Турция изгражда военнопромишлен комплекс, съответстващ на стремежите й

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

  • Турското правителство е твърдо решено да продължи да развива местната отбранителна индустрия.
  • Една все по-способна и зряла отбранителна индустрия ще помогне на Анкара да повиши самодостатъчността си, да стимулира икономиката си и да развие по-тесни връзки с чуждестранните си партньори.
  • Отбранителната промишленост на Турция обаче ще продължи да бъде „развиваща се“, т.к. страната продължава да зависи от чуждите технологии и подсистеми.

Турските държавници от седмици подхвърлят, че страната е на прага на финализирането на сделки за износ в размер на 2 млрд.долара, най-мащабните договори в стопанската история на страната. Споразуменията, основно в сферата на морските системи, са със Саудитска Арабия, както и с още една ненанозвана страна. Въпреки че износът в турския военен сектор се е удвоил между 2011г. и 2016г., общите сделки в отрасъла останаха относително ниски – 1,68 милиарда долара за миналата година, което представлява по-малко от 1% от световния износ на оръжие. Слуховете за предстоящите продажби показват не само решимостта на Турция да увеличи износа в областта на отбранителната техника, но и амбицията на Анкара да разшири значително своята местна отбранителна индустрия.

 

Защо да имаш военна индустрия е важно

Има три основни причини, поради които Турция развива този сектор. Първата е да спести пари и да стимулира икономиката си. Турция поддържа втората по размер армия в НАТО, което изисква значителна инвестиция в екипировка. Анкара планира да вложи още повече  ресурси в своята армия за да ускори модернизацията, в която старото оборудване от епохата на „студената война“ трябва да бъде подменено. Успешното мобилизиране на местната отбранителна индустрия на Турция за производство на екипировка за турските въоръжени сили не само ще облекчи нуждата от прекалено големи средства изразходвани за чуждестранно оборудване и оръжия, но и ще помогне за разрастването на промишления сектор и икономиката като цяло.

Втората причина е, че Турция се надява да повиши самодостатъчноста и независимостта си. Анкара традиционно разчита на своите ключови съюзници от НАТО – особено САЩ и Германия за въоръжение, въпреки че опитите им за покупка понякога са отхвърляни. През декември 2014г. американският конгрес предотврати продажбата на Турция на две фрегати от клас „Оливер Хазард Пери“ с насочвани ракети изтъквайки като причина враждебната позиция на Анкара към Израел, както и нейното противопоставяне на изследванията за природен газ от американските компании близо до Кипър. те системи в обозримо бъдеще.

[/et_pb_text][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]

Още по-важна е блокадата наложена от Конгреса върху продажбата на дрон технологии на Турция, което накара Анкара да предприеме експедитивно разработване на собствена технология за дронове от 2008 г. насам. Германия също започна да отхвърля турските военни поръчки през последните години, като се позова на опасенията за нарушаване на човешките права.

[/et_pb_testimonial][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

За сравнение в периода от 2010  до 1015г. осем от тези порчъки са отхвърлени, докато отказаните от ноември 2016г. насам са най-малко 11. В резултат на това намаляването на зависимостта на страната от вноса на оръжие става изключително важно за Анкара. Всъщност целта и е да постигне пълна самодостатъчност до 2023 г.

На трето и последно място, Турция иска да увеичи износа на собствени оръжия. Освен очевидните икономически ползи, продажбите на оръжия са ключов елемент, чрез който Анкара може да развие близки и дълготрайни взаимоотношения с клиентите, като очаква това да подобри отношенията й с тези страни като цяло. Например Турция работи за укрепване на връзките си със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Катар и не е изненада, че тези държави са сред основните цели в амбициите на Анкара за износ на оръжие.

