НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Варварите срещу Роджър Скрутън

Време за четене: 5 мин.

Сър Роджър Скрутън е световноизвестен английски философ и писател, страстен защитник на класическата естетика и красотата като основна цел на изкуството. От десетилетия той е един от най-авторитетните мислители на Запада и е направил повече от почти всеки друг в битката срещу стерилния архитектурен брутализъм, обезобразил облика на толкова много стари и класни европейски градове.

Като естет и експерт с отношение към качествената архитектура, в края на миналата година той стана неплатен съветник на правителството на консерваторите в Обединеното Кралство и оглави комисията “Building Better, Building Beautiful”. Скрутън трябваше да се опита да спре процеса на „прогреса“, който диктува старите и красиви класически сгради да бъдат заменени от възможно най-бездушните, безлични продукти на съвременната архитектура.

Но преди няколко дни политически коректните ескадрони на вечното морално възмущение успяха да издействат неговото уволнение след дълга и гнусна организирана кампания за очерняне.

Формалният повод стана интервю на Скрутън пред левичарското издание The New Statesman, в което философът, посветен в рицарство преди три години, изказва някои неудобни истини за произхода на термина „ислямофобия“, за влиянието на спекуланта Джордж Сорос и за заплахата от практиките на Комунистическата партия в Китай.

В пореден върховен акт на страхлив мазохизъм управляващите консерватори се подчиниха на крайнолевите тълпи за натиск и премахнаха Роджър Скрутън от поста му на съветник. Сега те усещат резултатите от унизителното си поведение – редица видни фигури в партията публично се отказват от членството си и призовават всеки да ги последва в знак на солидарност към Скрутън, истината и свободата на изразяване. Водещи издания в център дясно все пак реагираха и осъдиха глупостта на Торите, които в жалък опит да не ядосат „силите на прогреса“ лепнаха петно върху репутацията на най-авторитетния консервативен интелектуалец на Острова.

А сега става ясно, че цялата работа е долнопробна идеологическа постановка за Скрутън и целта от самото начало е била той да бъде вкаран в политически коректен капан.

Веднага след като 75-годишният философ беше уволнен заради „недопустимите си изказвания“ в интервюто, неговият автор и заместник-главен редактор на изданието Джордж Итън пусна своя снимка в социалните мрежи, на която се вижда как пие от бутилка шампанско, нахилен, в редакционна обстановка. Думите, които Итън е избрал да придружават фотото разкриват гротескната природа на съвременния ляв либерален прогресивизъм. „Журналистът“ Итън пише: „Чувството, което изпитваш след като си успял да издействаш уволнението на десния расист и хомофоб Роджър Скрутън от позицията му на съветник в правителството на Торите“. Малко по-късно той изтрива поста, но, както се казва, Интернет помни завинаги. Сега снимката и текстът се споделят от приятели и защитници на Скрутън, които призовават Консерваторите да осъзнаят какво са направили и да се извинят незабавно.

Преди това Итън пуска извадени от контекст цитати на Скрутън с ясната идея да го представи като персонификацията на всички прогресивни страхове.

Авторът на интервюто пише, че философът е казал как всички китайци са като копие един на друг и приличат на роботи. В реалността Скрутън заявява, че Комунистическата партия очевидно има за цел да превърне всички китайци в роботизирани клонинги. Ето как с една редакция напълно резонната критика към един брутален комунистически режим се превръща в привиден расизъм.

Другите „грехове“ и проявления на престъпмисъл на Скрутън са дори по-абсурдни. Консервативният интелектуалец и автор на повече от 50 книги правилно описва думата „ислямофобия“ като пропаганден термин, изобретен от екстремисткото движение Мюсюлманско братство.

Дизайнът и разпространението на термина целят да прекратят всяка дискусия за исляма още в зародиш и в тази си роля се радва на огромен успех в либералния мейнстрийм. Другият „проблематичен“ момент е критиката към милиардера Джордж Сорос. Модерната прогресивна линия е да се слага етикет „антисемит“ на всеки, който не е съгласен със светогледа и действията на унгарския бизнесмен. Иронията е, че защитата на Сорос от антисемитизъм идва от същите лейбъристки среди, в които още бушува пожара на най-големия и грозен антисемитски политически скандал от десетилетия, включваш и лидера на опозицията Джеръми Корбин.

А скандалът със Скрутън се разраства и демонстрира едновременно безчестието на левите журналисти и импотентността на десните политици. „Има много причини човек да изпитва презрение към модерната Консервативна партия. Лично аз не виждам причина повече да се гласува за тях след фиаското с Брекзит. Но сега това? Малки хора като министъра на жилищното устройство Джеймс Броукъншир уволняват на базата на подвеждащи цитати в „Туитър“? Да вървят по дяволите!“, написа в Spectator авторът на бестселъра „Странната смърт на Европа. Имиграция, идентичност, ислям“ Дъглас Мъри.

Уволнението на Роджър Скрутън не е някакъв странен и изолиран инцидент, който ще остане забулен в мъглите на Албиона. Най-авторитетният консервативен мислител на Великобритания беше унизително махнат от консервативно правителство след натиск от одиозни крайнолеви медии и активисти.

Очевидно вече пред точно тези представители на консерватизма трябва да се слага прилагателното номинален, а защо не и нещо по-остро и заслужено.

По-голямата картинка надхвърля едно интервю, един философ и едно министерство. Скрутън беше набелязан като мишена от либералния мейнстрийм заради дързостта си да изказва артикулирани консервативни аргументи. А неговият ангажимент към естетиката, красотата и традициите на Западният свят превърнаха покушението на репутацията му във възможно най-сладката победа на прогресивния апарат. Те не просто искат да криминализират и санкционират дясното мислене. Те са пристрастени към унищожаването на красивото и естетичното, на трайното и възвишеното, на качественото и класното. Събарят готическа катедрала и издигат враждебен бетонен куб, в който пърформанс със „свободно кървене“ е новото важно и истинско изкуство, а картина на Караваджо е архаичен остатък от една епоха, която трябва да бъде изличена и забравена. Хуните в цветовете на дъгата, които успяха да вземат скалпа на човек като Скрутън няма да се успокоят преди да „уволнят“ цялата красота и естетика, която ни е останала.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!