[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_team_member _builder_version=”3.0.50″ name=”Питър Дж. Ридел” position=”автор” facebook_url=”https://www.facebook.com/peterg.riddell.7″ linkedin_url=”https://www.linkedin.com/in/peterriddell/” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2016/12/peter-riddel.jpg” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off”]
Питър Ридъл е заместник-директор на Мелбърнския Теологичен Университет и научен сътрудник в област “История на Ориента и Африка” в Лондонския Университет.
Автор в The American Spectator откъдето е взета статията.
[/et_pb_team_member][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Нападенията в Лондон тази събота [1] са последните от поредицата терористични атаки, довели до смъртта на над тридесет цивилни от различни националности. Британският министър-председател Тереза Мей изрази гнева на британския народ, обявявайки, че „не можем да предоставим на тази идеология безопасното пространство, необходимо й за да диша” и призова за регулиране на киберпространството, за да предотврати това интернет да бъде използван толкова ефикасно от терористични групи, за да разпространяват тяхната отровно идеология.
Тези изявления на британския министър-председател прикриват скандала. Знаците за сегашните трудности на Великобритания бяха видни десетилетия по-рано и последователни министри и правителства се оказаха неспособни да предвидят степента на заплахата от ислямския тероризъм.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Предвестниците на настоящите проблеми на Великобритания можеха да се видят преди близо тридесет години. През 1989 г. иранският духовен лидер аятолах Хомейни издаде фетва, призоваваща към убийството на британския писател Сулман Рушди заради авторството му на предполагаемо богохулния роман „Сатанински строфи”. Големи групи войнстващи британски мюсюлмани излязоха по улиците в подкрепа на бруталната атака на Хомейни срещу свободата на словото.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
През 1999 г. шейх Абу Хамза ал-Масри, покритият с позорна слава имам на лондонската джамия във Финсбъри парк, изнесе проповед на Втората конференция на движенията за ислямско възраждане във Френдс Хаус в Лондон, наета от квакерите. В свотят реч той обясни пред претъпкана аудитория от британски мюсюлмани как да свалят самолети с бомби, прикрепени към балони, пълни с горещ въздух. Той призова слушателите си да действат, заключавайки: „Ще проработи. Изобретете свои собствени идеи и никога не се отказвайте”. Ал-Масри се разхождаше свободно по улиците на Лондон, продължавайки да проповядва в следващите пет години и половина, преди най-накрая да бъде арестуван и по-късно екстрадиран в САЩ, където беше осъден на доживотен затвор без право на помилване през 2015 г.
Новото хилядолетие донесе все по-засилващи се знаци за радикализация сред британските мюсюлмани, като политическите лидери на Великобритания понякога изразяваха изумлението си, но нищо повече. След атаките от 11 септември 2001 г. беше докладвано, че някои мюсюлмански деца в определени британски училища празнуват трагедията. Проучване сред британските мюсюлмани от ноември същата година показа, че 15% от тях смятат атаките от 11 септември за оправдани, а други 25% заявиха, че не биха уведомили властите, ако знаят, че техни познати са замесени или свързани с терористична дейност.
През март 2004 г. ново проучване сред британските мюсюлмани показа, че 13% от тях смятат за оправдани последващи терористични атаки срещу САЩ. Веднага след трагичните терористични атаки срещу лондонската транспортна система пред юли 2015 г. проучване сред британските мюсюлмани показа, че 5% от тях смятат атаките в метрото за оправдани, число, което нарасна до 7% в проучване пред декември същата година.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Правителствата идваха и си отиваха, като лейбъристкото правителство отстъпи след победата на консерваторите през 2010 г. Новото правителство на министър-председателя Дейвид Камерън наследи проблема с враждебността спрямо Великобритания сред някои британски мюсюлмани, но се оказа неспособно да го реши ефикасно.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Ново проучване на Галъп сред британските мюсюлмани през 2009 г. попита дали употребата на насилие за благородна кауза е оправдана. 6% отговориха, че тя е напълно оправдана, а други 31% – че е донякъде оправдана. Проучване на Ай Си Ем от 2015 г. показа, че 4% от отговорилите британски мюсюлмани симпатизират на самоубийствените бомбени атаки като средство за борба с несправедливостта, а други 18% симпатизират на насилието срещу всеки, който „се подиграва с пророка”.
През целия период на тези проучвания британската мюсюлманска общност продължаваше да расте експонентно от около 1,6 милиона в националното преброяване през 2001 г. до над два пъти повече днес. Междувременно няколко хиляди британски мюсюлмани и мюсюлманки се присъединиха към Ислямска държава, според британския депутат мюсюлманин Хали Махмуд, включително печално известния „Джон Джихадиста” Мохамед Емвази, отговорен за обезглавяването на западни заложници, включително на журналиста Джеймс Фоли.
Ако разгледаме споменатото в проучванията от 2005, 2009 и 2015 г. число от средно 5% от британските мюсюлмани, които симпатизират на насилието, включително самоубийствените бомбени атентати, нарастването на броя на британските мюсюлмани означава, че през 2001 г. броят на симпатизиращите на насилствените терористични актове е бил 80 000, но днес това число е близо 200 000.
Несъмнено някои ще спорят, че проучванията на общественото мнение са несъвършени инструменти и не трябва да се приемат твърде буквално. Но точно тази седмица The Times of London обяви, че офицери от разузнаването са идентифицирали 23 000 екстремисти джихадисти, живеещи във Великобритания, като потенциални терористи. В това число се включват около 400 бойци, завърнали се след като са се сражавали за ИДИЛ в Ирак и Сирия.
Както и да тълкувате числата, Обединеното Кралство има голям проблем. Трагедията е, че предупреждението беше изписано на стената много отдавна. Също толкова трагично е, че жертвите на този нарастващ проблем са обикновени граждани, които не са били в състояние да вземат важните решения, които министър-председателите и техните кабинети е трябвало да вземат преди двадесет или тридесет години.
Политическите лидери на Великобритания доведоха до това заплахата за страната от страна на радикалните ислямски екстремисти да се трупа в течение на цяло поколение. Времето ще покаже дали британското правителство, което ще бъде избрано на националните избори на 8 юни ще действа решително и ще вземе смелите решения, необходими за измъкването на Великобритания от сегашните й затруднения.
[1] Статията е написана на 6 юни 2017 г., три дни след най-новия терористичен акт в Лондон – бел. пр.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
