Спийкс смяташе, че фразата на президента “Това насилие е неоправдано” звучи твърде неубедително. Ние прекъснахме президента, който препрочиташе словото си, но той остави фразата без промени.
Какво породи решението на Рейгън да не изрази собствения си гняв и възмущението на цялата нация заради това зверско убийство.
От самото началото на встъпването си в длъжност президентът Рейгън се стараеше да привлече съветските лидери към преговори, но “те продължават да ме пренебрегват”, както ми каза веднъж.
Две седмици преди това, на 10 март 1985 г., почина Константин Черненко, а за негов приемник бе посочен най-младият член на Политбюро Михаил Горбачов.
Рейгън смяташе, че Горбачов няма никакво отношение към убийството на майор Никълсън, а и се надяваше на среща с новия съветски лидер, за да се отслаби напрежението от Студената война. Затова бе решил да не изразява това, което му бе на сърцето.
В тази връзка възниква въпроса, който си задават много републиканци: какво би направил Рейгън в Сирия, Крим, Украйна?.
Рейгън реши да възстанови мощта и бойния дух на американската армия и постигна отлични резултати.
Военните му бюджети прекършиха Съветския съюз, който просто не можеше да се надпреварва с процъфтяваща Америка от епохата на Рейгън.
Веднъж първият му съветник по въпросите на националната сигурност Дик Алън го попита каква е нашата стратегия. Рейгън отвърна: “Ние побеждаваме, те губят”. Рейгън ясно виждаше нравствената основа на идеологическата борба срещу комунизма и свободата. Той нарече съветския блок “империя на злото”
В същото време той никога не бе заплашвал с военно нахлуване в Източна Европа, както днес правят някои войнствено настроени републиканци. Рейгън никога не би хвърлил празни заплахи заради Крим или Украйна.
Когато режимът на генерал Ярузелски разгроми “Солидарност” по заповед на Москва, Рейгън отказа да поиска от Варшава дълговете й. Но наред с това той отказа на Москва достъпа до технологии, необходими за строителството на газопровода Ямал-Европа.
С оглед на сегашната зависимост на Европа от руския газ това бе изключително мъдро решение. Когато Съветският съюз разположи в Източна Европа ракети със среден обсег СС-20, притежаващи по три бойни глави, Рейгън отвърна с разполагането в Западна Европа на ядрени балистични ракети “Пършинг-2” и крилати ракети. И чак когато Горбачов се съгласи да прибере всичките ракети СС-20 от Източна Европа, Рейгън се съгласи да махне американските ракети от Западна Европа.
Когато Кадафи организира атентата в една берлинска дискотека, където имаше много американски войници, за да отмъсти за два либийски самолета, свалени от 6-ти американски флот, Рейгън нареди въздушен удар с бомбардировачи Ф-16 срещу Либия, при който за малко да загине самият Кадафи. Роналд Рейгън бе дълбоко убеден в необходимостта от съразмерна реакция.
Той ненавиждаше ядреното оръжие, “тези ужасни неща”, както ги наричаше, и вярваше в идеята за ракетна отбрана. И макар да бе готов да се откаже от настъпателните ракети, когато Горбачов поиска от него в Рейкявик да преразгледа Инициативата за стратегическа отбрана (или космическо-ракетния щит), Рейгън стана и излезе.
Щеше ли Рейгън да се намесва в Сирия? Почти съм убеден, че не. В последния ден на своето президентство той призна пред свои помощници, че най-ужасната му грешка бе разполагането на американски морски пехотинци в Ливан, където при атентат срещу бейрутски казарми загинаха 241 войници.
Рейгън нямаше сериозни проблеми в общуването с проблематичните режими, ако те бяха на страната на САЩ по въпроси, засягащи бъдещето на човечеството.
Главният приоритет на неговото президентство бе противопоставянето между Изтока и Запада и именно по тази причина той наложи вето върху санкциите срещу Южна Африка. Въпреки греховете си Претория бе на наша страна по най-важния въпрос.
Но макар Рейгън да не отправяше военно предизвикателство срещу Москва в Централна Европа, той доставяше оръжие за антикомунистическите партизани и сили в Афганистан, Ангола и Никарагуа – целта бе постепенното разрушаване на съветската империя в нейната периферия, а и тя да бъде накарана да плати същата цена, която ние платихме във Виетнам.
Рейгън бе антикомунист до мозъка на костите си, той се бореше срещу комунистите във филмовата гилдия през 40-те години.
Но той никога не е изповядвал антируски виждания, защото винаги искаше да има отворени канали за общуване.
Краят на президентството му се оказа точно такъв, какъвто той се надяваше да види – той бе радостно приветстван на Червения площад, по който крачеше заедно с Михаил Горбачов.
Роналд Рейгън никога не искаше да бъде военен президент, затова по негово време нямаше войни. Нито една. Той не беше неоконсерватор.
От theamericanconservative.com
* Патрик Бюкенън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.
