Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за връщането на номинацията във Висшия съдебен съвет.
С този си акт и независимо дали е бил посъветван да постъпи по този начин, Румен Радев показа, че вече стъпва уверено в голямата политическа игра и прийомите, които често си позволява публично да критикува не са му никак чужди. Доказателство за това е, че с решението си Радев успя да спечели благоволението на абсолютно всички замесени в казуса. Той не просто върна номинацията на Гешев във Висшия съдебен съвет, но посочи като причина за това проведената процедура с един кандидат.
Да стартираме от самият Гешев, който е пряко засегнат от указа на президента.
Реакцията на номинираният за главен прокурор бе умерена и дори смирена. Гешев благодари на президента за становището му. Логично, след като в краткото слово на Радев по повод избора на нов главен прокурор нямаше нито една критика, адресирана към самият Иван Гешев. Напротив, като проблем бе посочена единствено процедурата, която е преминала при номинация на само един кандидат. Така на практика Радев легитимира избора на Гешев, като отклони вниманието от настоящият заместник-главен прокурор. При един по-дълбок анализ тук може да бъде открита дори критика към лидерът на Да, България Христо Иванов, който бе правосъден министър и основен идеолог на процедурата по избор на нов главен прокурор.
Решението на държавният глава да изпрати във ВСС номинацията за повторно гласуване със сигурност е допаднало както на съдебните кадровици, така и на настоящият главен прокурор Сотир Цацаров. Възползвайки се от откровена дупка в законодателството, Радев имаше възможност да проточи процедурата по избор на нов главен прокурор с месеци. В закона не е записан срок, в който той трябва да реши дали да подпише указ за назначаване или такъв за връщането на номинацията. След като кандидатурата вече е върната във ВСС, ролята на президента става по-скоро формална. Ако ВСС повторно предложи за назначение Иван Гешев, Радев ще бъде длъжен да изпълни волята на кадровиците и ще може да оправдае решението си със закона.
Макар в мотивите си за връщане на номинацията на Гешев президентът да адресира критиката си към правителството, заради отказа на правосъдният министър да номинира втори кандидат, то тази критика е по-скоро вяла. Темата с решението на кабинета вече бе многократно обсъждана, като тезата на Данаил Кирилов и премиера Бойко Борисов, че прокурорите следва да си изберат главен прокурор остава солидна. В този дух трудно можем да определим ГЕРБ като недоволни от решението на Радев, тъй като с навлизането на процедурата във финален етап част от общественото напрежение може би ще спадне. Със сигурност БСП също са останали доволни от действията на издигнатия от тях президент, тъй като с решителността си да не подкрепи номинацията, Радев изми част от срама на червената партия заради липсата й на позиция по казуса.
И накрая, държавният глава със сигурност е новият любимец на Демократична България, тъй като поне на книга отговори на горещите им молби да не одобрява номинацията на ГЕРБ.
В състояние на възторг обаче анализаторите на коалицията пропуснаха мотивите, с които Радев изпълни тези молби.
Колкото до обществото – остана впечатлението, че президентът е единственият, който може да се опълчи на номинацията на Иван Гешев. Което той реално не прави.
В заключение – с решението си по казуса Гешев Румен Радев се опита да се хареса на всички. И очевидно успя.
