Професор Ришард Легутко е полски философ, политически мислител и бивш министър на образованието. Той е професор по философия в Ягелонския университет в Краков и бивш евродепутат, представляващ консервативната полска партия „Право и справедливост“ (ПиС). Експерт по антична философия и политическа теория, Легутко е известен с критичната си позиция относно либералната демокрация и прогресивната идеология. Автор е на книгите „Демонът в демокрацията“ и „Хитростта на свободата“, в които анализира паралелите между либерализма и комунизма в съвременна Европа.
В разговор с europeanconservative.com, професор Легутко проследява деликатната нишка между маниерите и цивилизацията, припомняйки си как комунизмът разруши учтивостта, как търговията за кратко ги възстанови и как нова вълна от войнствен егалитаризъм сега заплашва да ги заличи отново. От колапса на йерархията в класните стаи до упадъка на формалността в обществения живот, той предупреждава, че истинското многообразие – вкоренено в културната йерархия – се заменя от гротескна пародия на индивидуализма, еднообразен в своята вулгарност и лишен от дълбочина.
Според вас каква е връзката между добрите обноски и нивото на цивилизация? Има ли изобщо такава?
Пряка връзка. Преходът от варварство към цивилизация се основава отчасти на приемането на специфични правила – белегът на това, което на латински се нарича civilitas. Тези правила придават на човешките отношения предвидимост, стабилност и, не на последно място, известна степен на финес. Цивилизацията не е просто отсъствие на война или наличие на мир. Тя позволява спектър от взаимоотношения с много нюанси на интимност, всички изразени в разпознаваеми културни кодове. Тези кодове са граматиката на цивилизован живот.
Как се е справил този принцип при комунизма в Полша?
Спомням си живо този период. Комунизмът, наложен със сила след войната, разруши социалната тъкан. Взаимоотношенията се атомизираха, връщайки ни в някои отношения обратно към естественото състояние. В обществения живот човек се сблъскваше с грубост, груб език и враждебност, всичко това показваше ниско ниво на социално доверие. В личния живот, в семействата и приятелските кръгове, фрагменти от учтивост оцеляха. Но учтивостта е плод на културата и щом културата бъде премахната, учтивостта умира с нея.
Какво върна това след 1989 г.?
Свободната търговия, наред с други неща. Търговията и икономическият живот зависят от доверието и правилата. След падането на комунизма човек можеше да наблюдава промяната почти седмица след седмица: в магазините, в държавните учреждения, в институциите. Грубостта започна да отстъпва, заменена от търговската култура на обслужване – повърхностна, разбира се, но съдържаща неоспорим елемент на учтивост и подобряване на обществените обноски.
И все пак предполагате, че сега протича обратен процес?
Така е. От една страна, рутинното посещение в офис или магазин вече не е изпитание. Хората са учтиви, услужливи и отзивчиви. От друга страна, извън търговията и обществените услуги виждаме шокиращ упадък в обноските и дори умора от учтивост. Агресията се появява отново в езика и в човешкото поведение, но този път с ясна идеологическа цел – егалитаризъм. Днешният свят се храни с идеята, че равенството е не само естествено, но и универсално желателно. Което е невярно и в двата случая. Първата жертва на егалитарната революция е властта. И можехме да видим как през последните десетилетия понятието за власт е намаляло в семействата, училищата, университетите и културата като цяло, и как в това наше свръхцивилизовано общество са се появили нови форми на варварство.
Можете ли да дадете примери?
Започна – символично казано – с революцията от 1968 г., която противопостави младите на старите. Или с така нареченото движение за свобода на словото в американските университети, което всъщност не беше защита на свободата да се търси истината и красотата, а кампания за правото да се използва нецензурен език на публично място. Оттогава вулгарността, някога социално немислима, се разпространи с бързи темпове, ерозирайки маниерите и разрушавайки йерархиите. Ако млад човек може да използва нецензурен език, за да се обръща безнаказано към родители или учители, и това се приветства като похвална форма на себеизразяване, тогава традиционната култура на уважение се разпада.
Не е по-различно и в религиозния живот. Християнството е оформяло поведението в продължение на векове: в църквата човек говори тихо, сваля шапката си и се обръща към свещеника с подобаващо отношение. Свещеникът, in persona Christi; църквата като осветено място – тези неща изискват известно благоговение. Днес е напълно възможно някой да каже просто „Господин“ на свещеник – или още по-лошо – и по този начин да разруши цял културен код. Това е умишлено принижаване на това, което някога е било признато за имащо по-висок статус. Вулгарността се е превърнала в ефективно оръжие за развенчаване и понижаване на всичко, което е имало по-висок статус, основан на уважение и почит.
Говорихте за йерархия – защо е толкова трудно да се оправдае тя сега?
Защото сме възприели любопитното убеждение в презумпцията за равенство, което означава, че всяка йерархия трябва да бъде доказана на подсъдимата скамейка. В действителност много йерархии възникват естествено от опит, предаван през поколенията. Платон, в осмата книга на „Държавата“, отбелязва, че тези, които са поставени по-високо в йерархията, често се поддават на егалитаризма, убеждавайки се, че не са по-добри. Резултатът е учителят, който предпочита да бъде „приятел“ на учениците, а не техен ментор.
Университетите и училищата, които векове наред са съхранявали йерархията и съпътстващите я форми на език и поведение, сега се адаптират по-лесно към вулгарността, отколкото да ѝ се съпротивляват. Егалитаризмът в образованието е по своята същност антиобразователен. Човек може да учи само когато приеме, че има превъзхождащи го умове, от чиито знания може да се възползва. Тази вяра в съществуването на превъзходство, защото се сблъсква твърде много с предполагаемата самоочевидност на равенството.
Виждате ли това и във външния вид на хората?
Със сигурност. Начинът, по който хората се обличат, също е важен. Бях в Ню Йорк неотдавна – както в операта, така и в театър на Бродуей. В операта имаше няколко десетки мъже в костюми и вратовръзки; в театъра вероятно бях единственият. Останалите носеха дънки, шорти, тениски. Това също е симптом на егалитаризъм: липсата на каквото и да е усещане, че някои места и поводи изискват различна форма на облекло. Нашето облекло, жестове и начин на говорене трябва да отразяват с кого и къде говорим.
Значи бихте казали, че сега имаме един вид фалшиво разнообразие?
Точно така. Татуировки, пиърсинг, коса, боядисана в невероятни нюанси – това не са истински изрази на индивидуалност, а вик на хора, културно отдалечени и всъщност неразличими един от друг. Различните татуировки и пиърсинги не правят хората различни. Истинското разнообразие трябва да произтича от приемането на богатството на културата. Колкото и силна да е нашата реторика за разнообразие, индивидуализъм, себеизразяване и т.н., нашите общества стават все по-хомогенни. Следователно, на все по-много места вулгарността е форма на конформизъм, докато учтивостта – белег на несъгласие,
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
