fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Великобритания плаща цената на самодоволството

Време за четене: 5 мин.
Питър Дж. Ридел

Питър Дж. Ридел

автор

Питър Ридъл е заместник-директор на Мелбърнския Теологичен Университет и научен сътрудник в област “История на Ориента и Африка”  в Лондонския Университет.
Автор в The American Spectator откъдето е взета статията.

Нападенията в Лондон тази събота [1] са последните от поредицата терористични атаки, довели до смъртта на над тридесет цивилни от различни националности. Британският министър-председател Тереза Мей изрази гнева на британския народ, обявявайки, че „не можем да предоставим на тази идеология безопасното пространство, необходимо й за да диша” и призова за регулиране на киберпространството, за да предотврати това интернет да бъде използван толкова ефикасно от терористични групи, за да разпространяват тяхната отровно идеология.

Тези изявления на британския министър-председател прикриват скандала. Знаците за сегашните трудности на Великобритания бяха видни десетилетия по-рано и последователни министри и правителства се оказаха неспособни да предвидят степента на заплахата от ислямския тероризъм.

Предвестниците на настоящите проблеми на Великобритания можеха да се видят преди близо тридесет години. През 1989 г. иранският духовен лидер аятолах Хомейни издаде фетва, призоваваща към убийството на британския писател Сулман Рушди заради авторството му на предполагаемо богохулния роман „Сатанински строфи”. Големи групи войнстващи британски мюсюлмани излязоха по улиците в подкрепа на бруталната атака на Хомейни срещу свободата на словото.

През 1999 г. шейх Абу Хамза ал-Масри, покритият с позорна слава имам на лондонската джамия във Финсбъри парк, изнесе проповед на Втората конференция на движенията за ислямско възраждане във Френдс Хаус в Лондон, наета от квакерите. В свотят реч той обясни пред претъпкана аудитория от британски мюсюлмани как да свалят самолети с бомби, прикрепени към балони, пълни с горещ въздух. Той призова слушателите си да действат, заключавайки: „Ще проработи. Изобретете свои собствени идеи и никога не се отказвайте”. Ал-Масри се разхождаше свободно по улиците на Лондон, продължавайки да проповядва в следващите пет години и половина, преди най-накрая да бъде арестуван и по-късно екстрадиран в САЩ, където беше осъден на доживотен затвор без право на помилване през 2015 г.

Новото хилядолетие донесе все по-засилващи се знаци за радикализация сред британските мюсюлмани, като политическите лидери на Великобритания понякога изразяваха изумлението си, но нищо повече. След атаките от 11 септември 2001 г. беше докладвано, че някои мюсюлмански деца в определени британски училища празнуват трагедията. Проучване сред британските мюсюлмани от ноември същата година показа, че 15% от тях смятат атаките от 11 септември за оправдани, а други 25% заявиха, че не биха уведомили властите, ако знаят, че техни познати са замесени или свързани с терористична дейност.

През март 2004 г. ново проучване сред британските мюсюлмани показа, че 13% от тях смятат за оправдани последващи терористични атаки срещу САЩ. Веднага след трагичните терористични атаки срещу лондонската транспортна система пред юли 2015 г. проучване сред британските мюсюлмани показа, че 5% от тях смятат атаките в метрото за оправдани, число, което нарасна до 7% в проучване пред декември същата година.

 

Правителствата идваха и си отиваха, като лейбъристкото правителство отстъпи след победата на консерваторите през 2010 г. Новото правителство на министър-председателя Дейвид Камерън наследи проблема с враждебността спрямо Великобритания сред някои британски мюсюлмани, но се оказа неспособно да го реши ефикасно.

Ново проучване на Галъп сред британските мюсюлмани през 2009 г. попита дали употребата на насилие за благородна кауза е оправдана. 6% отговориха, че тя е напълно оправдана, а други 31% – че е донякъде оправдана. Проучване на Ай Си Ем от 2015 г. показа, че 4% от отговорилите британски мюсюлмани симпатизират на самоубийствените бомбени атаки като средство за борба с несправедливостта, а други 18% симпатизират на насилието срещу всеки, който „се подиграва с пророка”.

През целия период на тези проучвания британската мюсюлманска общност продължаваше да расте експонентно от около 1,6 милиона в националното преброяване през 2001 г. до над два пъти повече днес. Междувременно няколко хиляди британски мюсюлмани и мюсюлманки се присъединиха към Ислямска държава, според британския депутат мюсюлманин Хали Махмуд, включително печално известния „Джон Джихадиста” Мохамед Емвази, отговорен за обезглавяването на западни заложници, включително на журналиста Джеймс Фоли.

Ако разгледаме споменатото в проучванията от 2005, 2009 и 2015 г. число от средно 5% от британските мюсюлмани, които симпатизират на насилието, включително самоубийствените бомбени атентати, нарастването на броя на британските мюсюлмани означава, че през 2001 г. броят на симпатизиращите на насилствените терористични актове е бил 80 000, но днес това число е близо 200 000.

Несъмнено някои ще спорят, че проучванията на общественото мнение са несъвършени инструменти и не трябва да се приемат твърде буквално. Но точно тази седмица The Times of London обяви, че офицери от разузнаването са идентифицирали 23 000 екстремисти джихадисти, живеещи във Великобритания, като потенциални терористи. В това число се включват около 400 бойци, завърнали се след като са се сражавали за ИДИЛ в Ирак и Сирия.

Както и да тълкувате числата, Обединеното Кралство има голям проблем. Трагедията е, че предупреждението беше изписано на стената много отдавна. Също толкова трагично е, че жертвите на този нарастващ проблем са обикновени граждани, които не са били в състояние да вземат важните решения, които министър-председателите и техните кабинети е трябвало да вземат преди двадесет или тридесет години.

Политическите лидери на Великобритания доведоха до това заплахата за страната от страна на радикалните ислямски екстремисти да се трупа в течение на цяло поколение. Времето ще покаже дали британското правителство, което ще бъде избрано на националните избори на 8 юни ще действа решително и ще вземе смелите решения, необходими за измъкването на Великобритания от сегашните й затруднения.

[1] Статията е написана на 6 юни 2017 г., три дни след най-новия терористичен акт в Лондон – бел. пр.
Споделете чрез

Предишен

Следващ