В крайна сметка 2017 г. бе доста успешна
[author] [author_image timthumb=’off’]https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/12/page_2012_200_black_square1.jpg[/author_image] [author_info]Конрад Блек
(автор на оригиналната публикация)
Финансистът и историк Конрад Блек е автор на книгите “Франклин Делано Рузвелт: Шампион на свободата” и “Ричард Никсън: Един пълноценен живот”.[/author_info] [/author]
Хората, които все още предсказват, че срещу Доналд Тръмп ще бъде задействана процедура по импийчмънт и че ще бъде свален от власт, вече са един застрашен, изчезващ вид. Като абсурдно бавен танц, чиито стъпки са толкова спорадични и колебливи, че е трудно да си спомним колко далеч са стигнали участниците откакто свири музиката. Преди две години, практически всички коментатори, както и повечето читатели и слушатели, се заливаха от смях на гигантския предстоящ фарс на кандидатирането на Тръмп за номинацията на Републиканската партия. Преди 18 месеца, същите хора почти напълно бяха преместили веселието си към могъщата лавина на име Хилъри Клинтън, която вече започваше да реве, спускайки се по склоновете, на планината Маккинли или както там се казва планината след като президентът Обама я прекръсти.
ВВС се питаше (т.е. своите зрители, вкл. американците, гледащи световните ѝ предавания), дали Тръмп ще се откаже тогава, за да избегне безпрецедентния разгром, който щеше да претърпи на изборите (какъвто нито едно от дори най-върлите анти Тръмп проучвания не предвещаваше). Смахнатият левичар и режисьор Майкъл Мур, с непоклатима увереност в четенето на мисли, което изглежда не напуска хора като него, обяви, че Тръмп ще се откаже, защото никога не е искал да бъде номинирал, а всичко е било само шега, излязла извън контрол.
Това не бяха непредставителни мнения. Тръмп атакуваше цялото политическо статукво, цялата вашингтонска фабрика за мръсотия, всички крила на двете партии, всички с фамилия Буш, Клинтън и Обама, националните медии, лобистите, Уолстрийт, Холивуд и лимузинената левица от Хамптън до Силициевата долина. Разбира се, че кампанията на Тръмп бе луда и невъзможна и бе обречена да бъде смешно фиаско, гигантско, комично клоунско представление, което да се провали с гръм и трясък.
В нощта на изборите, носителят на Нобелова награда за икономика и колумнист на Ню Йорк Таймс Пол Кругман каза, че стоковата борса “никога няма да се възстанови” от победата на Тръмп. (От тогава досега, тя постави нови високи рекорди над 90 пъти.) Предупрежденията за ефективна руска намеса в изборите и изфабрикуваният мит за съглашателство на руснаците с Тръмп бяха родени с неприлична припряност. Водещият демократ в разузнавателния комитет на Сената, Марк Уорнър от Вирджиния, скоро уверено обявяваше, че е имало хиляда руски агенти, активно помагащи на кампанията на Тръмп в ключови щати и че тези агенти са донесли победата в Уисконсин. Пълна измислица.
Преди година, все още се полагаха усилия, съсредоточени върху повторно преброяване на гласовете, особено в Уисконсин (в резултат преднината на Тръмп нарасна с 131 гласа). Имаше и рекламни кампании в национални телевизии, струващи милиони долари, насочени към тези 306 души, които бяха избрани да дадат гласовете от Уисконсин за Тръмп в Електоралната колегия, да нарушат своето обещание. (Седмина го сториха и гласуваха за трети кандидати, но пет от отстъпниците бяха от тези на госпожа Клинтън) В ход бяха планове да бъде възпрепятствана церемонията по встъпване в длъжност и да се пристъпи към масово гражданско неподчинение; новият председател на Националния комитет на Демократическата партия се обеща да пречи на управлението на Тръмп на всяка цена; Брус Спрингстийн, пеейки пред помрачени противници на Тръмп в Пърт, Австралия, изграчи “Ние сме съпротивата!”; Мадона (която генерира леко покачване в анкетите даващи предимство на Тръмп, като обеща да направи фелацио на малкото мъже, подкрепящи Хилъри) говори за желанието си да “взриви Белия дом”.
