fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Огнян Минчев: Всички във властта са били зависими от Сарая

Време за четене: 6 мин.

– Г-н Минчев, корпоративно-политически развод, агония на правителството, неработещ парламент… каква е диагнозата на това, което наблюдаваме?

– Тя диагнозата беше ясна още преди една година. От тогава насам пациентът се влошава, но диагнозата си е същата. След случая в Костинброд и назначаването на Пеевски стана очевидно ясно, че мафиотската структура от корпоративни интереси зад сцената вече не се задоволява да манипулира политическата сцена, а практически я оголи и започна директно да участва в политическия процес. Започна да използва като обикновени марионетки хора, които би следвало да бъдат облечени в преставителна власт.

Това стана очевидно с безнаказаността за Бареков и костинбродския случай в деня за размисъл, това стана очевидно и с начина, по който Станишев предложи и прокара Делян Пеевски и Орешарски го прие и се съгласи с него. Беше очевидно при всички епизоди на това управление, когато беше ясно, че Сараят, КТБ и пресгрупата на Пеевски са реалните места, където се осъществява политическата власт в страната и тяхната власт се опосредства от поставените на сцената марионетки. И в парламента, и в правителството, и в съдебната власт.

– А сегашният шумен скандал дали е знак за разпадане на тази схема?

– Той е знак за текущо разпадане на един формат. Това е напълно естествено – когато в джунглата една глутница придобие монополна власт, т.е. разправи се с останалите глутници, конфликтите се пренасят на терена на самата глутница. Това се случи и в структурите на тази мощна политико-икономическа групировка, изградена около огромната задкулисна власт на Ахмед Доган, на ДПС, и на корпоративните и медийни структури, с които тази власт обрасна през последните 10 години.

Конфликтите се задълбочиха след фиаското на европейските избори. Удивително слабият резултат на БСП и традиционно силният резултат на ДПС доведоха до много сериозно разголване на задкулисната власт на Ахмед Доган и на групата около него. Едно от задължителните условия за упражняване на тази задкулисна власт е тя да бъде полуприкрита или поне добре полуприкрита. Доган винаги е използвал ресурса да смъква завесата тогава, когато му е необходим скандал. През 2009 г. в Кочан той направи едно изказване, че той разпределя порциите. Според повечето наблюдатели това беше планирано изказване. Това арогантно разголване на задкулисието на практика доведе до победата на ГЕРБ тогава. Това беше планиран ефект на оттегляне от властта в условията на криза.

След европейските избори обаче нямаме планирано едноактно разголване, а беше неочаквано разголване, което ускори конфликта вътре във въпросната глутница.

– Не е ли нормално светлината да убива подобни схеми?

– Точно това се случва на практика. Слабостта на Станишев и огромната сила на групата около Доган изостриха конфликта. Станишев пожела да тушира тази драматична разлика в гласовете, като помоли да стане премиер. Беше му отказано. Излезе сегашният официален представител на ДПС Лютви Местан, който започна да говори за предсрочни избори. ДПС не желае да поеме отговорността за тази власт, с която разполага. Разпадът на коалицията доведе и до изостряне на натрупващите се през последните месеци конфликтни потенциали между прекия икономически представител на Доган – Делян Пеевски и водещия на банковата структура Цветан Василев.

– Това ли принуди Станишев да търси спасение в Брюксел?

– За Сергей Станишев Брюксел е единственият страничен пас. Той няма друга опция в България, освен да бъде боксова круша оттук нататък. Той не може да избегне отговорността за това, което се случва. Това не е просто загуба на едни избори или загуба на 11 поредни избори, голяма работа, нали, това е нова катастрофа на БСП във властта. И тази нова катастрофа е логично следствие от формулата, с която партията дойде на власт. БСП дойде на власт като слугиня на политико-корпоративната групировка около господата Доган, Пеевски и Василев.

– Тази групировка обаче расте повече от 10 години по времето на различни правителства. Кой допусна това да се случи?

– Всички допуснаха това да се случи, просто защото тук става дума за реални измерения на власт, както икономическа, така и политическа. Тази групировка нараства вече малко повече от 10 години. След 2001 година българската олигархия се явява пълновластен господар на политическия процес в страната. Тя непрекъснато развива през последните 14 години нови и нови инструменти за изпразване от съдържание на процеса на политическо представителство. Купуването на гласове, купуването на секционни комисии, прекият и контролиран вот върху огромни групи социално слабо население – това политическо брокерство на практика характеризира българската политика от момента, в който Симеон Сакскобургготски се качи на върха на властта.

Концентрацията на власт и богатство в ръцете на групировката около Доган, Пеевски и Василев е нов етап на олигархичен контрол. Този контрол над политическата сцена вече губи чара си на полуприкритост зад сцената, където се теглят конците на марионетките, и се превръща в пряко управление на марионетките на сцената. Това не може да не хвърли цялата политическа система в криза.

Бойко Борисов, който дойде през 2009 година, упражняваше властта в едно тихо съгласие с господаря на Сарая, което включваше неотменно сътрудничество със същата политико-корпоративна групировка, за която говорим. Сега разбира се Борисов не иска да си спомня за това, защото има нужда да релегитимира своята претенция да се завърне по върховете на властта. Но никой, който е бил на власт в последните 10 години, не е минал без това да бъде зависим от тази концентрация на икономическа и институционална власт на тази групировка около Сарая и КТБ.

– Това не е ли добра новина все пак? Кризата на политическото представителство, осветяването на тази схема, не са ли предпоставка за нещо по-добро в бъдеще?

– Частично е добра новина, защото немилостиво разголва интимната същност на недемократичната корпоративна и институционална власт в България. Новината е частично добра обаче, защото липсва другата важна половина – някаква структурирана или поне възникваща алтернатива. За съжаление порочният кръг продължава да присъства и аз не виждам някакви шансове да се измъкнем от него.

– Започнахме с медицинските термини – диагнозата, има ли лечение на пазара?

– Има два вида лечение. Едното е да се приведе обществото в съответствие с олигархичния, корпоративен и мафиотски контрол върху икономиката и политиката на страната, т.е. установяването на един по-откровен авторитарен режим от путинистки вид. За щастие сме в Европа и това не може да се случи.

Втората възможност е да продължат гниенето, безвремието и безпътицата. Третата, здравословната възможност, е обществото да събере сили за промяна, да създаде организирани граждански и политически алтернативи, които да възстановят представителния процес на управление в България. За съжаление това е изключително трудно в настоящото състояние на българското общество. Дори и в най-кризисните периоди на последната година подобно възраждане на граждански и политически представителен потенциал няма.

За мен една малка, но твърде хипотетична на този етап, е надеждата в българския обществено-политически процес да бъде включена диаспората в чужбина, която през последния четвърт век нарастна до милион и половина души. С всичките рискове в обществения живот да навлязат всякакви хора с всякакви претенции, електронното гласуване би могло да разшири периметъра на българската политика и да създаде нови възможности за излизане от порочния кръг.

От clubz.bg (интервю на Иван Бедров)

Споделете чрез

Предишен

Следващ