Изтеглянето на Тръмп от Сирия

Време за четене: 6 мин.

На 19 декември 2018 г. Доналд Тръмп взе решение за изтегляне на американския военен контингент от Сирия. Той защити решението си, обявявайки, че битката с „Ислямска държава“ е приключила успешно. Пет дни по-късно, на 24 декември американският президент официално подписа указ за изтеглянето на всички американски войски от Сирия. Според военните експерти това изтегляне трябва да се случи в рамките на 60-100 дни.

Тръмп и Сирия – предисторията

Президентът на САЩ нееднократно е заявявал, че американската намеса в сирийския конфликт е безсмислена и не носи никакви дивиденти на страната. Още през 2013 г. Тръмп яростно атакува предшественика си Барак Обама и плановете му за военна кампания срещу Дамаск. Позицията на Тръмп спрямо войната в Сирия остана непроменена и по време на кандидат-президентската му кампания през 2016 г. Основен акцент в плановете му за външната политика беше именно промяната на американската стратегия за Сирия. Тръмп защитаваше тезата, че САЩ не трябва да участват в конфликти, които не носят нищо добро за страната. Изказванията му, че сирийския президент Башар Асад и неговите съюзници се бият срещу ИДИЛ допълнително вбесиха демократите и обслужващите ги медии.

Наследството на Барак Обама принуди Тръмп да вземе някои решения, които на пръв поглед противоречаха с обещанията му по време на кампанията. В две последователни години Тръмп нареди ракетни удари по позиции на сирийската армия, а претекста беше използването на химическо оръжие от страна на Дамаск. Доста вероятно е тези удари да са били съгласувани предварително с Москва. По време на първото нападение срещу авиобаза „Шайрат“, Русия беше уведомена няколко часа преди ударите и в следствие на това материалните щети и човешките загуби бяха сведени до минимум. Година по-късно, през април 2018 г. подобна координация беше осъществена при по-мащабното нападение над столицата Дамаск.

Именно добрата координация с руските военни бе причина за избягването на ненужна ескалация на конфликта. Изпълнението на договора за избягване на инциденти между американските ВВС и руските ВКС бе безупречно. Демаркационната линия по поречието на р. Ефрат спомогна да няма излишни сблъсъци между сирийската армия и американски военни, въпреки че се наблюдаваха някои частични нарушения.

Далеч преди да стане президент, Тръмп ясно си е дал сметка, че идеята за „смяна на режима“ в Сирия бе обречена на провал от самото начало. Това се дължи на факта, че предшественикът Барак Обама абсолютно недалновидно даде подкрепа на „сирийската опозиция“, формирана най-вече от радикализирани елементи, които нямаха нужните качества и възможности и изобщо не представляваха алтернатива за страната. Важно е да се отбележи, че намесата на САЩ в Сирия, започнала по време на управлението на Обама, не беше подкрепена от Конгреса. Първата голяма стъпка в правилната посока след идването на Тръмп беше да се прекрати програмата Timber Sycamore, която осигуряваше финансова и логистична подкрепа за въоръжените сирийски групировки.

Изтегляне в правилния момент

За последните две години бяха постигнати забележителни военни успехи срещу ИДИЛ. Сирийската армия и нейните съюзници разчистиха обсадените от терористите предградия на Дамаск и освободиха цяла централна Сирия чак до западното поречие на р. Ефрат. Подкрепяната от САЩ кюрдска коалиция SDF пък постигна победи в източната част на страната – ИДИЛ бяха прогонени от своята „столица“ в град Ракка, като владенията им се свиха до незначителни анклави в югоизточната част на страната, близо до сирийско-иракската граница.

В резултат на тези паралелно проведени кампании, ИДИЛ загуби над 90% от контролираната от тях територия. Съвсем естествено е интензитетът на военните действия да намалее, а нуждата от поддържане на голям американски военен контингент да отпадне. Сирийската армия и нейните съюзници също намалиха честотата на военните операции.

След изтеглянето на американските войски може да се очаква и активизиране на фронтовете в източната част от страната. Това е продиктувано както от намеренията на Турция за военна операция срещу кюрдите в северна Сирия, така и от плановете на сирийската армия за сключване на някаква сделка с кюрдските военни формирования.

