Системата на международните отношения е в процес на парцелиране, в който меките коалиции все повече се консолидират в себе си, хомогенизирайки се в отделни блокове. Сключването на всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Северна Корея, което съдържа отбранителен елемент за предоставянето на взаимна помощ, ако една от тях бъде обект на агресия от трета държава, е пример в тази посока. Основата на това сътрудничество в Източна Азия е споделеният ценностен фундамент на авторитарния антиамериканизъм: формирането на диктаторска ос, чиято първа и най-важна цел е да съхрани своята собствена власт, противопоставяйки се на това, което в Москва и Пхенян разбират като либерален интервенционализъм. Отвъд идеологическото сцепление обаче, сътрудничеството между Русия и Северна Корея има технически и прагматични параметри, които са не по-малко важни.
Какво печели Владимир Путин от Ким Чен-ун?
Северна Корея е едва едната от двете държави (другата е Иран), които предоставят въоръжение на Русия във войната й срещу Украйна. По информация на Сеул в периода след предишната среща между Владимир Путин и Ким Чен-ун, състояла се септември месец миналата година в руския Далечен изток, Москва е получила от Пхенян между 3 и 5 млн. артилерийски снаряда. Въпреки че военно-промишленият комплекс на Русия работи на пълни обороти и постоянно увеличава своя обем на производство – според оценката на консултантската фирма Bain & Company Москва произвежда три пъти по-бързо и четири пъти по-евтино артилерийски снаряди, отколкото това прави колективният Запад – то севернокорейските боеприпаси все още са необходими за нуждите на руските сили по украинския фронт. Наред с артилерийски снаряди, Пхенян снабдява Москва и с балистични ракети с малък обсег.
От концептуална гледна точка за Русия обаче Северна Корея има много по-важна роля: Пхенян е военно-политическа преграда, която трябва да пази руския заден двор, Далечния изток, от постъпления на хипотетично възраждане на японския милитаризъм и от южнокорейския капитализъм, чийто общ знаменател според Москва е Вашингтон. Тук впрочем е една от разликите във възприятията между Русия и Китай: ако за първата екстатичното поведение на Ким Чен-ун е добре дошло, за втората то е повод за риск, доколкото радикалността на севернокорейският диктатор предизвиква насреща задълбочаващо се военно партньорство на Вашингтон със Сеул и Токио.
Какво печели Ким Чен-ун от Владимир Путин?
Известна като “отшелническото кралство”, Северна Корея е тежко санкционирана държава, достъпът на която дори до базови стоки и услуги е силно ограничено. Въпреки че Китай продължава да бъде основната страна, с която Пхенян търгува, Москва също е източник на продоволствени стоки и въглеводороди. Остава открит въпросът обаче дали Русия снабдява Северна Корея с военна технология, предназначена за развитието на ядрената и балистична програма на Пхенян (а това касае и сателитната програма на Ким Чен-ун, доколкото изстрелването на сателити в орбита стъпва също на ракетното инженерство). Отново според информация, идваща от Южна Корея, Москва е помогнала на Пхенян за успешното изстрелване на разузнавателния сателит Malligyong-1 през ноември месец миналата година. Ако това е така, това би било повод за друго разногласие между Русия и Китай, доколкото Пекин можеше да контролира предоставяната на Пхенян информация, придобивана от китайските разузнавателни сателити. Покрай текущото посещение на Путин в източноазиатската държава обаче се коментира и нов елемент, касаещ тяхното военно-технологично партньорство: възможността руснаците да помогнат на Северна Корея в развитието на технология, предназначена за ядрени подводници (миналата година режимът в Пхенян пусна в експлоатация “Ким Кун Ок”, модифицирана съветска подводница от клас Romeo, която има дизелово-електрически двигател, но е оборудвана с балистични и крилати ракети, без да е ясно дали те са снабдени с ядрени глави).
