Специално за Петте кьошета
Европа изглежда импотентна в политически смисъл. САЩ не са готови да „умрат“ за всеки съюзник, сякаш. Русия на Путин анексира съседни територии. ООН приема резолюции, от които вече малко хора се интересуват. А тук, в Югоизточна Европа, нашата България се люлее между колосите и търси решение. Има ли такова? Да, винаги е имало, ще има и занапред.
За щастието на огромната част от днешните българи са определящи няколко фактора:
Личните доходи да растат с високи темпове, така че да сме в състояние да постигнем финансово състояние на средния европеец. Може и на най-богатите, но на първо време 1800 евро е приемлива цел.
Целта по горната точка трябва да бъде постигната без болезнени катаклизми в персоналните съдби на българите. По възможност из между средствата за увеличаване на личните доходи не трябва да бъдат повишаване на квалификацията, смяната на работното място, миграцията от едно населено място в друго, други такива, които са в състояния да развалят рахата на човека.
Обществените услуги, на първо място здравеопазването и чак след това образованието, трябва да бъдат на световно ниво. Безплатни. Целта трябва да бъде постигната без да бъдат увеличавани данъци и осигуровките. Защо образованието е след здравеопазването е ясно. Здравеопазването, нормално, е сред личните приоритети на 2 200 000 гласуващи пенсионери, докато образованието на не гласуващите 750 000 деца не е на първо място за рядко гласуващите им семейства.
Пенсионирането да бъде по-ранно, а размерът на пенсиите съизмерим с …германските, или швейцарските. „Швейцарското правило“ за мнозина се изразява в това.
В България да функционира чудесна правоохранителна и правораздавателна система. Редът, законността и справедливостта са най-нормалните очаквания на всеки нормален гражданин на една европейска държава.
Можем да добавим още много фактори на щастието, но това не е целта ни. Все пак, турци ли сме?
Вярвам, че огромно мнозинство съвременни българи имаме много ясна представа за драстичните противоречия в очакванията ни по горните акценти. Приемаме с хумор и при възможност свеждаме изпълнението им до лична перспектива, съзнавайки че като национална биха ни затрили като общност. Дали е грешка, че сред тях няма такава, която да бъде определена като политическа? Нещо като постигане на господстващо положение в…, придобиване на хегемония в…, завоюване на… Нациите, по генезис и история са експанзионистки. В това „световно първенство“, на нациите, победителят ще бъде само едни. Военната експанзия е висшият пилотаж. Разбира се, като стъпки за нейното осъществяване, приемливи малки експанзии са тези в икономиката, културата, науката и т.н. Националната експанзия на българите приключи през 1944 г. По нищо не изглежда, че съвременните поколения сме в състояние да се опитаме да реализираме такава. Това дава относително спокойствие на Македония и основания на част от българите, които желаят да участват в „световния турнир“ на нациите да го търсят чрез други национални доктрини. Например руската, простете „славянската“. Славянска, славянска, но руска. Славянска нация не е известно да е съществувала, не съществува и едва ли ще бъде създадена. Времето на националните генезиси премина. Ние обаче не сме славяни, още по-малко руснаци. Вероятно част от съвременните българи сме наследници на славяни. Това е точно толкова вярно, колкото че сме наследници на траки, готи, елини, латинци и българи, печенеги, узи, кумани.
А печенегите, узите и куманите са турци. Или тюрки, което е същото. Такива са и българите. Българите на Аспарух са турци. Или тюрки. И преди 15 века и днес това са политически общности. Славяни ли сме или сме тюрки е политически въпрос, респективно решението е политическо. Такава би била и претенцията ни да сме наследници на древните готи, което би ни направило „братя“ на германците или пък на траките, което ни сродява с албанците, евентуално с румънците и би ни дало основания да се чувстваме още по-близки с гърците и „македонците на Александър“. Едно такова решение обаче следва да бъде и рационално. Емоцията на „кръвта“ не трябва да бъде решаваща.