Ветеранът активист за правата на чернокожите конгресмен Джон Люис обяви Тръмп за “нелегитимен”, a лидерът на демократите в Сената Чък Шумер и Статуята на свободата (според Шумер) плачеха за съдбата на йеменците и либийците, които не били допуснати на борда на полет за САЩ. Изразените мисли на президента за бунтовете в Шарлътсвил – че Антифа и крайното крило на движението “Black Lives Matter”, които аплодираха убийството на бял полицейски служител, може би са също толкова омразни колкото и Ку клукс клан и американските неонацисти – бяха доказателство, че Тръмп е квазигеноциден расист и застъпник на робството. Тръмп на практика демонтира НАТО като не спомена изрично клаузата за взаимна сигурност в неговата реч; подписваше смъртната присъда на планетата, когато изтегли САЩ от глупавото Парижко споразумение за климата; щеше да взриви света заедно с Ким Чен Ун; и така нататък и така нататък. И през цялото това време измамата за руската конспирация забираше и растеше, родена от клинтъновото отричане и фанатично сочене с пръст и подсилен от досието “Стийл” – пастиш от крещящи клюки и злоба най-съмнителни източници, включително Кремъл, цитиран от госпожа Клинтън в нейните абсурдни мемоари за изборите, като доказателство за измяната на нейния опонент.
Тя пише как е била предадена от държавата и повечето хора в нея, но не от съпругът, с който се радват на приказен брак. Чак след публикуването на книгата ѝ излезе наяве, че кампанията на госпожа Клинтън е упълномощила досието “Стийл”, като е похарчила 10 млн. долара за него от средствата за кампанията на демократите. (Според бившия председател на партията Дона Бразил, госпожа Клинтън е манипулирала номинацията на нейния съперник Бърни Сандърс.) Кампанията на Клинтън отчаяно пробутваше досието “Стийл” на американските медии в последните дни преди изборите. Това е ненадминат мръсен номер в американската политическа история и когато истината излезе наяве и тя бе разкрита като спонсорът му, госпожа Клинтън веднага смени предавката и го нарече “изборна информация”.
През последната година, след годината, в която бе номиниран и избран, бе вторият рунд на войната на Доналд Тръмп да смачка и счупи американското политическо статукво. През тази година той спечели на своя страна републиканците в Конгреса, почти всички от които му се противопоставяха и ги впрегна в реализацията на неговата програма. Заедно, те постигнаха най-значимата данъчна реформа от над 30 години насам, значително скопиха Обамакеър, сложиха прът в колелата на тези щати, които избират некадърници като Джери Браун и семейство Куомо, репатрира трилиони долари корпоративни печалби, освободи над половината граждани от данък общ доход, редуцира данъчните декларации до размера на пощенска картичка за 80% от данъкоплатците и създаде условия за 4% растеж на брутния вътрешен продукт за следващата година. Оправдателите на Обама, които убиха растежа на икономиката чрез свиване на работната сила и раздуване на множество подтиквани от Медикейд безделници, което бе новата нормалност, бяха развенчани; това е ненормалното скорошно минало.
Поради всички тези и много подобни причини, твърденията дори на безпристрастните и възприемчиви коментатори, че Тръмп се справя зле, защото има само 37-40% одобрение, са грешни. Вземайки предвид постоянните атаки на 90% от медиите, в които нормалния първоначален срок на толеранс към нов президент бе подменен от наемен отряд за атентати, той се справи добре. В ерата на криминализиране на различия в политиките след Уотъргейт, вместо да изчакат преди да извадят тежкия арсенал, както направиха обвинителите на Никсън, Рейгън и Клинтън, враговете на Тръмп го сториха след само няколко месеца. Без страх, той разби фасадите на Министерството на правосъдието и ФБР и извади на показ покварените мошеници вътре, докато трупаше похвали към редовите служители на ФБР.
В края на годината, неговите врагове, смачкани и почти неразпознаваеми от политически пердах през годината, са редуцирани до жалките твърдения, че той ще уволни специалния съвет всеки момент. Тръмп работи съвместно със специалния съвет, който нелегално иззе доказателства от администрацията (General Service Administration – бел. ред.), нае и толерира истерични анти Тръмп хора на щат и се обедини зад неописуемото досие “Стийл”, докато старши служител на Министерството на правосъдието бе хванат в крачка да се опитва да осъществи нерегламентиран контакт със Стийл, с когото жената на служителя е работила, подготвяйки анти Тръмп досието.
Доналд Тръмп бе шега, докато не бе номиниран; неизбираем, докато не бе избран; некомпетентен, докато не успя на повечето фронтове и на път да бъде свален от власт, докато не развенча нонсенсът на руската конспирация; той изкара една много успешна година. Враговете му бяха въвлечени в битката и не бяха на нужното ниво. Те ще получат своята награда. Весела Коледа и честита нова година на всички читатели, особено на президента и госпожа Тръмп.
