НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

„Визията“ на БСП е най-обикновена предизборна програма

Време за четене: 6 мин.

Документът, станал известен като „Визията на БСП“, беше лансиран със следните гръмотевични слова:

„Да сложим край на прехода и да посочим друг път за развитие на България!“

Когато някой политически демагог пожелае да внуши, че страната е пред катастрофа и са необходими спешни спасителни мерки (да речем, предсрочни избори), той винаги казва, че Преходът е, първо, нещо ужасно и, второ, още не е свършил, а продължава да ни мъчи с неопределената си преходност.

Всъщност в най-близката история могат да се посочат поне три момента, достойни да се определят като край на Прехода:

  1. Приемането на нова Конституция (добра или лоша) – събитие, което бележи преминаването от тоталитаризъм към демокрация;
  2. Промяна на обществените отношения и собствеността върху средствата за производство (приватизацията) – процес, при който се премина от държавно планово към частно пазарно стопанство;
  3. Членство в Европейския съюз и НАТО – осъществяване на последния значим национален идеал, постигането на последната голяма цел. Това е събитието, което официално причисли България към света на свободните демократични държави.

Преходът със сигурност завърши не по-късно от 2007 с последното от тези три събития. Друг е въпросът доколко резултатите отговарят на очакванията ни.

Та, не разбрах на кой „преход“ БСП ще слага край, на прехода от какво? От управлението на БКП и Тодор Живков към нещо друго? Към какво друго? Ако преходът не е преход от социализъм към капитализъм, какво е?

И кой е този „друг път за развитие“ на България, който ще сочи БСП? Развитие от какво към какво? Развитието е преминаването на обект или система от състояние А в състояние Б – кои са тези състояния според „Визията“ на БСП? Една „визия“ би трябвало да съдържа отговори точно на такива въпроси.

За съжаление, съвсем очаквано документът е пълен само с общи приказки. Тук можем да прочетем за гигантски ръст на икономиката, увеличение на заплатите, зелена икономика, индустриални зони, дигитално управление, образование, култура, та даже и социални предприятия. Знаете ли какво било „социално предприятие“? Цитирам: „Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели“. Така пише, пък нека икономистите се изкажат.

Изобщо, във „Визията“ присъстват всички дежурни за предизборните програми лафове. На места се разпознават и цели готови формули, които се преписват от документ в документ, често от едни и същи хора, ако и за различни партии (наблюдавал съм го и знам).

„Визията“ на БСП не е нищо повече от предизборна програма по никое време, види се инспирирана от миражите за предсрочни избори, които напоследък трептят в политическата мараня и карат „червените шамани“ все по-често и натрапчиво да набиват как страната „се тресе от скандали“ и как ситуацията (вероятно по дефинициите на историческия материализъм) е станала толкова революционна, че повече няма накъде.

Хубаво. Няма лошо. Няма лошо „Визията“ да е предизборен манифест на БСП – една адекватна опозиция не само има правото, но е и длъжна във всеки един момент да е готова за властта. Има право и е длъжна да убеждава хората, че ако ѝ делегират доверието си, рогът на изобилието ще се отвори и над света ще властват любов и справедливост, въпреки за всички да е ясно, че всяка партия забравя предизборната си програма на следващия ден след изборите.

Но защо БСП не реализира „визията“ си, когато имаше властта?

БСП имаше властта и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски. Защо тогава не „сложиха край на прехода“, защо тогава не осъществиха визионерските си идеи? Или едва напоследък внезапно възмъжаха и проумяха истината? Или пък когато бяха на власт, не успяха да изпълнят благородните си намерения, защото преждевременно ги изритаха заради некадърност и корупция – същата корупция, която сега ще борят чрез „принципно нов модел на ограничаване“ (така е записано във „Визията“)?

Все едно. За нас е интересно не толкова че „Визията“ на БСП е най-обикновена и банална предизборна програма, пълна със стари клишета и лозунги, колкото политиките, които обявява тази програма. И БСП трябва да бъде поздравена, защото демонстрирайки политическото си мислене, тя освежава обществения дебат, показва физиономия, която можем да сравняваме с физиономиите на другите политически играчи. Това е много по-ценно, отколкото да се обличаш в носии, да яздиш коне по Тодоровден и да се возиш в каручка.

Какви изводи можем да си направим за политическия облик на БСП, четейки „Визията“?

Извън това, че се опитва да мине за автентична социалистическа партия от носталгичен тип, за да флиртува с бедните и онеправданите или поне с онези, които се мислят за такива, БСП показа две важни неща:

Първо. БСП е партия, бореща се за голяма, почти тоталитарна държава, която да контролира всички сфери на обществения живот. Тя има особени виждания за собствеността, приватизацията, държавните монополи, данъчната политика и т.н. Тези виждания я правят даже не социалистическа партия в модерния смисъл, а комунистическа партия от евразийски тип. Това е важно да се знае, да се осъзнава и да се помни, когато дойдат следващи избори, независимо дали ще са редовни или извънредни, местни, парламентарни или европейски.

Второ. БСП е поела отчетлив евроскептичен курс, дори с цената на конфронтация с европейското си политическо семейство – ПЕС. Централен момент в нейната „Визия“ е критиката на „неолибералния модел, който „доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“. Забележете: тук под „неолиберализъм“ не се разбира залитането по бюрокрация и ненужни регулации (къде ти! това е хубаво!), нито груповият колективизъм, водещ до опасна ерозия на нравите. Тук под „неолиберализъм“ се разбира старото значение на понятието – laissez-faire, свободен пазар, индивидуални права… Тук под „неолиберализъм“ се разбира либералната демокрация, чиито основни ценности заедно с политическия плурализъм и многопартийната парламентарна система са именно онези, които заклеймява „Визията“ на БСП като виновни за мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Тези ценности на либералната демокрация са и ценностите на Европейския съюз, които България е приела и за свои. Ето колко сериозно е позиционирането на БСП. И то никак не е случайно.

БСП иска тоталитарна държава и отказ от либерално-демократични ценности. Кой знае, следващата стъпка може да е и промяна на конституцията за възстановяване ръководната роля на партията.

И така, вече като че ли най-сетне имаме истински избор. Благодарим ти, БСП! Имаме избор между капиталистическа икономика със свободен пазар и държавно планова икономика с регулации. Имаме избор между евроатлантически ценности и някакви други, различни от тях и често противоположни. Въпросът е какво от всичко това е реалистично да се случи. Светът е пробвал и двете – и свободния конкурентен капитализъм, и тоталитаризма. Първото винаги е давало по-добри резултати, достатъчно е да видим двете Кореи.

Проблемът обаче е човешки. Човекът е способен да опорочи всичко и то ще го направи с радост и удоволствие. На когато хората и собствеността са отделени един от друг, опорочаването е по-голямо. Затова капиталистическият строй е по-добър от социалистическия, поне с наличното човечество, с което разполагаме.

Но и в двата случая шумът в системата е голям. Злонамереното човечество рано или късно изражда капитализма в корпоративен глобализъм и бюрокрация, а тоталитаризма – в кървава тирания. Затова нека се грижим за душите си и за душите на децата си. Нека ги образоваме и възпитаме, да ги научим да познават доброто и да го желаят, а останалото ще дойде от само себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!