fbpx

Цивилизация в транс

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Трансджендър истерията, проникнала дълбоко в тъканта на левите елити, достигна рекордни нива на безумие и институционализиран бяс през последната година. Най-екстремното крило на добавящото буквичка всяка седмица  LGBTIQRFLUCKT+  движение откри нови фронтове в своята война срещу биологичната реалност на човешкия пол и достигна до върховете на американската политика.

Закони, знаменитости, спортни състезания, избори, армия, кино, конкурси за красота, телевизия, литература… всевъзможни аспекти и елементи на западната култура бяха заразени с транс варианта на прогресисткия вирус. Ваксините с базови, елементарни и болезнено ясни доскоро факти за анатомия и история, никога не са били по-необходими за нарастващия брой на объркани от постмодерния джендър хаос хора.

Както Дъглас Мъри пише в своя бестселър „Лудостта на тълпите“: „Забравихме неща, които винаги сме знаели и приехме напълно нови, меко казано спорни и спекулативни теории като неоспорими истини“.

През лятото от САЩ дойде „историческата новина“ за първата трансджендър победителка на конкурса за красота Мис Невада, която се класира за Мис Америка, а няколко месеца по-късно „Плейбой“ също „сътвори история“ с първото си „зайче на корица“, което всъщност е гей мъж.

А на Олипмиадата в Токио биологичният мъж Лоръл Хъбард от Нова Зеландия стана първият „трансждендър“ атлет на високия спортен форум, но за щастие не записа нито един успешен опит в своята категория във вдигането на тежести и остана последен и зад истинските биологични жени. Но пък после буквално бе избран за „спортистка на годината“ в родината си.

Просто се насладете на абсурда. Първо, мъж става спортистка на годината. И второ, това се случва след абсолютен провал в самото му спортно представяне. Този анекдот улавя целия дълбоко увреден дух на транс идеологията и прогресивната патология като цяло.

Няколко месеца след олимпийския и новозеландски джендър позор, дойде време за друга спортна екстраваганца с почерка на LGBT лудостта. Биологичният мъж с нова женска идентичност и име Алана Маклафлин преби своята съперничка в ММА двубой и дебютира триумфално над врага и над биологията.

Алана е бивш войник от специалните части с мускулесто мъжко тяло, което десетилетия е произвеждало в пъти повече тестостерон от средностатистическата жена. Чак преди няколко години този човек решава да приеме хормони за промяна на пола, които по никакъв начин не стопяват естествените му биологични предимства пред жените. И сега той пребива представителки на противоположния пол в клетката в името на „джендър справедливостта“.

Едно е трансждендър спортист да доминира жените в спортове без пряк контакт и сблъсък. Но бойните дисциплини са особено опасни, и някой ден един от тези изперкали мъже може да убие или осакати биологична жена на ринга или в клетката.

Легенди на MMA като Майкъл Биспинг не се сдържаха и критикуваха трансджендъра Алана Маклафлин, както и цялата организация на подобен мач. Биспинг, както и други ветерани на бойните спортове, предложиха, че най-честно би било да има отделна трансджендър категория, но в никакъв случай биологични мъже не трябва да се бият професионално с биологични жени.

Както може да се досетите, световните либерални медии пренебрегнаха тези аргументи и продължиха своята безумна, а вече и опасна за здравето на дамите, пропаганда.

От спорта преминаваме към света на козметичните процедури. И до днес в съзнанието на всеки, който следи тези казуси изниква ужасяващата фигура на Джонатан/Джесика Янив, който заведе серия от дела срещу работнички в салони за красота за жени, които отказаха да му обръснат мъжките гениталии.

Все по-често в някога авторитетни медии се срещат коментари как било проява на фобия, ако хетеросексуален мъж не иска да прави секс с биологичен мъж, който се представя за жена, но все още е с мъжките си атрибути.

Пейзажът на популярната култура беше особено силно поразен. Оказа се, че всички важни произведения всъщност били в прослава на трансждендър аджендата. Братята Уашовски, които станаха сестрите Уашовски, съобщиха, че тяхната трилогия „Матрицата“ е алегория за смяна на пола. Истината е, че след тяхната смяна на пола филмите им станаха негледаеми, а ентусиазмът за идващата четвърта част на „Матрицата“ клони към нула.

