Темата с потурите, носиите и хора̀та е важна, казвам го без ирония и затова пиша точно по нея.
Изповядвам, че след десетилетия на мирно съвместно съществуване заради общи каузи, истински се отчуждих от либералната част на “демократичното пространство” преди година – две тъкмо заради безумно злобната и неразбираема за мен война, която последните поведоха срещу абитуриентката с носия и неделните хора̀ пред Народния театър.
Хора̀та и носиите са магия. Вълшебство. Тайнство. Безусловно! Не всеки може да ги разбере и усети, то си идва в определен етап от живота, но само негодник, глупак, невеж или просто лош човек може да ги мрази и плюе. Въпреки цялото неизбежно профанизиране и банализиране през масовия вкус, Балкантурист, покривките в механите, троянската керамика и ансамбъл Кутев.
Винаги съм се отвращавал от опошляването на фолклора, от размесването на народните песни с чалга, с гръцко, със сръбско… от размесването на носията с анцуг, джапанки, от татуировки от всякакъв вид (с какво азиатски йероглиф или готически шрифт е по-добро от татуировка на лъв, Левски и Дан Колов?), от лакирано дърво – с пирография на копривщенски къщи и надпис Bulgaria, от държач за бутилка с форма на черешово топче. Православно календарче от в-к Стандарт, вместо от Църквата. Българско знаме с герб в средата. Идиотизъм е това, не е патриотизъм. А носиите и хора̀та не са патриотизъм, а носии и хора̀. Магията на гените и кръвта ни.
Нищо селско няма в носиите и хора̀та! Този спор го водя както с либералите, така и с някои градски консерватори. “Не всички са селяни, дядовците ни са учили в Лайпциг и са носели трандафори и цилиндри, бабите ни са се обличали по виенска мода… Ония с потурите са внуците на ония с каскетите… пфу…”
И това като патос донякъде го споделям и подкрепям, но то не е вярно и парадоксално не е признак на стара градска култура, а тъкмо обратното – на плитък корен, на слаб елит, на къса памет. Тези мои консервативни приятели с цилиндрите затъват в плитчините на близкото минало (защото 2 или 3 поколения си е много плитко и близко минало). Точно както каскетогенетите с отвратителното “made in china “ знаме с герб под звуците на отвратителната “Бяла роза” затъват в комплексите на недослучилата се урабнизация след насилствена колективизация.
Какво е било преди виенските мебели и “алафранга” облеклото? Как са се обличали чорбаджиите на Копривщица, Пловдив, Русчук… през XVIII век например? А през XVII? А през XVI? С перуки като Й.С.Бах? С червени кители като йомените пред Тауър?
Представата за носията като нещо, което селянката носи на къра докато зажънва е много абсурдна. Дали сукаят на габровката с няколкокилограмова корона от златни пендари и коланът с две оки сребърни чапрази, сърмата по ръкавите на родопчанката… са били “селска дреха” за всеки ден? (отделна голяма тема е какво значи село и град преди XIX век и дали пренебрежението към селото не дойде тъкмо от новоогражданените прогресивни през XX век)
В хола си имам една снимка, подписана от княгините Евдокия и Надежда, на която двете са в носии. ПатрЕотки демек. Дядо им Луи Орлеански, пък те с носии…
Да, в един период от 80-100 години има един градски елит, който открива европейската мода. Но градската дреха, дантели, цилиндри и фракове не е и не може да бъде националната дреха на българите, както червеният фес (носен от християни в Османската империя) не може да бъде. Градските дрехи от La belle epoque не са национална дреха на нито една нация по света и не може да се противопостави на националните носии. Едното е мода на няколко добри десетилетия, а другото – колорит на вековна традиция – етническа, племенна, родова.
В международния дипломатически протокол националната дреха има статут на най-официално облекло за най-тържествени случаи, равно на фрак или парадна военна униформа. И много световни лидери се обличат в народните си носии при много специални поводи. При откриването на шотландския парламент например. Или при избори в Бавария. Или в Скандинавието и Прибалтика.
*Текстът е препечатан от Фейсбук профила на автора с неговото разрешение. Заглавието е на Консерваторъ.
