На 06 декември 2017 г. американският президент Доналд Тръмп обяви преместването на американското посолство в Израел от Тел-Авив в Йерусалим и призна града на Давид за столица на съвременната еврейска държава. С това той изпълнява едно от предизборните си обещания.
Процесът по фактическото преместване на американското посолство обаче може да отнеме време.
Решението на американският президент да признае Йерусалим за столица на Израел без съмнение ще бъде посрещнато противоречиво. На първо място против щебъдат всички съседи на Израел. Още преди официалната реч на американският президент Организацията за ислямско сътрудничество, която обединява всички мюсюлмански държави в света изказа мнението, че това действие е акт на „гола агресия” срещу всички арабски и мюсюлмански страни. Негативна реакция имаше и от Арабската лига и важни мюсюлмански духовни лица. Подобна стъпка де факто обезсмисля дългогодишните опити на израелските власти за постигане на мир. Палестинският премиер Рами Хамдала описа ситуацията по аналогичен начин.
Доналд Тръмп описа решението си като „дълго очаквано“ и „справедливо“. „Днес най-накрая ние признаваме очевидното – че Йерусалим е столицата на Израел. Това не е нищо повече от признаване на очевидното.“ каза той.
На 23 октомври 1995 г. конгресът в САЩ гласува т.нар. Jerusalem Embassy Act. По неговата сила американското посолство трябва да се премести от Тел-Авив в Йерусалим, а градът е определен като “неделим”. Съединените щати признават Йерусалим за столица на Израел. [1]
Въпреки, че е приет, законът не влиза в сила поради съпротивата на президентите Клинтън, Буш и Обама, които периодично отлагаха да положат подписите си. На първи юни 2017 г. президентът Доналд Тръмп обявява, че поради значението на този закон за националната сигурност, той го приема, но суспендира действието на отделни негови части. Определен е период от 6 месеца, след което американският президент трябва да преразгледа решението си. [2]
Посоченият от президента Тръмп период изтече на 1 декември. Палестинските власти сочат това като довод, че каквито и действия да предприеме американският лидер, към този момент те не биха имали правна тежест. По-рано през деня и турският президент Реджеп Ердоган обяви, че подобно решение би рефлектирало и Турция ще прекъсне дипломатическите си отношения с Израел. Външният министър Метвлут Чавушоглу определи решението на американският президент като „гробовна грешка”. Това предизвика бурни реакции в Израел, от където отвърнаха, че Йерусалим е бил тяхна столица в продължение на 3000 г. [3]
Доналд Тръмп се срещна с палестинският лидер Махмут Абас и го уведоми за решението си. Иранският аятолах Али Хоменей обяви решението на американският президент за „проява на некомпетентност”. Саудитска Арабия, Египет и Йордания също се обявиха против. Представителни лица от ООН отправиха своите предупреждения. Руската федерация официално към момента не е коментирала въпроса по никакъв начин.
В отговор на Тръмп организацията Хамас обяви „Ден на гнева” и заявиха, че „вратите на ада се отварят за САЩ“. Палестински християни изгориха образа на американския президент в знак на протест. Палестинският представител във Великобритания Мануел Хасан каза, че действията на Доналд Тръмп биха били възприети като обявяване на война. Британският външен министър Борис Джонсън обяви, че страната му няма намерение да мести своето посолство в Йерусалим. Британският министър-председател Тереза Мей изрази загриженост и съобщи, че възнамерява да разговаря с американският президент. Великобритания има много бивши колонии, населени с мюсюлмани, най-значимата от която е Пакистан – там също имаше вълна на недоволство. Подкрепа за решението на Доналд Тръмп към момента липсва и сред другите европейски лидери.
Главата на Римокатолическата църква папа Франциск се обяви за запазването на статуквото, като заяви, че „За християните Светите земи са пространство на диалог между човечеството и Бог” и че диалог трябва да има и между гражданите и народите им. [4]
Палестинци протестираха по улиците на Йерусалим.
Очаква се вълна от насилие.
Разпознанаването на Йерусалим като израелска столица ще бъде преломент момент в историята на Близкия изток, независимо дали американското посолство ще бъде реално преместено или не. В САЩ много религиозни лидери, общественици и политици като губернаторът на Флорида Рик Скот подкрепят открито каузата. [5] Подобно решение би имало огромно влияние върху външната политика на САЩ и би довело дори до влошаване на деликатните отношения с някои американски съюзници. Това би се отразило и на имиджа на страната, която до момента се опитваше да балансира между страните в Близкия изток.
Статусът на Свещения град е оспорван от векове. След като векове е бил под римска власт, през VII век е завладян от Персия. Следват империите на Умаядите, Абасидите и Фатимидите. През Средновековието освобождаването му от ислямска власт е била цел на кръстоносците, като те дори имат своя държава там – Йерусалимското кралство – просъществувало между 1099 г. и 1291 г. От XVI век градът е в границите на Османската империя и остава там до началото на XX век и Първата световна война. Тогава Йерусалим става част от Британският мандат на Палестина. От 1947 г. с решение на ООН е определен за самостоятелна административна единица. През 1949 г. в резултат на Израело-арабската война е разделен на зони. Западната част е владение на Израел, а източната – на Йордания.
През 1950 г. Израел обявява Йерусалим за своя столица, а седемнадесет години по-късно – след Шестдневната война през 1967 г. анексира и източната чат на града.
С резолюция 478 от 1980 г. на Съвета за сигурност на ООН обявява, че не разпознава Йерусалим като столица на Израел и призовава членовете на ООН да преместят дипломатическите си представителства. 22 страни местят посолствата си в Тел-Авив. Единствено Коста Рика и Салвадор запазват дипломатическите си представителства в Йерусалим.
Йерусалим е важен икономически и културен център. Религиозните забележителности на града обаче не са единствено обект на турситически интерес. Освен популярните за християните места – Божи гроб и хълма Голгота, тук се намира Стената на плача – единственото останало от великолепния градеж на Втория Соломонов храм. Разрушена след поредното еврейско възстание от римските власти, Стената е възприемана като сакрална реликва от евреите.
Зад Стената на плача се намира ислямското светилище “Куббат ас-Сахра” (“Куполът на Скалата”), от където според мюсюлманското предание се е възнесъл Мохамед. На Храмовия хълм се намира още и джамията “Ал-Акса”, според някои изследователи заемаща същинското място на Соломоновия храм.
[1] https://en.wikisource.org/wiki/Jerusalem_Embassy_Act_of_1995
[2] https://www.whitehouse.gov/the-press-office/2017/06/01/presidential-memorandum-secretary-state
[3] https://www.haaretz.com/israel-news/1.826906
[5] http://www.jpost.com/Israel-News/Florida-governor-Embassy-must-be-in-Jerusalem-567027
