fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Угасна ли революцията на Бърни?

Време за четене: 4 мин.

Преди пандемията да погълне информационния пейзаж, както гигантска боа поглъща малък бозайник,  в политическото пространство се говореше за справянето с един друг вирус – така нареченият демократичен социализъм на Бърни Сандърс, познат с медицинската дефиниция FeelTheBern2020. В един момент изглеждаше, че възрастният левичар е повел индоктринираната бяла младеж и латино избирателите към зрелищна победа на първичните президентски избори в САЩ и оттам към битката за Белия дом.

Е, този момент отмина. След няколко първоначални победи над Джо Байдън, Бърни сякаш изгуби инерцията и понесе опустошителни поражения в следващи ключови щати. Чернокожите избиратели връчиха на Байдън зрелищен триумф в Южна Каролина и оттам вдъхновиха цялата партия и прилежащите към нея либерални медии да се организират зад иначе прогресивно неадекватния вицепрезидент на Обама.

Към момента Байдън е спечелил предварителни избори в 15 щата, а Бърни в 7. Джо води на Сандърс в делегатите и в броя на реално подадените гласове. Окончателната смъртна присъда за движението на социалиста може да беше произнесена във Флорида на 17 март. Там избягалите от комунистическия режим в Куба не приемат много леко топлите думи, с които Сандърс защитава различни програми от времето на Кастро.

А този път трябваше да е различно.

Този път Сандърс трябваше да вземе номинацията на Демократическата партия и да отмъсти на апаратчиците от естаблишмънта, които през 2016-а направиха всичко възможно Хилъри Клинтън да получи възможността да изгуби изборите от Доналд Тръмп.

Това все още не е изключено, но изглежда все по-малко вероятно. Цялата партийна инфраструктура и медийна машина работят в полза на Байдън и срещу Бърни. А собствените му избиратели не показват ентусиазма на най-шумните активисти. Да гласуваш не е като да пишеш в Twitter и младите за пореден път не се стичат на тълпи, за да легитимират възхода на тази форма на социализъм, олицетворена от 78-годишния кисел сенатор от Вермонт.

Ситуацията малко прилича на краха на Корбинизма във Великобритания. Преди последните парламентарни избори в Обединеното Кралство студентите и малцинствата изглеждаха крайно възбудени от перспективата радикален левичар като Джереми Корбин да отнесе мразените от тях тори. Денят за гласуване дойде и водените от Корбин лейбъристи понесоха историческа загуба и брутално унижение. Но Twitter не даваше сигнали за това. Там водещите хаштагове през изборния ден бяха за неизбежната победа на левите и така нареченото youthquake. Маринованите в марксизъм млади щяха да покажат на всички, че им е писнало от капитализъм, национална държава и свободно слово. Но просто не го направиха. Ентусиазмът на социалните мрежи и нюзрума на „Гардиън“ не се пренесе на електорален терен.

Бърни е малко по-умерена версия на Корбин. Той не мрази чак толкова открито страната си като него и не презира западната цивилизация по онзи вулгарен и демонстративен корбинистки начин. Но е начело на движение, което наистина мрази САЩ и Запада. Ала не само избирателите на Сандърс виждат културата и националната си принадлежност като смъртен враг. Демократите като цяло са заразени от вируса на мазохизма и културния релативизъм. Самият Байдън също предлага колекция от левичарски предложения. И за разлика от Сандърс е предпочитан от партията си, което изглежда достатъчно.

А Бърни се оказа и доста слаб радикал. Както Тъкър Карлсън го определи преди дни – „Той е най-жалкият революционер“. След като падна от Клинтън я подкрепи и въпреки това тя се отнесе отвратително с него. Сега също обещава да застане зад Байдън ако изгуби и още не намира сили да адресира корупцията и когнитивния колапс на своя опонент.

Една наистина жалка случка от кампанията на Бърни преди четири години ярко демонстрира липсата на гръбнак в гневния социалист.

Бърни говореше пред хиляди свои фенове на открито, когато две едри и невероятно нагли протестиращи активистки от модното по това време движение BlackLivesMatter скочиха на сцената, взеха му микрофона и започнаха да обиждат присъстващите. Бърни се дръпна встрани и остана в ъгъла, видимо уплашен и объркан. Не направи нищо. Двете расистки се гавреха с неговите избиратели и него, а той изглеждаше като анти-лидер.

Той беше и още е един слаб човек, станал икона на радикално движение, което вече не може да контролира. Едно драстично когнитивно влошаване на Байдън би могло да го върне в играта. Но Бърни вече е показал, че не става дори за кандидат за президент на Демократическата партия.

Споделете чрез

Предишен

Следващ