НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Усещане за консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Да се даде дефиниция на консерватизма, означава че го „оскубем“ от естественото му състояние и да го натъкмим в изкуствена рамка. Да бе крак, да му сложиш обувка. Но консерватизмът не е тесто, с което да можеш да си правиш формички.

Бъдейки светоусещане, консерватизмът е основа, на която политическата му рефлексия е само епифеномен. Оттук е необходима сурова предпазливост спрямо модерното „бродиране“ на политическия консерватизъм. Тъй като консерватизмът винаги е преди всичко житейска подреденост и интенция на ума. Редуцирането и оскотяването на консерватизма е най-лесно да се случи посредством политическо филтриране. Всяка крачка, направена в посока политическото дефиниране на консервативното, е крачка, с която крачещият се отдалечава от това, което иска да „докрачи“.

Това обаче не означава, че не можем да се опитаме да дадем – ако не дефиниция – то поне една антиципация на консервативното: да го наречем усещане за консерватизъм. При това, това усещане за консерватизъм трябва да избяга от основния риск: да бъде сглобено политически. Така както ние НЕ можем да имаме окончателна представа за Бога (по принцип), но и конкретно от божествената благодат, така и не трябва да приемаме рикоширалото свойство на политиката като определящо за същността на консерватизма.

Ако тестваме подобен подход на аполитичност, усещането за консерватизъм, тогава, бих посочил като съчетание от две неща: културен традиционализъм и капитализъм.

Културен – а не друг традиционализъм – понеже тук са концентрирани пасионарните акумулатори на консерватизма – емоцията, страстта, субективизма. Те могат да бъдат насочени и изразени като емоционален ангажимент, отнесен към народа, Отечеството или Църквата. Но в основата си тези пасионарни импулси са „наопаки“ на ренесансовите, прогресивните и технологични логоси.

Културата има и друго достойнство – тя се създава и натрупва, „отлежава“ – в историчността. В този смисъл, културата, бидейки тромава, е дори по-трайна от обществото (затова не говорим за социален традиционализъм). А консерватизмът е невъзможен без своя исторически вектор: консерватизмът е кротката мъдрост на историчността. Оттук и нюхът за това, което е било, към милото минало.

А традиционализъм, тъй като консервативно е това, което е характерно – социални роли, пол, етнос, религия и т.н. Традицията няма амбицията да обхваща всичко, включително обществото с неговите многообразни нагласи и пубертетски пози. Но традицията е коренът, който прави короната на дървото възможна. В традицията, без да мимикрира, консерватизмът посочва себе си и това, което счита за порядъчно и възпитано. Последното не е произволен проект, а позоваване на опита.

В културния традиционализъм се снемат и някои различия, които има при разминаващите се перцепции на консервативното: така става еднакво консервативно европейците да предпочитат реда, а американците – свободата, например, защото това е техният характерен опит.

Културният традиционализъм може би е популярната, но дълбоко ирационална част на консерватизма.

Усещането за консерватизъм продължава и в капитализма. Това вече е разговор за рационалната и не толкова популярна страна на консерватизма.

В капитализма консерватизмът може да съхрани някои свои отколешни наративи, които са дълбоко проблематизирани от днешното време – настроението за индивидуализъм и йерархичност. А тъй като и двете са трудно защитими политически, консерватизмът ги канализира в икономическата сфера. Особено на фона на компромисите, които либерализмът прави в икономиката, икономическият индивидуализъм и естественият ред на нещата, който се създава от него, ще стават още по-консервативни като нагласи.

Именно в капитализма консерватизмът развива една апология на човека, с всички негови благородни „стоки и услуги“, които той създава и ползва, като частната собственост и правото на нейната защита.

А когато бива отнасян към културния традиционализъм, програмираният в консерватизма икономически индивидуализъм възпрепятства превръщането на консерватизма в колективистична идеология. Ако в културния традиционализъм консерватизмът може да бъде приет като конгениален за мнозинството, то именно в капитализма се вижда, че той търпи тълкуване като схващане, което е уютно по-скоро на малцинството. Но това не е ощипаното либерално малцинство, а консервативният елит, който е изградил йерархия на базата на икономическата активност.

Бидейки не обезателно в хармония, но поне в съжителство, културният традиционализъм и капитализмът еманират консервативното. Те, разбира се, създават и реферират също към набор от политически нагласи. Тяхното сергийно „подреждане“ и „предлагане“ обаче е рисково. Балоните са „калъфи“ за въздух, но няма как целият въздух да бъде побран в надуваема гума. Затова политиката е къса и тясна дреха за консерватизма.

Консерватизмът е по-зряло да се определя апофатически – да посочваме това, което консервативното НЕ е, отколкото да го утвърждаваме като позитивен набор от артикули.

Затова културният традиционализъм и капитализмът не трябва да бъдат приемани като постулати на консерватизма, колкото като негови референции, в чиято комуникация – не обезателно диалогичност – се усеща консервативното. Културният традиционализъм и капитализмът не обещават дестинацията, а само показват пътя.

Консерватизмът е сложен като самия живот. Ерго, той може да се променя в степен и обхват толкова, колкото се променя животът. Но за да бъде консервативна, една идея просто трябва да остарее. Тоест, да премине теста на времето. А когато едно време се „натрупа“, то се превръща в история. Последната, както казахме, е консервативна.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!