fbpx

Войната, която не видяхме

В една от своите книги бившият министър на отбраната на Съединените щати Доналд Ръмсфелд описва една логическа концепция, състояща се от три категории – known knowns, known unknowns, unknown unknowns. В първата попадат така наречените „неща, които знаем, че знаем“, във втората „неща, които знаем, че не знаем“, а в третата „неща, които не знам, че не знаем“. Знаехме ли дали руският президент Владимир Путин има намерението да нападне Украйна? Какво ни говориха фактите? Какво остана скрито или неразбрано в хода от събития, които доведоха до фаталната дата 24 февруари 2022 г., когато руската армия започна широкомащабно нашествие срещу Украйна по суша, въздух и вода? И в крайна сметка – защо толкова дълго време отказвахме да повярваме, че ще се стигне до такъв ход на събитията, след който светът просто никога няма да бъде същият?

Ако отново се върнем в рамките на правилата на някаква формална логика и следвайки нашата гледна точка, най-правилното обяснение за нашето неразбиране се казва „failure of imagination“ – това е момент, в който всички факти са пред теб, цялата картина сочи към един конкретен извод, но той просто е толкова противоречащ с всички рационални категории, че изобщо не може да бъде възприет като реален. Как това абстрактно правило се вписва в днешните конкретни обстоятелства?

Казано накратко – руското нашествие в Украйна противоречи на абсолютно всякаква форма на рационално, логично и последователно мислене. По няколко причини. Първата е огромната икономическа цена, която би платила и която вече плаща Руската федерация за подобна военна авантюра заради наложените санкции. Втората е, че тя би се сблъскала със силно мотивирана и въоръжена от западните държави с най-съвременното оръжие армия. Третата е, че подобна инвазия би означавала международна изолация на Русия. И към настоящия момент означава.

Всички тези аргументи обосноваваха идеята, че Русия няма да нахлуе в Украйна, независимо от картината на струпващите се по нейната западна граница всякакви категории войски. И всички те звучаха изключително рационално – огромната икономическа цена на войната, международната изолация, модернизацията на украинската армия и възможността при неуспех на бърза операция Украйна да се превърне в един европейски Афганистан на дългогодишна партизанска война.

Но Русия нахлу. И ние повярвахме чак тогава, че от 24 февруари 2022 г. живеем в един свят, който няма да бъде същият.

Остава и въпросът – защо? И отговорът тук не се крие в това, че ние просто не можехме да си представим руско нашествие при така стоящите предпоставки, а в самото наше разбиране за света. Защото то преди всичко е основано на рационални категории. Парадигмите на западното мислене оценяват едно конкретно събитие пред призмите на икономическото благосъстояние, на цената, която ще бъде платена (морална и материална), на чисто обективните трудности, които биха се появили в една или друга ситуация.

Руската представа е базирана изцяло на ирационални категории, които са трудно познавателно и трудно разбираеми за обикновения западен човек. Това явление по същество е не само обществено, но и цивилизационно. И докато руският президент Владимир Путин и неговото обкръжение са надъхани с исторически интерпретации и творчеството на Иван Илин и Николай Данилевски, то нашата логика остава непознаваема за тях, както и тяхната за нас. Казано по друг начин няма как да се намери логическата точка на сцепление, когато двете страни използват различна мерителна система, различен аршин, по който те оценяват случващото се около тях и предприемат последващи действия.

Накрая руското нашествие в Украйна се превърна в факт.

А заедно с него и всички произтичащи от това последствия на международната сцена, включително и гореизброените. Тепърва предстои да се проследи какъв ефект ще имат финансовите санкции на Европейския съюз и Съединените щати върху руската икономика, какво ще се случи с курса на рублата и как изобщо при наложените ограничения на търговските отношения Русия ще поддържа някакъв темп на модернизация на своята икономика във всички сфери – от нефта до космоса. Предстои да се види какви ще са последствията върху самия Владимир Путин в отношенията му в влиятелните олигархични кръгове в Русия, които в рамките на едно денонощие загубиха 38 милиарда долара. Съществува и онзи позабравен сценарий, но добре познат в руското минало, в който в една сутрин по телевизиите просто тръгва балетът „Лебедово езеро“, а след известно време по новинарските емисии се посочва, че действащият президент вече не изпълнява своите пълномощия по „здравословни причини“. Русия има дълга история на „дворцови преврати“ както в монархическия, така и в съветския период. Последният, от които само преди тридесет години.

Илюстрация: Лебедово езеро в Шведската кралска опера. Снимка: Alexander Kenney / Kungliga Operan

Но връщайки се отново на основната тема и може би основния извод, който трябва да си направим – ако искаме да разберем нещо или да предвидим до определена вероятност събитие, не трябва да преценяваме обстоятелствата през призмата на нашите логически категории, а да се опитаме да го направим по начина, по който би го направил онзи, до чиито изводи искаме да стигнем. „Failure of imagination“ не е прецедент в световната история. Не се оказа изключение и този път. И руската инвазия в Украйна го доказа за пореден, особено ясно проследимо в западното неразбиране защо тя изобщо се случва.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Димитър Стоянов
Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областа на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт по тези въпроси към политическея кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Редактор на предаването "Реакция" по Телевизия Европа.