НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Време за четене: 2 мин.

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от “Сиела Норма” и дясна платформа “Консерваторъ”.

Водещ
Борис Станимиров

Панелисти:
Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите
Д-р Красен Станчев
доц. д-р Антоний Гълъбов
Боян Рашев
Веселин Тодоров – Изпълнителен директор на “Сиела Норма”


Книгата „Зелената философия“ (2011г.) представя една задълбочена, философска гледна точка към темите в сферата на екологията и опазването на околната среда, като противопоставя на модерния еко-алармизъм един консервативен светоглед, почиващ на разбирането, че естествената любов на местните общности към природата на родния край е най-добрият стимул за нейното устойчиво опазване за идните поколения.

Сър Роджър Скрутън е британски философ, писател, университетски професор и политик със значими трудове в сферата на публичните политики, естетиката, културата, изкуството и политическата теория. Силно критичен към тоталитарните режими в Източна Европа, през 80-те години на XX век. той подпомага чехословашки дисиденти от академичните среди, посещава също Полша и Унгария.
Като автор на над 30 книги и преподавател в Бостънския университет и „Бъркбек колидж“ в Лондон той се е утвърдил като един от най-влиятелните консервативни мислители от втората половина на 20-и и началото на 21-ви век. The Weekly Standard дори го определя като „най-изтъкнатия английски консерватор след Едмънд Бърк“.

Състоянието на околната среда изправя планетата пред все по-тежки проблеми и това кара много природозащитници да настояват за крайни мерки.

Има ли наистина място за паника и апокалиптични визии и налагат ли се тежки регулации, за да бъде спасена природата? В „Зелената философия“ Роджър Скрутън предлага един различен, по-умерен, консервативен подход. Според него държавните институции и международните неправителствени организации не могат да решат проблемите с околната среда. Тяхната политика по-скоро ги задълбочава, защото се налага късогледо, чиновнически и на парче, без да отчита нежеланите странични ефекти.

Според Скрутън вместо на министерства и зелени активисти, отговорността трябва да бъде поверена на онези, които имат истински интерес от опазването на природата – гражданите, местните общности, хората, които движени от естествена любов към своя дом, биха направили всичко по силите си да го опазят красив, гостоприемен и непокътнат.

В „Зелената философия“ авторът анализира статистически данни, разглежда конкретни примери и различни философски течения, свързани с околната среда. Той остро критикува както мощните международни природозащитни организации и подкрепящите ги леви и либерални политически течения с техния вечен стремеж към регулации и глобализъм, така и много от десните, които заради сляпата вяра в силата на свободния пазар отказват да видят негативните последици от въздействието на мултинационалните корпорации върху природата. Роджър Скрутън изгражда солидна аргументация в полза на един „зелен“ консерватизъм, който защитава частната собственост, предвижда регулации само там, където те са неизбежни, но оставя властта в ръцете на гражданското общество в рамките на националната държава.


ВИДЕО:


СНИМКИ:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!