НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

„Визията“ на БСП е най-обикновена предизборна програма

Време за четене: 6 мин.

Документът, станал известен като „Визията на БСП“, беше лансиран със следните гръмотевични слова:

„Да сложим край на прехода и да посочим друг път за развитие на България!“

Когато някой политически демагог пожелае да внуши, че страната е пред катастрофа и са необходими спешни спасителни мерки (да речем, предсрочни избори), той винаги казва, че Преходът е, първо, нещо ужасно и, второ, още не е свършил, а продължава да ни мъчи с неопределената си преходност.

Всъщност в най-близката история могат да се посочат поне три момента, достойни да се определят като край на Прехода:

  1. Приемането на нова Конституция (добра или лоша) – събитие, което бележи преминаването от тоталитаризъм към демокрация;
  2. Промяна на обществените отношения и собствеността върху средствата за производство (приватизацията) – процес, при който се премина от държавно планово към частно пазарно стопанство;
  3. Членство в Европейския съюз и НАТО – осъществяване на последния значим национален идеал, постигането на последната голяма цел. Това е събитието, което официално причисли България към света на свободните демократични държави.

Преходът със сигурност завърши не по-късно от 2007 с последното от тези три събития. Друг е въпросът доколко резултатите отговарят на очакванията ни.

Та, не разбрах на кой „преход“ БСП ще слага край, на прехода от какво? От управлението на БКП и Тодор Живков към нещо друго? Към какво друго? Ако преходът не е преход от социализъм към капитализъм, какво е?

И кой е този „друг път за развитие“ на България, който ще сочи БСП? Развитие от какво към какво? Развитието е преминаването на обект или система от състояние А в състояние Б – кои са тези състояния според „Визията“ на БСП? Една „визия“ би трябвало да съдържа отговори точно на такива въпроси.

За съжаление, съвсем очаквано документът е пълен само с общи приказки. Тук можем да прочетем за гигантски ръст на икономиката, увеличение на заплатите, зелена икономика, индустриални зони, дигитално управление, образование, култура, та даже и социални предприятия. Знаете ли какво било „социално предприятие“? Цитирам: „Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели“. Така пише, пък нека икономистите се изкажат.

Изобщо, във „Визията“ присъстват всички дежурни за предизборните програми лафове. На места се разпознават и цели готови формули, които се преписват от документ в документ, често от едни и същи хора, ако и за различни партии (наблюдавал съм го и знам).

„Визията“ на БСП не е нищо повече от предизборна програма по никое време, види се инспирирана от миражите за предсрочни избори, които напоследък трептят в политическата мараня и карат „червените шамани“ все по-често и натрапчиво да набиват как страната „се тресе от скандали“ и как ситуацията (вероятно по дефинициите на историческия материализъм) е станала толкова революционна, че повече няма накъде.

Хубаво. Няма лошо. Няма лошо „Визията“ да е предизборен манифест на БСП – една адекватна опозиция не само има правото, но е и длъжна във всеки един момент да е готова за властта. Има право и е длъжна да убеждава хората, че ако ѝ делегират доверието си, рогът на изобилието ще се отвори и над света ще властват любов и справедливост, въпреки за всички да е ясно, че всяка партия забравя предизборната си програма на следващия ден след изборите.

Но защо БСП не реализира „визията“ си, когато имаше властта?

БСП имаше властта и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски. Защо тогава не „сложиха край на прехода“, защо тогава не осъществиха визионерските си идеи? Или едва напоследък внезапно възмъжаха и проумяха истината? Или пък когато бяха на власт, не успяха да изпълнят благородните си намерения, защото преждевременно ги изритаха заради некадърност и корупция – същата корупция, която сега ще борят чрез „принципно нов модел на ограничаване“ (така е записано във „Визията“)?

Все едно. За нас е интересно не толкова че „Визията“ на БСП е най-обикновена и банална предизборна програма, пълна със стари клишета и лозунги, колкото политиките, които обявява тази програма. И БСП трябва да бъде поздравена, защото демонстрирайки политическото си мислене, тя освежава обществения дебат, показва физиономия, която можем да сравняваме с физиономиите на другите политически играчи. Това е много по-ценно, отколкото да се обличаш в носии, да яздиш коне по Тодоровден и да се возиш в каручка.

Какви изводи можем да си направим за политическия облик на БСП, четейки „Визията“?

Извън това, че се опитва да мине за автентична социалистическа партия от носталгичен тип, за да флиртува с бедните и онеправданите или поне с онези, които се мислят за такива, БСП показа две важни неща:

Първо. БСП е партия, бореща се за голяма, почти тоталитарна държава, която да контролира всички сфери на обществения живот. Тя има особени виждания за собствеността, приватизацията, държавните монополи, данъчната политика и т.н. Тези виждания я правят даже не социалистическа партия в модерния смисъл, а комунистическа партия от евразийски тип. Това е важно да се знае, да се осъзнава и да се помни, когато дойдат следващи избори, независимо дали ще са редовни или извънредни, местни, парламентарни или европейски.

Второ. БСП е поела отчетлив евроскептичен курс, дори с цената на конфронтация с европейското си политическо семейство – ПЕС. Централен момент в нейната „Визия“ е критиката на „неолибералния модел, който „доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“. Забележете: тук под „неолиберализъм“ не се разбира залитането по бюрокрация и ненужни регулации (къде ти! това е хубаво!), нито груповият колективизъм, водещ до опасна ерозия на нравите. Тук под „неолиберализъм“ се разбира старото значение на понятието – laissez-faire, свободен пазар, индивидуални права… Тук под „неолиберализъм“ се разбира либералната демокрация, чиито основни ценности заедно с политическия плурализъм и многопартийната парламентарна система са именно онези, които заклеймява „Визията“ на БСП като виновни за мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Тези ценности на либералната демокрация са и ценностите на Европейския съюз, които България е приела и за свои. Ето колко сериозно е позиционирането на БСП. И то никак не е случайно.

БСП иска тоталитарна държава и отказ от либерално-демократични ценности. Кой знае, следващата стъпка може да е и промяна на конституцията за възстановяване ръководната роля на партията.

И така, вече като че ли най-сетне имаме истински избор. Благодарим ти, БСП! Имаме избор между капиталистическа икономика със свободен пазар и държавно планова икономика с регулации. Имаме избор между евроатлантически ценности и някакви други, различни от тях и често противоположни. Въпросът е какво от всичко това е реалистично да се случи. Светът е пробвал и двете – и свободния конкурентен капитализъм, и тоталитаризма. Първото винаги е давало по-добри резултати, достатъчно е да видим двете Кореи.

Проблемът обаче е човешки. Човекът е способен да опорочи всичко и то ще го направи с радост и удоволствие. На когато хората и собствеността са отделени един от друг, опорочаването е по-голямо. Затова капиталистическият строй е по-добър от социалистическия, поне с наличното човечество, с което разполагаме.

Но и в двата случая шумът в системата е голям. Злонамереното човечество рано или късно изражда капитализма в корпоративен глобализъм и бюрокрация, а тоталитаризма – в кървава тирания. Затова нека се грижим за душите си и за душите на децата си. Нека ги образоваме и възпитаме, да ги научим да познават доброто и да го желаят, а останалото ще дойде от само себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!