НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Усещане за консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Да се даде дефиниция на консерватизма, означава че го „оскубем“ от естественото му състояние и да го натъкмим в изкуствена рамка. Да бе крак, да му сложиш обувка. Но консерватизмът не е тесто, с което да можеш да си правиш формички.

Бъдейки светоусещане, консерватизмът е основа, на която политическата му рефлексия е само епифеномен. Оттук е необходима сурова предпазливост спрямо модерното „бродиране“ на политическия консерватизъм. Тъй като консерватизмът винаги е преди всичко житейска подреденост и интенция на ума. Редуцирането и оскотяването на консерватизма е най-лесно да се случи посредством политическо филтриране. Всяка крачка, направена в посока политическото дефиниране на консервативното, е крачка, с която крачещият се отдалечава от това, което иска да „докрачи“.

Това обаче не означава, че не можем да се опитаме да дадем – ако не дефиниция – то поне една антиципация на консервативното: да го наречем усещане за консерватизъм. При това, това усещане за консерватизъм трябва да избяга от основния риск: да бъде сглобено политически. Така както ние НЕ можем да имаме окончателна представа за Бога (по принцип), но и конкретно от божествената благодат, така и не трябва да приемаме рикоширалото свойство на политиката като определящо за същността на консерватизма.

Ако тестваме подобен подход на аполитичност, усещането за консерватизъм, тогава, бих посочил като съчетание от две неща: културен традиционализъм и капитализъм.

Културен – а не друг традиционализъм – понеже тук са концентрирани пасионарните акумулатори на консерватизма – емоцията, страстта, субективизма. Те могат да бъдат насочени и изразени като емоционален ангажимент, отнесен към народа, Отечеството или Църквата. Но в основата си тези пасионарни импулси са „наопаки“ на ренесансовите, прогресивните и технологични логоси.

Културата има и друго достойнство – тя се създава и натрупва, „отлежава“ – в историчността. В този смисъл, културата, бидейки тромава, е дори по-трайна от обществото (затова не говорим за социален традиционализъм). А консерватизмът е невъзможен без своя исторически вектор: консерватизмът е кротката мъдрост на историчността. Оттук и нюхът за това, което е било, към милото минало.

А традиционализъм, тъй като консервативно е това, което е характерно – социални роли, пол, етнос, религия и т.н. Традицията няма амбицията да обхваща всичко, включително обществото с неговите многообразни нагласи и пубертетски пози. Но традицията е коренът, който прави короната на дървото възможна. В традицията, без да мимикрира, консерватизмът посочва себе си и това, което счита за порядъчно и възпитано. Последното не е произволен проект, а позоваване на опита.

В културния традиционализъм се снемат и някои различия, които има при разминаващите се перцепции на консервативното: така става еднакво консервативно европейците да предпочитат реда, а американците – свободата, например, защото това е техният характерен опит.

Културният традиционализъм може би е популярната, но дълбоко ирационална част на консерватизма.

Усещането за консерватизъм продължава и в капитализма. Това вече е разговор за рационалната и не толкова популярна страна на консерватизма.

В капитализма консерватизмът може да съхрани някои свои отколешни наративи, които са дълбоко проблематизирани от днешното време – настроението за индивидуализъм и йерархичност. А тъй като и двете са трудно защитими политически, консерватизмът ги канализира в икономическата сфера. Особено на фона на компромисите, които либерализмът прави в икономиката, икономическият индивидуализъм и естественият ред на нещата, който се създава от него, ще стават още по-консервативни като нагласи.

Именно в капитализма консерватизмът развива една апология на човека, с всички негови благородни „стоки и услуги“, които той създава и ползва, като частната собственост и правото на нейната защита.

А когато бива отнасян към културния традиционализъм, програмираният в консерватизма икономически индивидуализъм възпрепятства превръщането на консерватизма в колективистична идеология. Ако в културния традиционализъм консерватизмът може да бъде приет като конгениален за мнозинството, то именно в капитализма се вижда, че той търпи тълкуване като схващане, което е уютно по-скоро на малцинството. Но това не е ощипаното либерално малцинство, а консервативният елит, който е изградил йерархия на базата на икономическата активност.

Бидейки не обезателно в хармония, но поне в съжителство, културният традиционализъм и капитализмът еманират консервативното. Те, разбира се, създават и реферират също към набор от политически нагласи. Тяхното сергийно „подреждане“ и „предлагане“ обаче е рисково. Балоните са „калъфи“ за въздух, но няма как целият въздух да бъде побран в надуваема гума. Затова политиката е къса и тясна дреха за консерватизма.

Консерватизмът е по-зряло да се определя апофатически – да посочваме това, което консервативното НЕ е, отколкото да го утвърждаваме като позитивен набор от артикули.

Затова културният традиционализъм и капитализмът не трябва да бъдат приемани като постулати на консерватизма, колкото като негови референции, в чиято комуникация – не обезателно диалогичност – се усеща консервативното. Културният традиционализъм и капитализмът не обещават дестинацията, а само показват пътя.

Консерватизмът е сложен като самия живот. Ерго, той може да се променя в степен и обхват толкова, колкото се променя животът. Но за да бъде консервативна, една идея просто трябва да остарее. Тоест, да премине теста на времето. А когато едно време се „натрупа“, то се превръща в история. Последната, както казахме, е консервативна.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!