fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Угасна ли революцията на Бърни?

Време за четене: 4 мин.

Преди пандемията да погълне информационния пейзаж, както гигантска боа поглъща малък бозайник,  в политическото пространство се говореше за справянето с един друг вирус – така нареченият демократичен социализъм на Бърни Сандърс, познат с медицинската дефиниция FeelTheBern2020. В един момент изглеждаше, че възрастният левичар е повел индоктринираната бяла младеж и латино избирателите към зрелищна победа на първичните президентски избори в САЩ и оттам към битката за Белия дом.

Е, този момент отмина. След няколко първоначални победи над Джо Байдън, Бърни сякаш изгуби инерцията и понесе опустошителни поражения в следващи ключови щати. Чернокожите избиратели връчиха на Байдън зрелищен триумф в Южна Каролина и оттам вдъхновиха цялата партия и прилежащите към нея либерални медии да се организират зад иначе прогресивно неадекватния вицепрезидент на Обама.

Към момента Байдън е спечелил предварителни избори в 15 щата, а Бърни в 7. Джо води на Сандърс в делегатите и в броя на реално подадените гласове. Окончателната смъртна присъда за движението на социалиста може да беше произнесена във Флорида на 17 март. Там избягалите от комунистическия режим в Куба не приемат много леко топлите думи, с които Сандърс защитава различни програми от времето на Кастро.

А този път трябваше да е различно.

Този път Сандърс трябваше да вземе номинацията на Демократическата партия и да отмъсти на апаратчиците от естаблишмънта, които през 2016-а направиха всичко възможно Хилъри Клинтън да получи възможността да изгуби изборите от Доналд Тръмп.

Това все още не е изключено, но изглежда все по-малко вероятно. Цялата партийна инфраструктура и медийна машина работят в полза на Байдън и срещу Бърни. А собствените му избиратели не показват ентусиазма на най-шумните активисти. Да гласуваш не е като да пишеш в Twitter и младите за пореден път не се стичат на тълпи, за да легитимират възхода на тази форма на социализъм, олицетворена от 78-годишния кисел сенатор от Вермонт.

Ситуацията малко прилича на краха на Корбинизма във Великобритания. Преди последните парламентарни избори в Обединеното Кралство студентите и малцинствата изглеждаха крайно възбудени от перспективата радикален левичар като Джереми Корбин да отнесе мразените от тях тори. Денят за гласуване дойде и водените от Корбин лейбъристи понесоха историческа загуба и брутално унижение. Но Twitter не даваше сигнали за това. Там водещите хаштагове през изборния ден бяха за неизбежната победа на левите и така нареченото youthquake. Маринованите в марксизъм млади щяха да покажат на всички, че им е писнало от капитализъм, национална държава и свободно слово. Но просто не го направиха. Ентусиазмът на социалните мрежи и нюзрума на „Гардиън“ не се пренесе на електорален терен.

Бърни е малко по-умерена версия на Корбин. Той не мрази чак толкова открито страната си като него и не презира западната цивилизация по онзи вулгарен и демонстративен корбинистки начин. Но е начело на движение, което наистина мрази САЩ и Запада. Ала не само избирателите на Сандърс виждат културата и националната си принадлежност като смъртен враг. Демократите като цяло са заразени от вируса на мазохизма и културния релативизъм. Самият Байдън също предлага колекция от левичарски предложения. И за разлика от Сандърс е предпочитан от партията си, което изглежда достатъчно.

А Бърни се оказа и доста слаб радикал. Както Тъкър Карлсън го определи преди дни – „Той е най-жалкият революционер“. След като падна от Клинтън я подкрепи и въпреки това тя се отнесе отвратително с него. Сега също обещава да застане зад Байдън ако изгуби и още не намира сили да адресира корупцията и когнитивния колапс на своя опонент.

Една наистина жалка случка от кампанията на Бърни преди четири години ярко демонстрира липсата на гръбнак в гневния социалист.

Бърни говореше пред хиляди свои фенове на открито, когато две едри и невероятно нагли протестиращи активистки от модното по това време движение BlackLivesMatter скочиха на сцената, взеха му микрофона и започнаха да обиждат присъстващите. Бърни се дръпна встрани и остана в ъгъла, видимо уплашен и объркан. Не направи нищо. Двете расистки се гавреха с неговите избиратели и него, а той изглеждаше като анти-лидер.

Той беше и още е един слаб човек, станал икона на радикално движение, което вече не може да контролира. Едно драстично когнитивно влошаване на Байдън би могло да го върне в играта. Но Бърни вече е показал, че не става дори за кандидат за президент на Демократическата партия.

Споделете чрез

Предишен

Следващ