fbpx

НОВО

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Всички обичат Радев

Време за четене: 3 мин.

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за връщането на номинацията във Висшия съдебен съвет.

С този си акт и независимо дали е бил посъветван да постъпи по този начин, Румен Радев показа, че вече стъпва уверено в голямата политическа игра и прийомите, които често си позволява публично да критикува не са му никак чужди. Доказателство за това е, че с решението си Радев успя да спечели благоволението на абсолютно всички замесени в казуса. Той не просто върна номинацията на Гешев във Висшия съдебен съвет, но посочи като причина за това проведената процедура с един кандидат.

Да стартираме от самият Гешев, който е пряко засегнат от указа на президента.

Реакцията на номинираният за главен прокурор бе умерена и дори смирена. Гешев благодари на президента за становището му. Логично, след като в краткото слово на Радев по повод избора на нов главен прокурор нямаше нито една критика, адресирана към самият Иван Гешев. Напротив, като проблем бе посочена единствено процедурата, която е преминала при номинация на само един кандидат. Така на практика Радев легитимира избора на Гешев, като отклони вниманието от настоящият заместник-главен прокурор. При един по-дълбок анализ тук може да бъде открита дори критика към лидерът на Да, България Христо Иванов, който бе правосъден министър и основен идеолог на процедурата по избор на нов главен прокурор.

Решението на държавният глава да изпрати във ВСС номинацията за повторно гласуване със сигурност е допаднало както на съдебните кадровици, така и на настоящият главен прокурор Сотир Цацаров. Възползвайки се от откровена дупка в законодателството, Радев имаше възможност да проточи процедурата по избор на нов главен прокурор с месеци. В закона не е записан срок, в който той трябва да реши дали да подпише указ за назначаване или такъв за връщането на номинацията. След като кандидатурата вече е върната във ВСС, ролята на президента става по-скоро формална. Ако ВСС повторно предложи за назначение Иван Гешев, Радев ще бъде длъжен да изпълни волята на кадровиците и ще може да оправдае решението си със закона.

Макар в мотивите си за връщане на номинацията на Гешев президентът да адресира критиката си към правителството, заради отказа на правосъдният министър да номинира втори кандидат, то тази критика е по-скоро вяла. Темата с решението на кабинета вече бе многократно обсъждана, като тезата на Данаил Кирилов и премиера Бойко Борисов, че прокурорите следва да си изберат главен прокурор остава солидна. В този дух трудно можем да определим ГЕРБ като недоволни от решението на Радев, тъй като с навлизането на процедурата във финален етап част от общественото напрежение може би ще спадне. Със сигурност БСП също са останали доволни от действията на издигнатия от тях президент, тъй като с решителността си да не подкрепи номинацията, Радев изми част от срама на червената партия заради липсата й на позиция по казуса.

И накрая, държавният глава със сигурност е новият любимец на Демократична България, тъй като поне на книга отговори на горещите им молби да не одобрява номинацията на ГЕРБ.

В състояние на възторг обаче анализаторите на коалицията пропуснаха мотивите, с които Радев изпълни тези молби.

Колкото до обществото – остана впечатлението, че президентът е единственият, който може да се опълчи на номинацията на Иван Гешев. Което той реално не прави.

В заключение – с решението си по казуса Гешев Румен Радев се опита да се хареса на всички. И очевидно успя.

Споделете чрез

Предишен

Следващ