fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Турция изгражда военнопромишлен комплекс, съответстващ на стремежите й

Време за четене: 6 мин.
  • Турското правителство е твърдо решено да продължи да развива местната отбранителна индустрия.
  • Една все по-способна и зряла отбранителна индустрия ще помогне на Анкара да повиши самодостатъчността си, да стимулира икономиката си и да развие по-тесни връзки с чуждестранните си партньори.
  • Отбранителната промишленост на Турция обаче ще продължи да бъде „развиваща се“, т.к. страната продължава да зависи от чуждите технологии и подсистеми.

Турските държавници от седмици подхвърлят, че страната е на прага на финализирането на сделки за износ в размер на 2 млрд.долара, най-мащабните договори в стопанската история на страната. Споразуменията, основно в сферата на морските системи, са със Саудитска Арабия, както и с още една ненанозвана страна. Въпреки че износът в турския военен сектор се е удвоил между 2011г. и 2016г., общите сделки в отрасъла останаха относително ниски – 1,68 милиарда долара за миналата година, което представлява по-малко от 1% от световния износ на оръжие. Слуховете за предстоящите продажби показват не само решимостта на Турция да увеличи износа в областта на отбранителната техника, но и амбицията на Анкара да разшири значително своята местна отбранителна индустрия.

 

Защо да имаш военна индустрия е важно

Има три основни причини, поради които Турция развива този сектор. Първата е да спести пари и да стимулира икономиката си. Турция поддържа втората по размер армия в НАТО, което изисква значителна инвестиция в екипировка. Анкара планира да вложи още повече  ресурси в своята армия за да ускори модернизацията, в която старото оборудване от епохата на „студената война“ трябва да бъде подменено. Успешното мобилизиране на местната отбранителна индустрия на Турция за производство на екипировка за турските въоръжени сили не само ще облекчи нуждата от прекалено големи средства изразходвани за чуждестранно оборудване и оръжия, но и ще помогне за разрастването на промишления сектор и икономиката като цяло.

Втората причина е, че Турция се надява да повиши самодостатъчноста и независимостта си. Анкара традиционно разчита на своите ключови съюзници от НАТО – особено САЩ и Германия за въоръжение, въпреки че опитите им за покупка понякога са отхвърляни. През декември 2014г. американският конгрес предотврати продажбата на Турция на две фрегати от клас „Оливер Хазард Пери“ с насочвани ракети изтъквайки като причина враждебната позиция на Анкара към Израел, както и нейното противопоставяне на изследванията за природен газ от американските компании близо до Кипър. те системи в обозримо бъдеще.

Още по-важна е блокадата наложена от Конгреса върху продажбата на дрон технологии на Турция, което накара Анкара да предприеме експедитивно разработване на собствена технология за дронове от 2008 г. насам. Германия също започна да отхвърля турските военни поръчки през последните години, като се позова на опасенията за нарушаване на човешките права.

За сравнение в периода от 2010  до 1015г. осем от тези порчъки са отхвърлени, докато отказаните от ноември 2016г. насам са най-малко 11. В резултат на това намаляването на зависимостта на страната от вноса на оръжие става изключително важно за Анкара. Всъщност целта и е да постигне пълна самодостатъчност до 2023 г.

На трето и последно място, Турция иска да увеичи износа на собствени оръжия. Освен очевидните икономически ползи, продажбите на оръжия са ключов елемент, чрез който Анкара може да развие близки и дълготрайни взаимоотношения с клиентите, като очаква това да подобри отношенията й с тези страни като цяло. Например Турция работи за укрепване на връзките си със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Катар и не е изненада, че тези държави са сред основните цели в амбициите на Анкара за износ на оръжие.

Двигателите на развитието

Укрепването на местната търговия с оръжие в Турция е доказана страст на президента Реджеп Тайип Ердоган – това е нещо, с което той се надява да ускори и развитието на национална отбранителна индустрия. Конституционните реформи, прокарани в турския референдум от април 2016 г., значително увеличиха надзора и контрола на Ердоган върху отбранителните поръчки. Президентството, например, сега ръководи изпълнителния комитет на отбранителната промишленост, който е крайният арбитър на обществените поръчки в областта на отбраната. Тези законови промени без съмнение ще доведат до увеличаване на турските стремежи и аспирации в отбранителния сектор.

Турското правителство иска да създаде респектираща индустрия, основана на широка гама от отбранителни проекти – към някои от тях Ердоган има голям интерес – от морски кораби до военни превозни средства и аерокосмически проекти. В областта на военноморските сили турската отбранителна индустрия, включително корабостроителница „Истанбул’’ и корабостроителница „Голчък“, са близо до сключване на договори за военни кораби и подводници на стойност милиарди долари със страни като Пакистан, Индонезия и Саудитска Арабия. Междувременно турският производител на електронна апаратура Aselsan вече изнася своите продукти в повече от 60 страни в световен мащаб. Nurol Machinery, разрастващ се турски производител на бронирани машини, e отчел двадесетократно увеличение на продажбите за период от четири години и е започнал да продава своите бронирани машини на експортния пазар. Това са само някои от турските отбранителни компании, големи и малки, които увеличават производственото си портфолио, тъй като се възползват от усилията на правителството да подобри отбранителната индустрия на Турция.

Въпреки увеличението на поръчките за износ на оръжие обаче, най-големият пазар за турските компании от отбранителната индустрия, за сега си остава самото турско правителство.

Турската армия не само придобива нови възможности, с които никога досега не е разполагала, но също така работи и за подмяна на големи запаси от остарялото оборудване от ерата на „студената война“ през цялата структура на военните си сили. Например, Sedef Shipbuilding понастоящем изгражда първия турски нападателен амфибия кораб на турския военноморски флот – кораб, който в крайна сметка ще формира основата на турска програма за самолетоносачи. Turkish Aerospace Industries също се стреми да развие местните безпилотни самолети, като например Anka UAV, след като предишните усилия за внос на технологията удряха на камък. Когато става дума за подменящи продукти на старото турско въоръжение, водещите програми включват основния боен танк на Алтай, разработен от турската отбранителна компания Otokar, както и атакуващия хеликоптер T129, произвеждан от Turkish Aerospace Industries в партньорство с англо-италианската компания AgustaWestland. Както в случая с хеликоптера T129, турските отбранителни компании се стремят стратегически да си партнират с чуждестранни фирми в разработването на множество оръжейни програми, за да компенсират продължаващите недостатъци в технологичното им ноу-хау.

Турция измина дълъг път в развитието на местната отбранителна индустрия, път който е основна част от амбицията й да укрепи военните си сили и регионалните си интереси. От 2002 г. процентът, с който отбранителната промишленост на Турция е изпълнила изискванията на Анкара в обществени поръчки, се е повишил от 24% на 64% и продължава да расте. Въпреки че тези цифри наистина са впечатляващи, те са и малко подвеждащи. Това, което Турция обозначава като местни програми, е доста често тясно свързано с чуждестранни партньорства и почти неизменно включва внесени подсистеми. Така че докато продължаващото разрастване на турската отбранителна индустрия на пръв поглед е впечатляващо, реалността е, че този прогрес ще остане неравностоен и не чак толкова съществен, а Анкара няма да може да стане независима от чуждестранни.

*Оригиналната публикация е на Stratfor.

Споделете чрез

Предишен

Следващ