Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски ширини. На път е да предизвика истинска война сред иначе толкова удобно осланяващите се на колективната безотговорност институции.
Министерствата на регионалното развитие, Земеделието и храните и Околната среда и водите, заедно с многобройните дружества, на които те са принципали, се намират в един непрестанен обяснителен режим за това кой е отговорен за водната криза, кой не си е свършил работата и кой го е направил, предупреждавайки (неуспешно) за настъпването й. Очевидно на прокуратурата и съдът се пада да развържат този “гордиев възел”, а на главният прокурор Иван Гешев да влезе в ролята на Александър Македонски.
И тъй като си дойдохме на думата за Гешев, няма как да не обсъдим и разделението на властите. Бурно критикуван за изказването си, че не е твърд привърженик на този модел, Гешев може би е напипал нещо интересно. Защото теорията за разделението на властите се основава главно върху взаимният контрол, който различните институции успяват да наложат едни на други, така че да не се стига до процеси, които ощетяват суверена, в случая българският гражданин. С ръка на сърцето, докато наблюдаваме междуинституционалната война от последните дни, можем ли да кажем, че това разделение работи? Къде е взаимният контрол между ВиК Перник, Община Перник, Областна управа Перник, Напоителни системи, Басейнова дирекция, Министерство на регионалното развитие, Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите? Как при наличието на толкова много институции, чиято основна дейност, освен всичко друго, е да не допускат режим на водата за над 100 000 български граждани през 2020 г., все пак се стига именно до това?
Отговорът е в сгрешения модел на колективната безотговорност на колективно отговорните. Подмяната на който и да било изпълнител в този модел би била безсмислена, ако не се атакува първопричината за съществуването му, а именно – държавата е лош стопанин. Лош стопанин е когато една институция е неконтролируема, лош стопанин е и когато множество институции имат задачата да се контролират една друга.
За съжаление, наказателна отговорност не може да се търси на модела, а само на изпълнителите в него. Но колкото и неразбираем за мен екстаз да предизвиква задържането на един български министър, то нито ще предизвика внезапно потичане на водата по тръбите от язовир Студена към Перник, нито ще спре източването на язовир Бебреш край Ботевград, нито пък ще запуши дупките по цялата водопреносна мрежа в страната, което води до загуби в размер на 60-70, а дори и 80%. Шанс да го направи обаче има качествения частен мениджмънт и строгият контрол по изпълнението на концесионните договори, ако някой от колективно безотговорните се осмели да предложи привличане на концесионери. Дотогава си оставаме само с хляб и зрелища (но без вода) и новото реалити шоу “Войната на колективно (без)отговорните”.
