Последният филм от новата трилогия на „Междузвездни новини“ е вече по кината, а отзивите са преобладаващо негативни. Това вероятно е основната причина, поради която „Възходът на Скайуокър“ ми допадна повече, отколкото предполагах – на фона на толкова много отрицателни ревюта аз нямах никакви очаквания и просто се оставих да бъда изненадан от малкото позитиви. Личните впечатления обаче са си лични, а статистиката е статистика и тя показва убедително, че новата трилогия не се харесва на голяма част от феновете на „Междузвездни войни“. Това е чудесен повод да поразсъждаваме по темата – защо продълженията на култовите филми обикновено ни разочароват? Разбира се, във всяко правило си има изключения – има някои страхотни продължения, които са по-добри от оригиналите. Но тенденцията е такава – обикновено новите епизоди не ни допадат и въздишайки си казваме: „съсипаха хубавата поредица“, „подиграха се с феновете“, „всички споделихме какви са ни опасенията и изобщо не ни послушаха“.
Във всеки един спор има две страни, а не би било възможно да си съставим мнение по темата, ако не чуем и двете. Най-често се чуват гневните вопли от феновете, които са убедени, че режисьорите и сценаристите са им показали среден пръст. Но какво да кажем за творците и ще чуем ли тяхната гледна точка? Защото всички можем да се съгласим – филмовото изкуство е комплексно изкуство и за създаването на един филм е нужен голям екип – режисьори, сценаристи, продуценти, композитори, актьори, оператори и т.н. Преди години, след поредното разочарование, този път от компютърна игра (също комплексно изкуство), към нашия спор се присъедини талантлив музикант, който ни представи гледната точка на един творец.
И ето каква е тя: в комплексното изкуство крайният продукт би бил добър само ако всички творци имат определена творческа свобода и следват своето лично виждане за продукта. Разбира се, творците са длъжни да са наясно с традициите и това е особено вярно за поредица от типа на „Междузвездни войни“, тъй като в този конкретен случай имаме определена интелектуална собственост, първоначално в ръцете на Джордж Лукас, а после делегирана на друга компания –Уолт Дисни. Но би бил лош ход да се даде задача на творците да имитират предходни произведения – това ще убие творческия им потенциал и ще е сигурна рецепта за провал.
Така че най-вероятно не става въпрос за неуважение от страна на Дисни спрямо феновете.
По-скоро имаме екип, който се опитва по най-добрия начин да наложи своето виждане за „Междузвездни войни“, но според част от хората не се представя на ниво. Екипът, създал първата поредица („Нова надежда“, „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“) е бил съвсем различен, съставен от невероятни специалисти – режисьора Джордж Лукас, композитора Джон Уилямс, продуцента Гари Кърц, актьорите Марк Хамил, Кери Фишър, Харисън Форд и още много, много други. Те са работили в уникална обществена и политическа обстановка – точно така, не само днешните филми, но и тогавашните също са отразявали политически тенденции за времето си. Говорим за 70-те години, когато сблъсъкът между демократичния свят и тоталитаризма е бил явно изразен. Тази обстановка не може да бъде повторена в днешно време – дори и само защото повечето от гореизброените таланти са се пенсионирали, а някои са починали. Промениш ли само една малка брънка от звеното, вече никога не е същото. Даже предисторията на „Междузвездни войни“, създадена в периода между 1999-та и 2005-та година, успя да разочарова съществена част от старите фенове, а тя все пак бе режисирана от Джордж Лукас. Спомням си, че някои критици бяха определили един фактор за решаващ – през 70-те години Лукас е бил сравнително неизвестен и по-отворен за диалог, следователно в създаването на оригиналната трилогия екипната работа е протичала много по-качествено. Докато в края на 90-те години Лукас вече е бил голямо име и хората от неговия екип не смеели да оспорват решенията му – просто защото Лукас е Лукас и той знае най-добре кое как се прави. Не си доволен от решенията му? Свободен си да си тръгнеш, отвън чакат хиляди други, желаещи да работят с Лукас. Ето как дори само заради славата няма как да е същото!
Затова аз съм се научил да гледам реалистично на нещата. Наясно съм, че поради горепосочените съображения, старата трилогия никога няма да бъде надмината. Така остават само две възможности – едната е поредицата „Междузвездни войни“ да бъде зарязана. Класиката е класика и тя следва да си остане такава, каквато е. В такъв случай вече няма да видим нов филм. Другата възможност е да оставим Дисни да се разполагат с интелектуалната си собственост така, както сметнат за добре – дори и резултатът да не се хареса на някои хора. Моята позиция в подобна ситуация винаги е една и съща – ако трябва да избирам между „нещо“ и „нищо“, естествено че бих предпочел да е „нещо“. Пък току-виж се появил добър продукт. Тук напомням, че дори и последната трилогия да разочарова феновете, новият сериал „Мандалорецът“ се оказа зашеметяващ успех. Самият аз го гледах с голям интерес и очаквам с нетърпение следващия сезон през 2020-та.
Да, има твърде много неща в модерните „Междузвездни войни“, които ме дразнят.
Новите филми са отражение на темите, вълнуващи модерното общество – примерно политическата коректност и феминизма. Но както вече споменах, следването на политическите течения от съответната епоха са част от традицията на сагата. Тя се отличава и по още един показател от класическите фентъзи поредици като „Хрониките на Нарния“ на К.С. Луис или „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р. Толкин. Ако Луис и Толкин са били посветени християни, следователно християнските мотиви са сериозно застъпени в техните романи, не може да се каже същото за Джордж Лукас – макар и отгледан в семейство от християни-методисти, в хода на живота си той възприема източните религии. И вместо да изискаме от поредицата „Междузвездни войни“ да олицетворява това, което не може да олицетворява и вместо да мрънкаме, че филмите не са това, което искаме да са, аз бих предпочел по-позитивен подход към проблема. Ако тези от нас, които сме с християнски убеждения, сме разочаровани от светското изкуство, по-добре е да развиваме собствените си дарби и таланти и да създадем нови произведения на изкуството. Или както казва българският богослов Радостин Марчев – ако не желаете децата ви да се прехласват по „Хари Потър“, напишете нова „Нарния“.
Нищо друго не бих могъл да добавя към този призив.
