fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

„Възходът на Скайуокър“ или защо продълженията на филмите обикновено ни разочароват

Време за четене: 5 мин.

Последният филм от новата трилогия на „Междузвездни новини“ е вече по кината, а отзивите са преобладаващо негативни. Това вероятно е основната причина, поради която „Възходът на Скайуокър“ ми допадна повече, отколкото предполагах – на фона на толкова много отрицателни ревюта аз нямах никакви очаквания и просто се оставих да бъда изненадан от малкото позитиви. Личните впечатления обаче са си лични, а статистиката е статистика и тя показва убедително, че новата трилогия не се харесва на голяма част от феновете на „Междузвездни войни“. Това е чудесен повод да поразсъждаваме по темата – защо продълженията на култовите филми обикновено ни разочароват? Разбира се, във всяко правило си има изключения – има някои страхотни продължения, които са по-добри от оригиналите. Но тенденцията е такава – обикновено новите епизоди не ни допадат и въздишайки си казваме: „съсипаха хубавата поредица“, „подиграха се с феновете“, „всички споделихме какви са ни опасенията и изобщо не ни послушаха“.

Във всеки един спор има две страни, а не би било възможно да си съставим мнение по темата, ако не чуем и двете. Най-често се чуват гневните вопли от феновете, които са убедени, че режисьорите и сценаристите са им показали среден пръст. Но какво да кажем за творците и ще чуем ли тяхната гледна точка? Защото всички можем да се съгласим – филмовото изкуство е комплексно изкуство и за създаването на един филм е нужен голям екип – режисьори, сценаристи, продуценти, композитори, актьори, оператори и т.н. Преди години, след поредното разочарование, този път от компютърна игра (също комплексно изкуство), към нашия спор се присъедини талантлив музикант, който ни представи гледната точка на един творец.

Daisy Ridley is Rey and Adam Driver is Kylo Ren in STAR WARS: THE RISE OF SKYWALKER

И ето каква е тя: в комплексното изкуство крайният продукт би бил добър само ако всички творци имат определена творческа свобода и следват своето лично виждане за продукта. Разбира се, творците са длъжни да са наясно с традициите и това е особено вярно за поредица от типа на „Междузвездни войни“, тъй като в този конкретен случай имаме определена интелектуална собственост, първоначално в ръцете на Джордж Лукас, а после делегирана на друга компания –Уолт Дисни. Но би бил лош ход да се даде задача на творците да имитират предходни произведения – това ще убие творческия им потенциал и ще е сигурна рецепта за провал.

Така че най-вероятно не става въпрос за неуважение от страна на Дисни спрямо феновете.

По-скоро имаме екип, който се опитва по най-добрия начин да наложи своето виждане за „Междузвездни войни“, но според част от хората не се представя на ниво. Екипът, създал първата поредица („Нова надежда“, „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“) е бил съвсем различен, съставен от невероятни специалисти – режисьора Джордж Лукас, композитора Джон Уилямс, продуцента Гари Кърц, актьорите Марк Хамил, Кери Фишър, Харисън Форд и още много, много други. Те са работили в уникална обществена и политическа обстановка – точно така, не само днешните филми, но и тогавашните също са отразявали политически тенденции за времето си. Говорим за 70-те години, когато сблъсъкът между демократичния свят и тоталитаризма е бил явно изразен. Тази обстановка не може да бъде повторена в днешно време – дори и само защото повечето от гореизброените таланти са се пенсионирали, а някои са починали. Промениш ли само една малка брънка от звеното, вече никога не е същото. Даже предисторията на „Междузвездни войни“, създадена в периода между 1999-та и 2005-та година, успя да разочарова съществена част от старите фенове, а тя все пак бе режисирана от Джордж Лукас. Спомням си, че някои критици бяха определили един фактор за решаващ – през 70-те години Лукас е бил сравнително неизвестен и по-отворен за диалог, следователно в създаването на оригиналната трилогия екипната работа е протичала много по-качествено. Докато в края на 90-те години Лукас вече е бил голямо име и хората от неговия екип не смеели да оспорват решенията му – просто защото Лукас е Лукас и той знае най-добре кое как се прави. Не си доволен от решенията му? Свободен си да си тръгнеш, отвън чакат хиляди други, желаещи да работят с Лукас. Ето как дори само заради славата няма как да е същото!

Затова аз съм се научил да гледам реалистично на нещата. Наясно съм, че поради горепосочените съображения, старата трилогия никога няма да бъде надмината. Така остават само две възможности – едната е поредицата „Междузвездни войни“ да бъде зарязана. Класиката е класика и тя следва да си остане такава, каквато е. В такъв случай вече няма да видим нов филм. Другата възможност е да оставим Дисни да се разполагат с интелектуалната си собственост така, както сметнат за добре – дори и резултатът да не се хареса на някои хора. Моята позиция в подобна ситуация винаги е една и съща – ако трябва да избирам между „нещо“ и „нищо“, естествено че бих предпочел да е „нещо“. Пък току-виж се появил добър продукт. Тук напомням, че дори и последната трилогия да разочарова феновете, новият сериал „Мандалорецът“ се оказа зашеметяващ успех. Самият аз го гледах с голям интерес и очаквам с нетърпение следващия сезон през 2020-та.

Да, има твърде много неща в модерните „Междузвездни войни“, които ме дразнят.

Новите филми са отражение на темите, вълнуващи модерното общество – примерно политическата коректност и феминизма. Но както вече споменах, следването на политическите течения от съответната епоха са част от традицията на сагата. Тя се отличава и по още един показател от класическите фентъзи поредици като „Хрониките на Нарния“ на К.С. Луис или „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р. Толкин. Ако Луис и Толкин са били посветени християни, следователно християнските мотиви са сериозно застъпени в техните романи, не може да се каже същото за Джордж Лукас – макар и отгледан в семейство от християни-методисти, в хода на живота си той възприема източните религии. И вместо да изискаме от поредицата  „Междузвездни войни“ да олицетворява това, което не може да олицетворява и вместо да мрънкаме, че филмите не са това, което искаме да са, аз бих предпочел по-позитивен подход към проблема. Ако тези от нас, които сме с християнски убеждения, сме разочаровани от светското изкуство, по-добре е да развиваме собствените си дарби и таланти и да създадем нови произведения на изкуството. Или както казва българският богослов Радостин Марчев – ако не желаете децата ви да се прехласват по „Хари Потър“, напишете нова „Нарния“.

Нищо друго не бих могъл да добавя към този призив.

Споделете чрез

Предишен

Следващ