Но хайде – Уашовски имат право на транс пропаганда през собствените си произведения. Проблемът е с фанатиците, паразитиращи върху западни класики. На летния семинар на Толкиновото общество тази година, се проведоха съвсем неиронични лекции и „изследвания“ на следните теми:

„Гондор в преход: Кратка интродукция към трансджендър реалностите във „Властелинът на пръстените“.

„Проблематичните периметри на Елронд и Толкин като английски католик“„Да помилваме Саруман? Кой е куиър във „Властелинът на пръстените“„Приключенията на индийски академик и нейното пътешествие към опасното царство на пръстена“

„Куиър атеисти, агностици и анимисти. О, боже!“„Преводите като средство за репрезентация и дайвърсити при изучаването на Толкин“

„Нещо могъщо и куиър: Дестабилизиране на цисхетеронормативността в работата на Толкин“

Да, това се случи. В същото време две модерни икони на либерализма и феминизма бяха свирепо нападнати онлайн от транс активисти, защото си позволиха да кажат, че има такова нещо като жени.

Джоан Роулинг и Маргарет Атууд са две невероятно успешни и неприятно ляво-прогресивни писателки, които от десетилетия тровят публичното пространство с политически коректна идеология. Но в момента, в който през 2021 година си позволиха защита на биологичната реалност на пола – и то в името на феминизма и женското овластяване – всичките им заслуги към либерализма се изпариха.

Заваляха заплахи за убийство към двете авторки, пропуснали шанса да се поклонят пред олтара на трансджендър култа. Някакви изперкали активисти дори организираха горене на копия на „Хари Потър“.

Но политическото приложение на трансджендър фанатизма е закономерно най-зловещо. В началото на годината предвождани от Нанси Пелоси, Демократите решиха да „изчегъртат“ думи като „майка“ „баща“, „син“, „дъщеря“, „брат“, „сестра“  и др. от официалните документи на американския конгрес. Малко по-късно, за деня на Майката на 9 май в САЩ, същите радикализирани цивилизационни подпалвачи използваха Камарата на представителите, за да призоват за здравни реформи, които да включват покритие за „раждащите хора“.

Тази фраза стана особено модерна в либералните среди през 2021 г. Заедно с лексикални и биологични безумия като „женски пенис“ и „мъжка менструация“.

А в края на годината, администрацията на Джо Байдън реши да направи нещо като римейк на скеч на „Монти Пайтън“ и произведе биологичния мъж и заместник-министър на образованието Рейчъл Ливайн в четиризвезден адмирал в Корпуса на обществената здравна служба. Ливайн се идентифицира като жена, а заглавията бяха подобаващо „исторически“ с фокус върху „факта“, че това е първата жена с подобен висок ранг в униформените служби на страната.

Разбира се, Ливайн е апологет на хормоналната терапия за смяна на пола още при деца, и по време на размяна на реплики със републиканския сенатор Тед Круз преди време, даде да се разбере, че ще поддържа политически курс в съзвучие с личната си естетика и биография.

Почти всяка седмица от 2021 г. ни носеше доказателство за една култура и цивилизация в транс. На твърде много нива. Заличаването на реалността на биологичния пол е инициатива на институции и корпорации, на политици и знаменитости, на организации и информационни конгломерати.

Най-неприятни са откритите намерения за трайно имплантиране на трансджендър делюзията в неоформените и попиващи като гъба съзнания на учениците. Те тепърва се ориентират в света на половите динамики и са особено лесно манипулируеми. Броят на подрастващите, които не се идентифицират с биологичния си пол расте постоянно. Числото на хора, претърпели осакатяващи процедури в крехка възраст и горчиво съжаляващи за това сега – също. Рефренът на много от тях е: „Защо ми позволихте, защо допуснахте да се обезобразя за цял живот?“.

Реколтата на разочарованието тепърва ще ни изненадва с размерите си. Само през 2021 г. бяха нанесени наистина солидни щети върху най-базовите и научно ясни измерения на човешката идентичност. Трансът продължава.

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Default image
Владислав Апостолов
Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe