Преди пандемията да погълне информационния пейзаж, както гигантска боа поглъща малък бозайник, в политическото пространство се говореше за справянето с един друг вирус – така нареченият демократичен социализъм на Бърни Сандърс, познат с медицинската дефиниция FeelTheBern2020. В един момент изглеждаше, че възрастният левичар е повел индоктринираната бяла младеж и латино избирателите към зрелищна победа на първичните президентски избори в САЩ и оттам към битката за Белия дом.
Е, този момент отмина. След няколко първоначални победи над Джо Байдън, Бърни сякаш изгуби инерцията и понесе опустошителни поражения в следващи ключови щати. Чернокожите избиратели връчиха на Байдън зрелищен триумф в Южна Каролина и оттам вдъхновиха цялата партия и прилежащите към нея либерални медии да се организират зад иначе прогресивно неадекватния вицепрезидент на Обама.
Към момента Байдън е спечелил предварителни избори в 15 щата, а Бърни в 7. Джо води на Сандърс в делегатите и в броя на реално подадените гласове. Окончателната смъртна присъда за движението на социалиста може да беше произнесена във Флорида на 17 март. Там избягалите от комунистическия режим в Куба не приемат много леко топлите думи, с които Сандърс защитава различни програми от времето на Кастро.
А този път трябваше да е различно.
Този път Сандърс трябваше да вземе номинацията на Демократическата партия и да отмъсти на апаратчиците от естаблишмънта, които през 2016-а направиха всичко възможно Хилъри Клинтън да получи възможността да изгуби изборите от Доналд Тръмп.
Това все още не е изключено, но изглежда все по-малко вероятно. Цялата партийна инфраструктура и медийна машина работят в полза на Байдън и срещу Бърни. А собствените му избиратели не показват ентусиазма на най-шумните активисти. Да гласуваш не е като да пишеш в Twitter и младите за пореден път не се стичат на тълпи, за да легитимират възхода на тази форма на социализъм, олицетворена от 78-годишния кисел сенатор от Вермонт.
Ситуацията малко прилича на краха на Корбинизма във Великобритания. Преди последните парламентарни избори в Обединеното Кралство студентите и малцинствата изглеждаха крайно възбудени от перспективата радикален левичар като Джереми Корбин да отнесе мразените от тях тори. Денят за гласуване дойде и водените от Корбин лейбъристи понесоха историческа загуба и брутално унижение. Но Twitter не даваше сигнали за това. Там водещите хаштагове през изборния ден бяха за неизбежната победа на левите и така нареченото youthquake. Маринованите в марксизъм млади щяха да покажат на всички, че им е писнало от капитализъм, национална държава и свободно слово. Но просто не го направиха. Ентусиазмът на социалните мрежи и нюзрума на „Гардиън“ не се пренесе на електорален терен.
Бърни е малко по-умерена версия на Корбин. Той не мрази чак толкова открито страната си като него и не презира западната цивилизация по онзи вулгарен и демонстративен корбинистки начин. Но е начело на движение, което наистина мрази САЩ и Запада. Ала не само избирателите на Сандърс виждат културата и националната си принадлежност като смъртен враг. Демократите като цяло са заразени от вируса на мазохизма и културния релативизъм. Самият Байдън също предлага колекция от левичарски предложения. И за разлика от Сандърс е предпочитан от партията си, което изглежда достатъчно.
А Бърни се оказа и доста слаб радикал. Както Тъкър Карлсън го определи преди дни – „Той е най-жалкият революционер“. След като падна от Клинтън я подкрепи и въпреки това тя се отнесе отвратително с него. Сега също обещава да застане зад Байдън ако изгуби и още не намира сили да адресира корупцията и когнитивния колапс на своя опонент.
Една наистина жалка случка от кампанията на Бърни преди четири години ярко демонстрира липсата на гръбнак в гневния социалист.
Бърни говореше пред хиляди свои фенове на открито, когато две едри и невероятно нагли протестиращи активистки от модното по това време движение BlackLivesMatter скочиха на сцената, взеха му микрофона и започнаха да обиждат присъстващите. Бърни се дръпна встрани и остана в ъгъла, видимо уплашен и объркан. Не направи нищо. Двете расистки се гавреха с неговите избиратели и него, а той изглеждаше като анти-лидер.
Той беше и още е един слаб човек, станал икона на радикално движение, което вече не може да контролира. Едно драстично когнитивно влошаване на Байдън би могло да го върне в играта. Но Бърни вече е показал, че не става дори за кандидат за президент на Демократическата партия.
