Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех в привличането на голям инвеститор трябва да се разглежда по подобен начин. Накрая VW може все пак да дойде, но аз още сега виждам позитивното в цялата история: Благодарение на лавината от коментари и стискането на палци, българското общество най-сетне започна да осъзнава колко важни за развитието на страната са големите индустриални инвестиции. Крайно време беше. Защото последните години са изпълнени с примери, в които не просто не се борихме за тях, а даже активно ги прогонвахме.
Ще коментирам само най-значимия и известен случай – спирането на проекта на Шеврон за проучване за шистов газ. За забравилите, припомням: През лятото на 2011 г. компанията плати 30 милиона долара за разрешение за проучване за шистов газ в Североизточна България. Броени дни след това стартира пропаганда кампания срещу проекта. Сформира се специфична коалиция от леви и зелени до крайно-десни активисти, организации и партии, обединени от „каузата“ да се предотвратят не само добива, а дори и проучванията за наличие на шистов газ. Кампанията по „страхуване“ на населението започна в Интернет и социалните медии и много бързо премина в ежедневно присъствие по всички национални медии и протестни шествия с десетки хиляди участници във всички по-големи градове в страната. Рационалният диалог бе напълно заглушен. Мненията на експертите по темата – геолози, инженери, икономисти – останаха практически нечути. В резултат през януари, 2012 г. Парламентът наложи мораториум върху технологията на хидравлично напукване, чрез което се проучва и добива газ от шисти. След около още две години Шеврон се оттегли от България.
Днес оплакваме пропуснатите ползи от неидването на компания, за чието привличане сме готови да похарчим стотици милиони, а тогава активно прогонихме друга такава, която си беше платила, за да е тук. Без да подценявам потенциалните ползи от идването на VW, трябва да отбележа, че пропуснатите ползи от прогонването на Шеврон всъщност бяха доста по-големи. Според американската Агенция за енергийна информация България вероятно разполага със залежи на шистов газ от 481 млрд. куб. м и с над 200 млн. барела шистов нефт. Това са огромни за нашите нужди количества, които дават възможност не само за използване на евтина и чиста енергия, а за експлозивно развитие на множество традиционни за България индустрии, за които газът е суровина – производство на торове, пластмаси, химикали, влакна и др. Според изготвената от екип на икономиста Красен Станчев оценка на пълните ефекти от евентуалния добив върху икономиката ни в период от 30 г. варира от 9.5 млрд. евро инвестиции, 26 хиляди работни места и 18.3% по-висок БВП в края на периода (консервативен вариант) до 27 млрд. евро инвестиции, 39 хиляди работни места и 26.6% по-висок БВП (пълен потенциал). Знам, и на мен ми е трудно да си представя подобни числа!
Горните сметки даже не включват трудни за остойностяване ползи като енергийна сигурност и независимост от една, иначе братска, страна, както и намаляване на замърсяването на въздуха, което ежегодно допринася за преждевременната смърт на около 10 000 души и се дължи в най-голяма степен на изгарянето на твърди горива от домакинствата. Градските топлофикации и директното използване на газ за отопление са чистите алтернативи, които масово се използват в Европа. Ако приемем, че значима част (над 50%) от потребителите на твърди горива в големите градове преминат на ТЕЦ, газ или ток, България би могла да се отърве от проблема с мръсния въздух и всеки един от нас да живее с около 2 години по-дълго и по-здрав. Забележете, че проект, който бива отхвърлен заради имагинерен страх от „екологична катастрофа“ всъщност осигурява пряк път към решаване на най-значимия екологичен проблем на страната. И това ако не е парадокс?
Войната срещу добива на собствен газ съвсем не приключи с изгонването на Шеврон. В края на 2017 г., след подобна кампания за всяване на масов страх, община Генерал Тошево проведе референдум, за да предотврати проект за добив на газ на територията си. Забележете, че става дума за напълно стандартен проект, без фракинг, при това не за проучване, а вече за реален добив. Под такъв „обществен“ натиск, РИОСВ-Варна отхвърли Доклада по ОВОС на инвеститора и практически спря проекта. Явно не искаме изобщо да чуем за собствен добив на газ? А, ако случайно и Шел намерят нещо значимо в морето, как ще реагираме?
Също в края на 2017 г. правителството използва Мораториума от 2012 г. като претекст да откаже разрешение за провеждане на научна експедиция за проучване на газови хидрати в Черно Море, поискано от немски научен институт. Над 4 трилиона куб. м. природен газ са прогнозните ресурси, които може да лежат на дъното в българска акватория. Правя хипотетично сравнение само, за да придобиете представа за какво количество иде реч: Ако Хан Аспарух го беше намерил през 681 г. и България оттогава потребяваше толкова газ годишно, колкото днес, точно щяхме да сме стигнали до изчерпването му. Явно не искаме да знаем дали настина са там?
Газовите проекти са само върха на айсберга на активно прогонени от нас самите значими инвестиции. От предотвратяването на проекти за добив на метални руди за милиарди евро, през практически всеки проект за енергийно оползотворяване на отпадъци, забраната за отглеждане на ГМО, до забавянето или окончателно възпрепятстване на десетки други проекти за инфраструктура, заводи или курорти – днес анти-бизнес активизмът у нас достига застрашителни размери, които буквално стопират технологичния прогрес и икономиката ни. Да, безспорно активното гражданско общество е изключително важен елемент от формулата на всяка добре работеща демокрация. Да се служи на интересите на обществото обаче е чест, която поставя много високи изисквания към активиста. На първо място той трябва да е добре информиран и да схваща, че без индустрия и инвестиции няма нито работа, нито висок стандарт на живот. И тъй като съм убеден, че много хора ще извадят от ръкава си „екологичната“ карта, държа да отбележа – абсолютно всеки индустриален проект, включително и автомобилен завод, има пряко негативно въздействие върху околната среда. То обаче винаги може да бъде управлявано и минимизирано. Точно това се случва навсякъде, където има значим добив на нефт и газ в САЩ, като в Тексас и Пенсилвания – хората не само забогатяват, но и живеят във все по-чиста среда. Колкото по-голям е икономическият ефект от една инвестиция, толкова по-значими са непреките ползи за околната среда – просто само така можем да имаме средствата, за да си позволим чист въздух, води, почви и опазване на природата. Неслучайно, най-богатите страни в света са и най-чисти. Или някой се съмнява в простия факт, че Швейцария е по-зелена от Пакистан?
Да, държавата ни се проваля. Но не толкова в привличането на нови инвеститори, колкото в създаване на добри условия за бизнес и изграждане на обществено съзнание за приемане на компаниите и индустриите, които вече са тук. Защото каква полза има България от тяхното развитие и успех, ако ги принуждаваме да инвестират печалбите си в чужбина? Крайно време е това да се промени!
