НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Уроците на Рейгън за справяне с Русия

Време за четене: 4 мин.
Патрик Бюкенън*
 
На 25 март 1985 г. президентът Роналд Рейгън провеждаше среща в кабинета си, когато говорителят му Лари Спийкс дойде при мен с обезпокоителен въпрос (тогава аз заемах длъжността директор на президентската служба за връзки с обществеността). В онзи момент Белият дом се подготвяше да излезе със заявление заради убийството на майор Артър Никълсън, американски офицер, който служеше в Германия. Той бе хладнокръвно застрелян от руски войник.

Спийкс смяташе, че фразата на президента “Това насилие е неоправдано” звучи твърде неубедително. Ние прекъснахме президента, който препрочиташе словото си, но той остави фразата без промени.

Какво породи решението на Рейгън да не изрази собствения си гняв и възмущението на цялата нация заради това зверско убийство.

От самото началото на встъпването си в длъжност президентът Рейгън се стараеше да привлече съветските лидери към преговори, но “те продължават да ме пренебрегват”, както ми каза веднъж.

Две седмици преди това, на 10 март 1985 г., почина Константин Черненко, а за негов приемник бе посочен най-младият член на Политбюро Михаил Горбачов.

Рейгън смяташе, че Горбачов няма никакво отношение към убийството на майор Никълсън, а и се надяваше на среща с новия съветски лидер, за да се отслаби напрежението от Студената война. Затова бе решил да не изразява това, което му бе на сърцето.

В тази връзка възниква въпроса, който си задават много републиканци: какво би направил Рейгън в Сирия, Крим, Украйна?.

Рейгън реши да възстанови мощта и бойния дух на американската армия и постигна отлични резултати.

Военните му бюджети прекършиха Съветския съюз, който просто не можеше да се надпреварва с процъфтяваща Америка от епохата на Рейгън.

Веднъж първият му съветник по въпросите на националната сигурност Дик Алън го попита каква е нашата стратегия. Рейгън отвърна: “Ние побеждаваме, те губят”. Рейгън ясно виждаше нравствената основа на идеологическата борба срещу комунизма и свободата. Той нарече съветския блок “империя на злото”

В същото време той никога не бе заплашвал с военно нахлуване в Източна Европа, както днес правят някои войнствено настроени републиканци. Рейгън никога не би хвърлил празни заплахи заради Крим или Украйна.

Когато режимът на генерал Ярузелски разгроми “Солидарност” по заповед на Москва, Рейгън отказа да поиска от Варшава дълговете й. Но наред с това той отказа на Москва достъпа до технологии, необходими за строителството на газопровода Ямал-Европа.

С оглед на сегашната зависимост на Европа от руския газ това бе изключително мъдро решение. Когато Съветският съюз разположи в Източна Европа ракети със среден обсег СС-20, притежаващи по три бойни глави, Рейгън отвърна с разполагането в Западна Европа на ядрени балистични ракети “Пършинг-2” и крилати ракети. И чак когато Горбачов се съгласи да прибере всичките ракети СС-20 от Източна Европа, Рейгън се съгласи да махне американските ракети от Западна Европа.

Когато Кадафи организира атентата в една берлинска дискотека, където имаше много американски войници, за да отмъсти за два либийски самолета, свалени от 6-ти американски флот, Рейгън нареди въздушен удар с бомбардировачи Ф-16 срещу Либия, при който за малко да загине самият Кадафи. Роналд Рейгън бе дълбоко убеден в необходимостта от съразмерна реакция.

Той ненавиждаше ядреното оръжие, “тези ужасни неща”, както ги наричаше, и вярваше в идеята за ракетна отбрана. И макар да бе готов да се откаже от настъпателните ракети, когато Горбачов поиска от него в Рейкявик да преразгледа Инициативата за стратегическа отбрана (или космическо-ракетния щит), Рейгън стана и излезе.

Щеше ли Рейгън да се намесва в Сирия? Почти съм убеден, че не. В последния ден на своето президентство той призна пред свои помощници, че най-ужасната му грешка бе разполагането на американски морски пехотинци в Ливан, където при атентат срещу бейрутски казарми загинаха 241 войници.

Рейгън нямаше сериозни проблеми в общуването с проблематичните режими, ако те бяха на страната на САЩ по въпроси, засягащи бъдещето на човечеството.

Главният приоритет на неговото президентство бе противопоставянето между Изтока и Запада и именно по тази причина той наложи вето върху санкциите срещу Южна Африка. Въпреки греховете си Претория бе на наша страна по най-важния въпрос.

Но макар Рейгън да не отправяше военно предизвикателство срещу Москва в Централна Европа, той доставяше оръжие за антикомунистическите партизани и сили в Афганистан, Ангола и Никарагуа – целта бе постепенното разрушаване на съветската империя в нейната периферия, а и тя да бъде накарана да плати същата цена, която ние платихме във Виетнам.

Рейгън бе антикомунист до мозъка на костите си, той се бореше срещу комунистите във филмовата гилдия през 40-те години.

Но той никога не е изповядвал антируски виждания, защото винаги искаше да има отворени канали за общуване.

Краят на президентството му се оказа точно такъв, какъвто той се надяваше да види – той бе радостно приветстван на Червения площад, по който крачеше заедно с Михаил Горбачов.

Роналд Рейгън никога не искаше да бъде военен президент, затова по негово време нямаше войни. Нито една. Той не беше неоконсерватор. 

От theamericanconservative.com

* Патрик Бюкенън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!