fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Усещане за консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Да се даде дефиниция на консерватизма, означава че го „оскубем“ от естественото му състояние и да го натъкмим в изкуствена рамка. Да бе крак, да му сложиш обувка. Но консерватизмът не е тесто, с което да можеш да си правиш формички.

Бъдейки светоусещане, консерватизмът е основа, на която политическата му рефлексия е само епифеномен. Оттук е необходима сурова предпазливост спрямо модерното „бродиране“ на политическия консерватизъм. Тъй като консерватизмът винаги е преди всичко житейска подреденост и интенция на ума. Редуцирането и оскотяването на консерватизма е най-лесно да се случи посредством политическо филтриране. Всяка крачка, направена в посока политическото дефиниране на консервативното, е крачка, с която крачещият се отдалечава от това, което иска да „докрачи“.

Това обаче не означава, че не можем да се опитаме да дадем – ако не дефиниция – то поне една антиципация на консервативното: да го наречем усещане за консерватизъм. При това, това усещане за консерватизъм трябва да избяга от основния риск: да бъде сглобено политически. Така както ние НЕ можем да имаме окончателна представа за Бога (по принцип), но и конкретно от божествената благодат, така и не трябва да приемаме рикоширалото свойство на политиката като определящо за същността на консерватизма.

Ако тестваме подобен подход на аполитичност, усещането за консерватизъм, тогава, бих посочил като съчетание от две неща: културен традиционализъм и капитализъм.

Културен – а не друг традиционализъм – понеже тук са концентрирани пасионарните акумулатори на консерватизма – емоцията, страстта, субективизма. Те могат да бъдат насочени и изразени като емоционален ангажимент, отнесен към народа, Отечеството или Църквата. Но в основата си тези пасионарни импулси са „наопаки“ на ренесансовите, прогресивните и технологични логоси.

Културата има и друго достойнство – тя се създава и натрупва, „отлежава“ – в историчността. В този смисъл, културата, бидейки тромава, е дори по-трайна от обществото (затова не говорим за социален традиционализъм). А консерватизмът е невъзможен без своя исторически вектор: консерватизмът е кротката мъдрост на историчността. Оттук и нюхът за това, което е било, към милото минало.

А традиционализъм, тъй като консервативно е това, което е характерно – социални роли, пол, етнос, религия и т.н. Традицията няма амбицията да обхваща всичко, включително обществото с неговите многообразни нагласи и пубертетски пози. Но традицията е коренът, който прави короната на дървото възможна. В традицията, без да мимикрира, консерватизмът посочва себе си и това, което счита за порядъчно и възпитано. Последното не е произволен проект, а позоваване на опита.

В културния традиционализъм се снемат и някои различия, които има при разминаващите се перцепции на консервативното: така става еднакво консервативно европейците да предпочитат реда, а американците – свободата, например, защото това е техният характерен опит.

Културният традиционализъм може би е популярната, но дълбоко ирационална част на консерватизма.

Усещането за консерватизъм продължава и в капитализма. Това вече е разговор за рационалната и не толкова популярна страна на консерватизма.

В капитализма консерватизмът може да съхрани някои свои отколешни наративи, които са дълбоко проблематизирани от днешното време – настроението за индивидуализъм и йерархичност. А тъй като и двете са трудно защитими политически, консерватизмът ги канализира в икономическата сфера. Особено на фона на компромисите, които либерализмът прави в икономиката, икономическият индивидуализъм и естественият ред на нещата, който се създава от него, ще стават още по-консервативни като нагласи.

Именно в капитализма консерватизмът развива една апология на човека, с всички негови благородни „стоки и услуги“, които той създава и ползва, като частната собственост и правото на нейната защита.

А когато бива отнасян към културния традиционализъм, програмираният в консерватизма икономически индивидуализъм възпрепятства превръщането на консерватизма в колективистична идеология. Ако в културния традиционализъм консерватизмът може да бъде приет като конгениален за мнозинството, то именно в капитализма се вижда, че той търпи тълкуване като схващане, което е уютно по-скоро на малцинството. Но това не е ощипаното либерално малцинство, а консервативният елит, който е изградил йерархия на базата на икономическата активност.

Бидейки не обезателно в хармония, но поне в съжителство, културният традиционализъм и капитализмът еманират консервативното. Те, разбира се, създават и реферират също към набор от политически нагласи. Тяхното сергийно „подреждане“ и „предлагане“ обаче е рисково. Балоните са „калъфи“ за въздух, но няма как целият въздух да бъде побран в надуваема гума. Затова политиката е къса и тясна дреха за консерватизма.

Консерватизмът е по-зряло да се определя апофатически – да посочваме това, което консервативното НЕ е, отколкото да го утвърждаваме като позитивен набор от артикули.

Затова културният традиционализъм и капитализмът не трябва да бъдат приемани като постулати на консерватизма, колкото като негови референции, в чиято комуникация – не обезателно диалогичност – се усеща консервативното. Културният традиционализъм и капитализмът не обещават дестинацията, а само показват пътя.

Консерватизмът е сложен като самия живот. Ерго, той може да се променя в степен и обхват толкова, колкото се променя животът. Но за да бъде консервативна, една идея просто трябва да остарее. Тоест, да премине теста на времето. А когато едно време се „натрупа“, то се превръща в история. Последната, както казахме, е консервативна.

Споделете чрез

Предишен

Следващ