НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Вековната традиция на носиите и хора̀та

Време за четене: 4 мин.

Темата с потурите, носиите и хора̀та е важна, казвам го без ирония и затова пиша точно по нея.

Изповядвам, че след десетилетия на мирно съвместно съществуване заради общи каузи, истински се отчуждих от либералната част на “демократичното пространство” преди година – две тъкмо заради безумно злобната и неразбираема за мен война, която последните поведоха срещу абитуриентката с носия и неделните хора̀ пред Народния театър.

Хора̀та и носиите са магия. Вълшебство. Тайнство. Безусловно! Не всеки може да ги разбере и усети, то си идва в определен етап от живота, но само негодник, глупак, невеж или просто лош човек може да ги мрази и плюе. Въпреки цялото неизбежно профанизиране и банализиране през масовия вкус, Балкантурист, покривките в механите, троянската керамика и ансамбъл Кутев.

Винаги съм се отвращавал от опошляването на фолклора, от размесването на народните песни с чалга, с гръцко, със сръбско… от размесването на носията с анцуг, джапанки, от татуировки от всякакъв вид (с какво азиатски йероглиф или готически шрифт е по-добро от татуировка на лъв, Левски и Дан Колов?), от лакирано дърво – с пирография на копривщенски къщи и надпис Bulgaria, от държач за бутилка с форма на черешово топче. Православно календарче от в-к Стандарт, вместо от Църквата. Българско знаме с герб в средата. Идиотизъм е това, не е патриотизъм. А носиите и хора̀та не са патриотизъм, а носии и хора̀. Магията на гените и кръвта ни.

Техни Царски Височества Княгини Евдокия и Надежда

Нищо селско няма в носиите и хора̀та! Този спор го водя както с либералите, така и с някои градски консерватори. “Не всички са селяни, дядовците ни са учили в Лайпциг и са носели трандафори и цилиндри, бабите ни са се обличали по виенска мода… Ония с потурите са внуците на ония с каскетите… пфу…”

И това като патос донякъде го споделям и подкрепям, но то не е вярно и парадоксално не е признак на стара градска култура, а тъкмо обратното – на плитък корен, на слаб елит, на къса памет. Тези мои консервативни приятели с цилиндрите затъват в плитчините на близкото минало (защото 2 или 3 поколения си е много плитко и близко минало). Точно както каскетогенетите с отвратителното “made in china “ знаме с герб под звуците на отвратителната “Бяла роза” затъват в комплексите на недослучилата се урабнизация след насилствена колективизация.

Какво е било преди виенските мебели и “алафранга” облеклото? Как са се обличали чорбаджиите на Копривщица, Пловдив, Русчук… през XVIII век например? А през XVII? А през XVI? С перуки като Й.С.Бах? С червени кители като йомените пред Тауър?

Представата за носията като нещо, което селянката носи на къра докато зажънва е много абсурдна. Дали сукаят на габровката с няколкокилограмова корона от златни пендари и коланът с две оки сребърни чапрази, сърмата по ръкавите на родопчанката… са били “селска дреха” за всеки ден? (отделна голяма тема е какво значи село и град преди XIX век и дали пренебрежението към селото не дойде тъкмо от новоогражданените прогресивни през XX век)

В хола си имам една снимка, подписана от княгините Евдокия и Надежда, на която двете са в носии. ПатрЕотки демек. Дядо им Луи Орлеански, пък те с носии…

Да, в един период от 80-100 години има един градски елит, който открива европейската мода. Но градската дреха, дантели, цилиндри и фракове не е и не може да бъде националната дреха на българите, както червеният фес (носен от християни в Османската империя) не може да бъде. Градските дрехи от La belle epoque не са национална дреха на нито една нация по света и не може да се противопостави на националните носии. Едното е мода на няколко добри десетилетия, а другото – колорит на вековна традиция – етническа, племенна, родова.

В международния дипломатически протокол националната дреха има статут на най-официално облекло за най-тържествени случаи, равно на фрак или парадна военна униформа. И много световни лидери се обличат в народните си носии при много специални поводи. При откриването на шотландския парламент например. Или при избори в Бавария. Или в Скандинавието и Прибалтика.

*Текстът е препечатан от Фейсбук профила на автора с неговото разрешение. Заглавието е на Консерваторъ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!