НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Варварите срещу Роджър Скрутън

Време за четене: 5 мин.

Сър Роджър Скрутън е световноизвестен английски философ и писател, страстен защитник на класическата естетика и красотата като основна цел на изкуството. От десетилетия той е един от най-авторитетните мислители на Запада и е направил повече от почти всеки друг в битката срещу стерилния архитектурен брутализъм, обезобразил облика на толкова много стари и класни европейски градове.

Като естет и експерт с отношение към качествената архитектура, в края на миналата година той стана неплатен съветник на правителството на консерваторите в Обединеното Кралство и оглави комисията “Building Better, Building Beautiful”. Скрутън трябваше да се опита да спре процеса на „прогреса“, който диктува старите и красиви класически сгради да бъдат заменени от възможно най-бездушните, безлични продукти на съвременната архитектура.

Но преди няколко дни политически коректните ескадрони на вечното морално възмущение успяха да издействат неговото уволнение след дълга и гнусна организирана кампания за очерняне.

Формалният повод стана интервю на Скрутън пред левичарското издание The New Statesman, в което философът, посветен в рицарство преди три години, изказва някои неудобни истини за произхода на термина „ислямофобия“, за влиянието на спекуланта Джордж Сорос и за заплахата от практиките на Комунистическата партия в Китай.

В пореден върховен акт на страхлив мазохизъм управляващите консерватори се подчиниха на крайнолевите тълпи за натиск и премахнаха Роджър Скрутън от поста му на съветник. Сега те усещат резултатите от унизителното си поведение – редица видни фигури в партията публично се отказват от членството си и призовават всеки да ги последва в знак на солидарност към Скрутън, истината и свободата на изразяване. Водещи издания в център дясно все пак реагираха и осъдиха глупостта на Торите, които в жалък опит да не ядосат „силите на прогреса“ лепнаха петно върху репутацията на най-авторитетния консервативен интелектуалец на Острова.

А сега става ясно, че цялата работа е долнопробна идеологическа постановка за Скрутън и целта от самото начало е била той да бъде вкаран в политически коректен капан.

Веднага след като 75-годишният философ беше уволнен заради „недопустимите си изказвания“ в интервюто, неговият автор и заместник-главен редактор на изданието Джордж Итън пусна своя снимка в социалните мрежи, на която се вижда как пие от бутилка шампанско, нахилен, в редакционна обстановка. Думите, които Итън е избрал да придружават фотото разкриват гротескната природа на съвременния ляв либерален прогресивизъм. „Журналистът“ Итън пише: „Чувството, което изпитваш след като си успял да издействаш уволнението на десния расист и хомофоб Роджър Скрутън от позицията му на съветник в правителството на Торите“. Малко по-късно той изтрива поста, но, както се казва, Интернет помни завинаги. Сега снимката и текстът се споделят от приятели и защитници на Скрутън, които призовават Консерваторите да осъзнаят какво са направили и да се извинят незабавно.

Преди това Итън пуска извадени от контекст цитати на Скрутън с ясната идея да го представи като персонификацията на всички прогресивни страхове.

Авторът на интервюто пише, че философът е казал как всички китайци са като копие един на друг и приличат на роботи. В реалността Скрутън заявява, че Комунистическата партия очевидно има за цел да превърне всички китайци в роботизирани клонинги. Ето как с една редакция напълно резонната критика към един брутален комунистически режим се превръща в привиден расизъм.

Другите „грехове“ и проявления на престъпмисъл на Скрутън са дори по-абсурдни. Консервативният интелектуалец и автор на повече от 50 книги правилно описва думата „ислямофобия“ като пропаганден термин, изобретен от екстремисткото движение Мюсюлманско братство.

Дизайнът и разпространението на термина целят да прекратят всяка дискусия за исляма още в зародиш и в тази си роля се радва на огромен успех в либералния мейнстрийм. Другият „проблематичен“ момент е критиката към милиардера Джордж Сорос. Модерната прогресивна линия е да се слага етикет „антисемит“ на всеки, който не е съгласен със светогледа и действията на унгарския бизнесмен. Иронията е, че защитата на Сорос от антисемитизъм идва от същите лейбъристки среди, в които още бушува пожара на най-големия и грозен антисемитски политически скандал от десетилетия, включваш и лидера на опозицията Джеръми Корбин.

А скандалът със Скрутън се разраства и демонстрира едновременно безчестието на левите журналисти и импотентността на десните политици. „Има много причини човек да изпитва презрение към модерната Консервативна партия. Лично аз не виждам причина повече да се гласува за тях след фиаското с Брекзит. Но сега това? Малки хора като министъра на жилищното устройство Джеймс Броукъншир уволняват на базата на подвеждащи цитати в „Туитър“? Да вървят по дяволите!“, написа в Spectator авторът на бестселъра „Странната смърт на Европа. Имиграция, идентичност, ислям“ Дъглас Мъри.

Уволнението на Роджър Скрутън не е някакъв странен и изолиран инцидент, който ще остане забулен в мъглите на Албиона. Най-авторитетният консервативен мислител на Великобритания беше унизително махнат от консервативно правителство след натиск от одиозни крайнолеви медии и активисти.

Очевидно вече пред точно тези представители на консерватизма трябва да се слага прилагателното номинален, а защо не и нещо по-остро и заслужено.

По-голямата картинка надхвърля едно интервю, един философ и едно министерство. Скрутън беше набелязан като мишена от либералния мейнстрийм заради дързостта си да изказва артикулирани консервативни аргументи. А неговият ангажимент към естетиката, красотата и традициите на Западният свят превърнаха покушението на репутацията му във възможно най-сладката победа на прогресивния апарат. Те не просто искат да криминализират и санкционират дясното мислене. Те са пристрастени към унищожаването на красивото и естетичното, на трайното и възвишеното, на качественото и класното. Събарят готическа катедрала и издигат враждебен бетонен куб, в който пърформанс със „свободно кървене“ е новото важно и истинско изкуство, а картина на Караваджо е архаичен остатък от една епоха, която трябва да бъде изличена и забравена. Хуните в цветовете на дъгата, които успяха да вземат скалпа на човек като Скрутън няма да се успокоят преди да „уволнят“ цялата красота и естетика, която ни е останала.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!