fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Угасна ли революцията на Бърни?

Време за четене: 4 мин.

Преди пандемията да погълне информационния пейзаж, както гигантска боа поглъща малък бозайник,  в политическото пространство се говореше за справянето с един друг вирус – така нареченият демократичен социализъм на Бърни Сандърс, познат с медицинската дефиниция FeelTheBern2020. В един момент изглеждаше, че възрастният левичар е повел индоктринираната бяла младеж и латино избирателите към зрелищна победа на първичните президентски избори в САЩ и оттам към битката за Белия дом.

Е, този момент отмина. След няколко първоначални победи над Джо Байдън, Бърни сякаш изгуби инерцията и понесе опустошителни поражения в следващи ключови щати. Чернокожите избиратели връчиха на Байдън зрелищен триумф в Южна Каролина и оттам вдъхновиха цялата партия и прилежащите към нея либерални медии да се организират зад иначе прогресивно неадекватния вицепрезидент на Обама.

Към момента Байдън е спечелил предварителни избори в 15 щата, а Бърни в 7. Джо води на Сандърс в делегатите и в броя на реално подадените гласове. Окончателната смъртна присъда за движението на социалиста може да беше произнесена във Флорида на 17 март. Там избягалите от комунистическия режим в Куба не приемат много леко топлите думи, с които Сандърс защитава различни програми от времето на Кастро.

А този път трябваше да е различно.

Този път Сандърс трябваше да вземе номинацията на Демократическата партия и да отмъсти на апаратчиците от естаблишмънта, които през 2016-а направиха всичко възможно Хилъри Клинтън да получи възможността да изгуби изборите от Доналд Тръмп.

Това все още не е изключено, но изглежда все по-малко вероятно. Цялата партийна инфраструктура и медийна машина работят в полза на Байдън и срещу Бърни. А собствените му избиратели не показват ентусиазма на най-шумните активисти. Да гласуваш не е като да пишеш в Twitter и младите за пореден път не се стичат на тълпи, за да легитимират възхода на тази форма на социализъм, олицетворена от 78-годишния кисел сенатор от Вермонт.

Ситуацията малко прилича на краха на Корбинизма във Великобритания. Преди последните парламентарни избори в Обединеното Кралство студентите и малцинствата изглеждаха крайно възбудени от перспективата радикален левичар като Джереми Корбин да отнесе мразените от тях тори. Денят за гласуване дойде и водените от Корбин лейбъристи понесоха историческа загуба и брутално унижение. Но Twitter не даваше сигнали за това. Там водещите хаштагове през изборния ден бяха за неизбежната победа на левите и така нареченото youthquake. Маринованите в марксизъм млади щяха да покажат на всички, че им е писнало от капитализъм, национална държава и свободно слово. Но просто не го направиха. Ентусиазмът на социалните мрежи и нюзрума на „Гардиън“ не се пренесе на електорален терен.

Бърни е малко по-умерена версия на Корбин. Той не мрази чак толкова открито страната си като него и не презира западната цивилизация по онзи вулгарен и демонстративен корбинистки начин. Но е начело на движение, което наистина мрази САЩ и Запада. Ала не само избирателите на Сандърс виждат културата и националната си принадлежност като смъртен враг. Демократите като цяло са заразени от вируса на мазохизма и културния релативизъм. Самият Байдън също предлага колекция от левичарски предложения. И за разлика от Сандърс е предпочитан от партията си, което изглежда достатъчно.

А Бърни се оказа и доста слаб радикал. Както Тъкър Карлсън го определи преди дни – „Той е най-жалкият революционер“. След като падна от Клинтън я подкрепи и въпреки това тя се отнесе отвратително с него. Сега също обещава да застане зад Байдън ако изгуби и още не намира сили да адресира корупцията и когнитивния колапс на своя опонент.

Една наистина жалка случка от кампанията на Бърни преди четири години ярко демонстрира липсата на гръбнак в гневния социалист.

Бърни говореше пред хиляди свои фенове на открито, когато две едри и невероятно нагли протестиращи активистки от модното по това време движение BlackLivesMatter скочиха на сцената, взеха му микрофона и започнаха да обиждат присъстващите. Бърни се дръпна встрани и остана в ъгъла, видимо уплашен и объркан. Не направи нищо. Двете расистки се гавреха с неговите избиратели и него, а той изглеждаше като анти-лидер.

Той беше и още е един слаб човек, станал икона на радикално движение, което вече не може да контролира. Едно драстично когнитивно влошаване на Байдън би могло да го върне в играта. Но Бърни вече е показал, че не става дори за кандидат за президент на Демократическата партия.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!