-долу след началото на Първата световна война, който смело може да бъде обобщен като „залезът на...

ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ РАСИЗМА: Кой има интерес от масовото недоволство?

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Плюс-Минус" по Нова телевизия по темата за протестите в САЩ. Вижте пълния запис:

Привилегированите (Част II)

В първата част на статията бяха показани статистики, посочващи представителите на кой етнос са основните извършители на битовите престъпления към 1995 - 2001 година. Към днешна дата тези данни няма как да бъдат намерени, а още по-малко да станат публично достояние,...

Си Дзинпин иска да е Мао

Старият Мао почти унищожи Китай             Дъг Бендоу е старши научен сътрудник в института „Катон“. Бивш специален сътрудник на президента Роналд Рейгън, той е автор на „Предупреждение: Корея и американската външна политика в променящия се свят“ и съавтор на...

Алената буква на белия човек

Боя се, че ще разочаровам мнозина - всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост - пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и...

Крахът на либералния елит

Време за четене: 4 мин.

Безсилната и измислена политическа платформа, наречена „политическа коректност”, върна нуждата от хора с позиции

Сеизмичната победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън на президентските избори в САЩ продължава да изпраща шокови вълни и тръпки на екзистенциална тревожност и паника по гръбнака на либералните елити, олицетворени от Демократическата партия и нейното прогресивно ляво крило. Опитът за тотална демонизация на милиардера, известен в попкултурата и като The Donald, се провали епично и зрелищно. Мейнстрийм медиите, политическият каймак и от ляво, и от дясно, знаменитостите на Холивуд, целият организъм на така наречения западен естаблишмънт реши да играе възможно най-силната и крайна карта – тази с непосредствената заплаха от фашизъм. Тези хора старателно опаковаха Тръмп като хаотична персонификация на чистото нерафинирано зло.

Прогресивното ляво, доминирано от либерални активисти, сложи всички черни чипове на масата и загуби залога, пропиля партията и в крайна сметка получи брутално силен сигнал за провал и връщане в реалността.

По време на свирепата и турбулентна кампания Тръмп често бе представян като „буквално Хитлер”. Сравнението се върна като бумеранг срещу своите автори и бе използвано от феновете на Доналд като инструмент за присмех и гавра с истеричните прогресивни левичари от Демократическата партия.

 

Тази откровено малоумна и напълно разведена с реалността стратегия се оказа рецепта за катастрофа. Но какво правят тези либерални елити вече повече от три седмици след победата на Тръмп и републиканците?

Продължават със същите номера. Истерията и паниката се разливат в медиите, университетите, а доскоро и по улиците, където имаше смехотворни протести срещу самото естество на демокрацията.

И отново на преден план са любимите думички на либералното ляво – „сексист”, „расист”, „ксенофоб”, „ислямофоб”, „женомразец”… Тези хора така и не разбраха, че етикетирането вече не работи. Тръмп преминава като булдозер през опитите за налагане на политически коректна рамка на цялото общество и доказва, че старите номера за запушване на устите на политически неудобни фигури вече не работят.

Доналд, избран за 45-и президент на САЩ, нанесе съкрушителен удар по най-голямата ценност на либералното ляво в страната – културната хегемония. В годините на Обама медиите и Холивуд диктуваха разговора, оформяха наратива, култивираха политически правилната „адженда”. Имаше нещо като партийна линия, от която малцина в тези кръгове се отклоняваха. Според тази рамка бялото мнозинство, особено мъжете, бяха носители на вродена привилегия и репресия. Те бяха лоши, врагове и винаги подходящи за медиен обстрел. Малцинствата, от друга страна, бяха защитени групи, Индивидуализмът на САЩ отстъпи пред колективизма и „политиките на идентичността”.

 

Тръмп прати всичко това в небитието. Днес медиите Холивуд и активистите изглеждат безсилни. На обикновените хора им беше писнало да ги унижават, да им казват, че са расисти, да ги поучават нагли милионери, да им се показва кое е правилно и кое не, да им забраняват едни думички и да им налагат други.

Безпардонният Доналд видя този културен разлом, усети гнева и канализира недоволството със своята болезнено неконвенционална кампания. Той игра като отрицание на политическата коректност и спечели. И продължава да го прави. А засега неговите противници изглеждат слаби и безидейни, стреляли отрано с най-силното си оръжие и пропуснали целта. Предстоят страшно интересни времена.

Звездите отказаха да отидат в Канада

Десетки знаменитости, сред които Брайън Кранстън, Упи Голдбърг, Шер, Лина Дънам и др. бяха обещали, че ако Тръмп спечели, те моментално ще напуснат САЩ и ще емигрират в Канада. После всички се отметнаха и един по един започнаха да обясняват как не са били сериозни, когато го заявили. Повечето обаче наистина звучаха и изглеждаха сериозни. Много сериозни. Само че бяха сигурни, че Тръмп ще изгуби. А пък Канада – богата и сигурна страна – все пак не е Малибу, нито е Бевърли хилс. В крайна сметка разглезените звезди още един път доказаха своята несъстоятелност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