НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Ухажването на старата градска дама

Време за четене: 4 мин.

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете ПИК, разбира се, но това е друга тема)

Нека да се фокусираме върху София – двете фаворитки за поста на градоначалник водят определено вяла политическа кампания. Акцентът е върху политическа, защото преди всички експертни, административни и (препоръчително) дрегерни изисквания, които трябва да покрият кандидатите, кметската позиция е именно такава – политическа.

Защо тогава се говори за всичко друго, ОСВЕН за политика – и то безкрайно внимателно?

Причината е проста – според всички предварителни проучвания на знайни и незнайни, честно некадърни или поръчково лъжливи социологически агенции, фаворитите за балотаж в София са две – Йорданка Фандъкова и  Мая Манолова. Независимо дали вярвате на единия или другия балон от пожелателно мислене балотажът ще бъде “на кантар”. Логичната тактика би била да се разшири влиянието извън твърдия електорат.

Заради това и госпожата от Самоков и тази от Кюстендил се стремят да не обидят твърде много идващите след тях в класирането – защото ще имат нужда от техните гласове на балотажа.

Архитект Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки държат ключа към изборна победа – на пръв поглед.

Дали случаят е наистина такъв?


Да започнем с кандидата на ВМРО – истината е, че там прогнозите са много несигурни – както може да финишира след представителите на жълтите павета, така има вероятност да е и пред тях. Истината е, че вероятно ще бъде някъде между тях. (Като резултат, разбира се, пази Боже). Какво биха правили тези избиратели на втори тур? ВМРО най-вероятно ще подкрепи Йорданка Фандъкова, след като очевидно целта им е да копират правителствения модел на коалиция на местно ниво. Профилът на избирател на ВМРО също не е такъв, който би отишъл да пусне глас за Мая Манолова.

Архитект Игнатов от Демократична България, Борис Бонев от Спаси София и в по-малка степен Десислава Иванчева, която за нещастие на всички нас сеирджии се раздели с колоритния си PR, разделят гласовете на „демократичната общност“ (известна из разни сайтове, поради мистични причини като „градската десница“). Предвид, че избирателите ѝ са предимно в София, най-накрая те ще получат светлината на прожекторите да бъдат някакъв политически фактор. Първите индикации, че няма да успеят да се възползват по най-добрия начин от нея започнаха още от това, че се явяват на три части на избори. Кого да се подкрепи на втори тур, ще въведе и съвсем нови разделителни линии. Предполагаемо Демократична България ще призове да се гласува по съвест, а Спаси София и Десислава Иванчева е възможно да подкрепят Мая Манолова.

Въпрос на чест

Стигаме до един безкрайно непрагматичен въпрос – дали си струва унижението?

Как така кое унижение?

Първото унижение е за (условно) двете групи избиратели описани по-горе, на които се гледа като пушечно месо, което се хвърля на фронта по заповед на (партийния) генерал. (Не само генерал Атанасов). Силно се съмнявам някой от тези избиратели да не е решил вече за себе си, кое е по-малкото зло и едва ли каквато и да е партийна повеля ще го промени – освен на най-заблудените сектанти.

Второто унижение за Мая Манолова и Йорданка Фандъкова (нарочно всеки път написани в различен ред, истерията сред твърдите ядра е изключително нездравословна за клетите журналисти, почни като интервю с Петър Хубчев) – е за самите тях.

Тъжно е да се гледа как водещите кандидати за кметското място са принудени да си съобразяват програмите и говоренето с трети страни, които в общия случай хич не ги харесват. Изборите ще минат, но унижението от това „приставане“ ще остане за загубилия. Vae victis. Хубаво би било да се запази някакво достойнство, ще дойдат и други политически битки.

Съзнавам, че това не е нещо уникално, а се случва почти на всеки избори, а този път е особено явно и грозно (и от двете страни). Всъщност, истината е, че това по-скоро ще загуби избиратели – защото едно нещо е напълно сигурно – хората (дори подсъзнателно) търсят лидери, а не подмазвачи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!