Изключително унизително е, но по всичко изглежда, че българското решение на задачата следва да бъде изключено. Нищо от действията ни не показва, че е налице воля за запазване и развитие на българската национална доктрина, за утвърждаване на българската общност. Ако не днес, то след няколко десетилетия, след век, този факт ще бъде съвършено необорим. Вероятно не случайно в своите политически бестселъри „Следващите 100 години“ и „Следващите 10 години“ Джордж Фридман не споменава България нито веднъж. Ние и нашите деца нямаме далечен хоризонт. Трябва да решаваме сега.
Днес България е част от ЕС и НАТО. И двата съюза не изглеждат достатъчно солидно. А нима има вечни съюзи? Можем ли да осланяме националните ни интереси на такива временни обединения. Ако за НАТО, като военен съюз на САЩ и останалите, е нормално да няма претенция за вечност и да бъде функция на американските интереси, то за ЕС изглежда разочароващо. Опитът за бавно, доброволно, базирано на общия интерес и на икономиката изграждане на пеневропейско обединение има огромен риск да рухне. Или да не се отмести от мястото, където се намира. Да не може да взема значими решения или да не е в състояние да ги реализира. Европа на две, три, четири и пр. скорости е политически труп. Или като европейци сме в състояние да дефинираме и постигаме общи цели, в това число навън, или „всички по къщите“. Културните и религиозните ни различия са твърде сериозни, за да бъдат преодолени за късо време. Но Европа няма време. Никой няма да ни чака да ни дойде настроението за създаване на единен политически съюз. Нито от Изток, нито от Запад, нито от Далечния Изток. Ако до 5-10 години Европейският съюз не се превърнем в нормална съвременна федерация, песента му е изпята. В този смисъл за нас българите е важно да имаме резервен план.
По ред причини, създадени преди повече от 200 години, за мнозина българи най-лесното, логично и безболезнено решение да се върнат към славянските ни претенции и да станат руснаци. На практика доста българи вече се възприемат като такива. Това им дава увереност в бъдещето, универсална кауза. „Денят на победата“ и подобните, с които много наши сънародници се идентифицират и празнуват, са важни пунктове при формиране на тази им идентичност. Освен това днес Русия се отбранява, Русия напада, Русия анексира. Няма съмнение, че е витална.
За друга не малка част от българите това решение е непоносимо и невъзможно. Няма такова! За нас, тъй като принадлежа към тази част, е необходимо друго резервно решение. Не е възможно всички да емигрираме в САЩ. Американците не биха допуснали израелците да направят това, няма смисъл да разсъждаваме за българите. Тъй като сме малцинство, решението да бъдем в специални отношения с Турция не е лесно. А дали е и рационално?
Турция не изглежда достатъчно агресивна към настоящия момент. Това създава проблем за адептите й. Освен това са мюсюлмани. Най-същественият проблем. Преди 1150 години Свети княз Борис-Михаил реши да сме християни. Религиозното мигриране е много тежък за душевността акт. Поради тази причина днес не може да бъде общностно решение. Преди 200 години по време Българското Възраждане беше създадена устойчива негативна нагласа, към всичко, което е турско. Тя и жива и днес, без всякакво съмнение. Самата Турция търси хоризонти в ислямския свят, което е разбираемо от тяхна гледна точка. При сблъсък на цивилизации много важно за тях ще бъде да са начело на милиард и половина мюсюлмани. В този смисъл безспорното турско решение е, че се интересуват от всички турци и всички мюсюлмани. Изглежда невъзможно да се върнем към българските ни турски корени. Ние напуснахме тази общност през 1876 г. и създадените ментални стени са високи и яки. Дедите ни от Възрожденската епоха избраха европейската култура и връщане назад няма.
Изводът, който се налага е нерадостен. При провал на Европейския съюз, т.е. при негово разпадане или запазване само в сферата на икономиката, бъдещето на българите ще бъде в пряка зависимост от желанието на американците да са ангажирани на Балканите. САЩ все повече изглежда като уморена империя, която възнамерява да се отбранява. Това е лоша стратегия и за тях и за нас. Тогава за децата ни остава да приемат, че като славяни са руснаци или да емигрират в западна посока. Отново ще дойде време разделно. Тежко на победените!
Европейският съюз ни е жизнено важен. За да са запазим и развиваме като общност. За да има българи.