Реакциите

Най-недоволни от решението за изтегляне от Сирия бяха т.нар. „warmongers“, които присъстват както в Републиканската, така и в Демократическата партия. Редица военни анализатори и експерти също се обявиха против плановете на Тръмп. Вкупом заваляха обвинения, че Тръмп застрашава интересите на САЩ в региона на Близкия изток и петнят репутацията на страната. В медиите се срещаха стряскащи заглавия, внушаващи, че този ход на Тръмп облагодетелства диктатори и връща инициативата в ръцете на ИДИЛ. Имаше и комични изказвания, че изтеглянето на Тръмп от Сирия всъщност било коледния подарък за Путин и това за пореден път доказвало „руската зависимост“ на американския президент. Медиите целенасочено внушаваха, че това решение е плод на наивност, импулсивност и незнание. Ако гледаме масмедиите в САЩ, ще останем с впечатлението, че Тръмп е предизвикал Армагедон.

Истерията на медиите е поредното доказателство, че Тръмп е антисистемен играч. Истината е, че Тръмп просто си спазва предизборното обещание за ненамеса в конфликти, които само погубват американски животи, и всичко това е с цената на трилиони долари от американския данъкоплатец.

Непредсказуемостта на Близкия изток е солиден аргумент в полза на изтеглянето от Сирия. През последните години в региона се наблюдава изключителна динамичност. Постоянно променящите се алианси, изненадващата намеса на регионални сили и вътрешните конфликти между различни въоръжени групировки са само бегла част от палитрата на волатилния Близък изток. При така създалата се нестабилност разумните действия са в посока търсенето на дипломатически решения. Тръмп има афинитет към преговорния процес и сключването на сделки, затова е най-добре усилията да бъдат концентрирани в тази област. Това в никакъв случай не означава, че САЩ се предават. Това значи, че администрацията на Тръмп е осъзнала новите геополитически реалности и са нужни енергични действия за правилно позициониране в тази нова рамка.

Чест прави на хора като републиканския сенатор Ранд Пол, които се обявиха в защита на Доналд Тръмп. Не трябва да се забравя, че ангажирането на САЩ в подобни военни кампании мобилизира значителни финансови ресурси, а в момента системата на публичните финанси има крещяща нужда от прекратяване на всички неефективни програми, свързани с разхищение на капитал.

Изненадващото посещение в Ирак

На 26 декември 2018 г. Доналд Тръмп направи изненадващо посещение в Ирак. Придружаван от съпругата си Мелания, той направи изявление пред американския военен контингент във военновъздушната база „Ал Асад“. Там Тръмп за пореден път защити решението си за изтегляне на американските военни от Сирия, заявявайки, че страната му повече „не може да продължава да бъде световен полицай.“ По-нататък в речта си американският президент каза, че е несправедливо САЩ да носи товара, а американските военни да са пръснати по целия свят. Видно е, че Тръмп прекрасно осъзнава новите геополитически реалности в региона. Изтеглянето на американските военни в Сирия е стъпка в посока поправяне на грешките, допуснати от предишни президенти.

Критиците на Доналд Тръмп не спират да го обвиняват, че това негово решение ще подкопае позициите на САЩ в Близкия изток. Изтеглянето от Сирия обаче е стъпка в правилната посока, защото от самото начало Вашингтон бе заел грешната позиция в конфликта. Американските военни ще се изтеглят от Сирия, но Тръмп заяви, че контингентът в Ирак ще запази числеността си. Това е атестат, че под някаква форма САЩ все пак ще запази стратегическото си присъствие в региона.

Вместо заключение

Стратегията на Барак Обама за подкрепа на „сирийската опозиция“ се провали с гръм и трясък. Развитието на събитията в Сирия през годините доказа несъстоятелността на концепцията на Обама за „смяна на режима“. Решаващ фактор и повратен момент във войната беше 30 септември 2015 г., когато бе началото на руската военна интервенция. Москва се възползва от лошите решения на предишната американска администрация и руската военна помощ за сирийската армия се оказа решаваща. Три години по-късно сирийското правителство вече е възвърнало голяма част от териториите окупирани от ИДИЛ и останалите терористични групировки. Това предопредели съвършено нов етап във войната. Администрацията на Тръмп отлично осъзнава това. Действително, САЩ се намира в момент на преосмисляне на своите приоритети в региона. Поради тази причина решението за изтегляне от Сирия изобщо не е изненадващо, напротив – то е конструктивно и е в отговор точно на тези процеси. Новите реалности в Сирия предопределят различни от сегашните действия на всички пряко замесени страни. Въпреки, че ескалация на военното напрежение никога не е изключена, основните сили, участващи в конфликта ще трябва да обръщат все по-голямо внимание на дипломацията.

Share This