[/et_pb_text][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/chart-1.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Двигателите на развитието

Укрепването на местната търговия с оръжие в Турция е доказана страст на президента Реджеп Тайип Ердоган – това е нещо, с което той се надява да ускори и развитието на национална отбранителна индустрия. Конституционните реформи, прокарани в турския референдум от април 2016 г., значително увеличиха надзора и контрола на Ердоган върху отбранителните поръчки. Президентството, например, сега ръководи изпълнителния комитет на отбранителната промишленост, който е крайният арбитър на обществените поръчки в областта на отбраната. Тези законови промени без съмнение ще доведат до увеличаване на турските стремежи и аспирации в отбранителния сектор.

Турското правителство иска да създаде респектираща индустрия, основана на широка гама от отбранителни проекти – към някои от тях Ердоган има голям интерес – от морски кораби до военни превозни средства и аерокосмически проекти. В областта на военноморските сили турската отбранителна индустрия, включително корабостроителница „Истанбул’’ и корабостроителница „Голчък“, са близо до сключване на договори за военни кораби и подводници на стойност милиарди долари със страни като Пакистан, Индонезия и Саудитска Арабия. Междувременно турският производител на електронна апаратура Aselsan вече изнася своите продукти в повече от 60 страни в световен мащаб. Nurol Machinery, разрастващ се турски производител на бронирани машини, e отчел двадесетократно увеличение на продажбите за период от четири години и е започнал да продава своите бронирани машини на експортния пазар. Това са само някои от турските отбранителни компании, големи и малки, които увеличават производственото си портфолио, тъй като се възползват от усилията на правителството да подобри отбранителната индустрия на Турция.

[/et_pb_text][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]

Въпреки увеличението на поръчките за износ на оръжие обаче, най-големият пазар за турските компании от отбранителната индустрия, за сега си остава самото турско правителство.

[/et_pb_testimonial][et_pb_divider _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Турската армия не само придобива нови възможности, с които никога досега не е разполагала, но също така работи и за подмяна на големи запаси от остарялото оборудване от ерата на „студената война“ през цялата структура на военните си сили. Например, Sedef Shipbuilding понастоящем изгражда първия турски нападателен амфибия кораб на турския военноморски флот – кораб, който в крайна сметка ще формира основата на турска програма за самолетоносачи. Turkish Aerospace Industries също се стреми да развие местните безпилотни самолети, като например Anka UAV, след като предишните усилия за внос на технологията удряха на камък. Когато става дума за подменящи продукти на старото турско въоръжение, водещите програми включват основния боен танк на Алтай, разработен от турската отбранителна компания Otokar, както и атакуващия хеликоптер T129, произвеждан от Turkish Aerospace Industries в партньорство с англо-италианската компания AgustaWestland. Както в случая с хеликоптера T129, турските отбранителни компании се стремят стратегически да си партнират с чуждестранни фирми в разработването на множество оръжейни програми, за да компенсират продължаващите недостатъци в технологичното им ноу-хау.

Турция измина дълъг път в развитието на местната отбранителна индустрия, път който е основна част от амбицията й да укрепи военните си сили и регионалните си интереси. От 2002 г. процентът, с който отбранителната промишленост на Турция е изпълнила изискванията на Анкара в обществени поръчки, се е повишил от 24% на 64% и продължава да расте. Въпреки че тези цифри наистина са впечатляващи, те са и малко подвеждащи. Това, което Турция обозначава като местни програми, е доста често тясно свързано с чуждестранни партньорства и почти неизменно включва внесени подсистеми. Така че докато продължаващото разрастване на турската отбранителна индустрия на пръв поглед е впечатляващо, реалността е, че този прогрес ще остане неравностоен и не чак толкова съществен, а Анкара няма да може да стане независима от чуждестранни.

*Оригиналната публикация е на Stratfor.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Юсеф Дакак
Юсеф Дакак

Юсеф Дакак, роден в София, бакалавър по международни икономически отношения и магистър по управление на международни проетки. Член на почетния борд на МКК и бивш зам. председател на БГ патриот. Занимава се с частен бизнес