Отвъд това Русия да снабдява Северна Корея с храни, въглеводороди и евентуално военни технологии (последното би било нарушение на съответните резолюции на ООН, подкрепяни навремето и от Москва, и от Пекин), Владимир Путин предоставя и дипломатическа защита на Ким Чен-ун. Последният пример в тази посока дойде от края на март месец тази година, когато в рамките на Съвета за сигурност на ООН Русия наложи вето върху дейността на експертната комисия на организацията, чиято цел е да извършва мониторинг на изпълнението на санкциите срещу Северна Корея (тогава 13 държави гласуваха “за” продължаване на дейността на комисията, а Китай се въздържа). Наред с това, въпреки че Пхенян ще остане силно зависим от Пекин, развиването на допълнителен обем отношения с Русия – текстът на сключеното всеобхватно стратегическо партньорство между двете държави не е достъпен публично, но според изказванията на двамата ръководители то касае максимално широк набор от сектори – ще позволи на севернокорейския диктатор да спекулира пред китайските власти с допълнителни опции, вдигайки си цената.
Русия и Северна Корея: контекстът
За да бъде разбрано обективно, посещението на руския президент в Северна Корея трябва да бъде положено в контекст. На първо място, то се случва на фона на обострянето на напрежението между Северна и Южна Корея (споразумението от 2018-та година между двете държави за редуциране на напрежението помежду им е отдавна в кошчето за боклук, а по разделящата ги демилитаризирана зона отново “тече” напрежение и провокации). На второ място, през последната една година Южна Корея и Япония увеличиха обема на партньорството си със САЩ (в неговото чисто военно измерение, две американски ядрени подводници, “Мичиган” (SSGN-727) и “Мисури” (SSN-780) пристигнаха в Южна Корея миналата година, а американският стратегически бомбардировач B-1B също взе участие в съвместни военни обучения със Сеул и Токио). На трето място, въпреки че властите в Сеул отричат това, нараства информацията, според която южнокорейски снаряди биват използвани, за да се попълват военно-промишлените дефицити на държавите, подкрепящи Украйна (тъй като законът на Южна Корея забранява предоставянето на военни изделия на държави в конфликт, хипотезата е, че Сеул осигурява боеприпаси на САЩ и други държави, така че те да могат да предоставят своите такива за нуждите на Киев). В този смисъл, Русия и Северна Корея следват собствена логика, според която САЩ са основният източник на риск за техните властови архитектури, което сближава допълнително двете държави.
Равносметката: кон за кокошка
Първото посещение на Владимир Путин в Северна Корея от 24 години насам със сигурност бе придружено с много сценична треска от страна на домакините и с откровен пропаганден кич. Но то обслужи взаимно двамата лидери: с Ким Чен-ун руският президент лекува самотата си, а с Владимир Путин севернокорейският диктатор се чувства значим. Необходимостта на ръководителя на Кремъл обаче да се отбие в Северна Корея, макар и по пътя му към Виетнам, е показателна за стеснените стратегически опции пред Москва след започването на войната в Украйна. Именно те правят така, че Русия да е готова да търгува кон за кокошка (природни ресурси, чувствителна военна технология и дипломатически протекции срещу боеприпаси, чиято оперативна приложимост остава дискусионна). Москва едва ли би се съгласила на такава “сделка”, ако потребностите й спрямо войната срещу Украйна не я принуждаваха да прави подобни компромиси. И ако за Северна Корея Русия остава значим геополитически актив, то за Москва – както и за всяка друга държава, която реши да сложи яйцата си в кошницата на Ким Чен-ун – Пхенян като че ли обещава повече рискове, отколкото ползи. Последното е една от причините, поради които Китай, въпреки че осигурява икономическото съществуване на “отшелническото кралство”, винаги гледа да поддържа една здравословна дистанция от Северна Корея, така че да не позволи на Ким Чен-ун да въвлече Поднебесната империя в някоя авантюра. Все пак Пекин има сериозен обем икономически отношения с Южна Корея и Япония и просто има какво да губи, за разлика от Северна Корея и Русия.
Ако Кремъл задълбочи военното си партньорство с Пхенян и ревизира политиката си “за” денуклеаризация на корейския полуостров, за каквато се застъпват Китай, САЩ и като цяло международната общност, това ще означава, че Путин е готов да играе ва банк. Интересното е, че това е своеобразна “севернокореизация” на руската външна политика. Последното представлява риск преди всичко за Южна Корея и Япония, но също така и за Китай. Ако Северна Корея има две бутала, именно Поднебесната империя обикновено натиска спирачката на Ким Чен-ун, докато Русия сега форсира газта на севернокорейския диктатор.
