Има един особен вид птица, която не може да лети, но е известна с инстинкта си при опасност да завира главата си в пясъка. Птицата – твърди се – била толкова глупава, че си мислела, че щом не вижда опасността, то опасност не съществува и всичко е вече наред. И може да продължи да кълве червейчета и други гадости от земната пръст. Поне така гласи градската легенда за щрауса – дали е вярна ще коментират биолози и естествоизпитатели.
В България обаче има един друг вид птици – заети да чоплят в миналото на известни и не до там известни на широката общественост българи, живели преди 9 септември 1944 г. и често пострадали при установяване на комунистическия режим, само и само да намерят нещо, за което да се хванат и да започнат да всяват шок и смут на гърбът на горките хорица и живите им наследници. Тук обаче не говорим за инстинкт за самосъхранение както е при благородните птици, а за най-обикновен опит за печалбарство. Така де, какво ли биха работили иначе всички онези фондации и как биха оправдали съществуването си пред спонсорите си, ако не си намират непрекъснато казуси “по специалността”?
В случая става въпрос за казусът около инициативата за изграждане на паметник на инж. Иван Иванов, кмет на столицата на България от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. Инженер Иванов е работил изключително за благоустройството на София, като това е човекът, съдействал за изграждането и прокарването на Рилския водопровод в града. Малка справка за дейността му показва, че също така е проектант на язовир “Бели Искър”, спомага за благоустройството на Природен парк Витоша, като на негово име е наречена екопътека от с. Железница до кв. Княжево.
След окупацията на страната ни от Червената армия, инж. Иванов е арестуван и на 22 април 1945 г. е осъден от т.нар. “Народен съд” на смърт. Интересен факт e, че Иван Иванов не е съден не е съден за “нацистка или антисемитска дейност” от Седми състав на народния съд, а като военно лице – от Четвърти състав.
Поради ценността му като специалист обаче е “помилван” и присъдата е заменена с “по-лека”: 15 години строг тъмничен затвор. В последствие е освободен предсрочно след застъпничеството на “вожда и учителя” Георги Димитров и изпратен да довършва като инженер изграждането на водоснабдяването на българската столица. Не е нужно да се уточнява, че е изгонен от домa си, а имуществото му е разграбено. Това обаче не пречи на новата власт да използва уменията му по изграждане на още и още нови хидроинженерни обекти, с чиито постижения да парадира пред обществото: ВЕЦ “Пасарел”, ВЕЦ “Кокаляне”, каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“, язовирите “Искър” и „Жребчево“. Инж. Иван Иванов почива тихо и скромно на 20 юни 1965 г. в стая от собственият си имот в София, която комунистите “великодушно” са му разрешили отново да обитава заедно със семейството си. Стая. Членството му в Българската академия на науките е възстановено посмъртно през 1991 г., което е своего рода реабилитация и обществено признание.
Така историята тихо и кротко си тече до 2022 г., когато се появява идеята за изграждане на инж. Иван Иванов – един скромен жест от софиянци, с който да се почете паметта на втория най-дълго управлявал кмет на София (първият е Йорданка Фандъкова), който е направил толкова много за града си, дори след слизането от кметският пост.
Тук обаче се появява лицето г-жа Леа Коен, която обвинява инж. Иванов в наистина “потресаващи” и “непростими” престъпления – като например, че докато е бил кмет на град София по време когато страната ни е била в тесни връзки с Германския райх си е позволил да върне пощенска картичка до Адолф Хитлер по повод някакъв казионен празник. В това г-жа Коен вижда “пристрастия”, “симпатии” и – затегнете коланите – “нацизъм”. Подобна фамозна акробатична композиция сама по себе си не заслужава по-нататъшен коментар, а само плаха усмивка. Излишно е и да се обръща внимание на дребният детайл, че бащата на г-жа Коен, а именно Пепо Менахем Коен е съдия в същия “Народен съд”, който е осъдил и инж. Иванов. Едва ли бихме допуснали, че добросъвестен човек би се опитал с бълване на клевети по един невинно осъден от тоталитарният комунистически режим интелигент да се опита да изпере я собствената си семейна история, я да оправдае някой фонд за борба срещу лошото време, извинете – срещу антисемитизма. Напомням, че в прословутите Нюрнбергски процеси, организирани след края на Втората световна война са осъдени цифром и словом 24 (двадесет и четири) човека. При това – не всички на смърт. Само осъдените на смърт от комунистическият “Народен съд” са 2618 души. Съдбите на още много по толкова са пряко засегнати, а в крайна сметка страда и цялата българска държавност.
Тези дни пък – на 4 април, за да бъдем точни, при обсъждане на идеята за паметника на инж. Иванов в СОС от ГЕРБ също се обявиха срещу изграждането му. Дали зад това прозира типичната политиканска стратегия на лидерът на партията Бойко Борисов “да угодим на всички, ако може и на себе си”, или пък зад случая се крие нещо по-дълбоко ще отсъди историята.
За момента знаем само, че Хитлер се самоубива на 30 април 1945 година или 79 години преди настоящата 2024 г. В момента из Европа броди призракът на нов Хитлер – руският президент Владимир Путин, същият който си позволи да разпали нова война в Европа след 79 години мир и относителна свобода на придвижването и на търговията.
Докато политици като тези от (не само) ГЕРБ, а и лица, обвързани с тоталитарния режим като г-жа Коен се червят да изразят каквото и да било мнение относно паметници на позора като “красящият” центъра на европейската ни столица София на натовската ни държава България Монумент на Червената Армия – окупатор, а същевременно руската посланичка г-жа Митрофанова върлува необезпокоявана я като гост по разни медии и “източници на други гледни точки”, я като почетен такъв на какви ли не събития – от културни, през обществени, та понякога и официално-държавни.
Гледни точки като как Октомврийската революция била задвижвана от евреи, как украинският президент бил евреин, докато “гости” от терористичната групировка ХАМАС ходят “на свиждане” в самоизолиращата се Русия за да биват подпомагани с Бог знае какво.
Та, говорете си за Хитлер – лошо няма. Но не отвличайте вниманието ни от реалните и значими за обществото ни казуси сега, а не за мъгляви свързаности без особено отношение за голямата картинка на историята от преди почти век. И най-вече: не търсете под вола теле, ами по-скоро последвайте Евангелския принцип – да видим изпърво гредата в своето око, а не треската в чуждото. Че докато си приказваме “лаф-мухабет” за пощенски картички страната ни отново ще изпадне изпод желязната завеса на мрачен тоталитаризъм, завладяна от чужди сили и несъумяла да удържи положението си сред настоящите си съюзници. Ще има ли тогава нов патриарх Кирил – можем само да гадаем.
