fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Защо еврократите не могат да понасят полската управляваща Партия на правото и справедливостта

Време за четене: 4 мин.

Ришард Легутко (автор на оригиналната публикация)

Ришард Легутко е съпредседател на групата на консерваторите и реформистите в Европейският парламент, професор по философия в Ягелонският университет в Краков, автор на книгата „Демонът в демокрацията: тоталитарни изкушения в свободни общества“ (Encounter, 2016).


Източноевропейските страни си възвръщат политическата независимост и това подлудява Брюксел

От последните парламентарни избори в Полша през ноември 2015 г. насам, членове на изгубилата изборите еврофедерална партия „Гражданска платформа“ (Platforma Obywatelska), обвиняват управляващата партия „Право и справедливост” (Prawo i Sprawiedliwość) в нарушаване на полската конституция и тласкане на страната към авторитаризъм. Обвинението бе шумно повтаряно и от високопоставени функционери на Брюксел. Но това, което критици наричат „авторитаризъм“ е нищо повече от опит полската държава да си възвърне основни властови инструменти, които правителствата във Франция, Германия и практически всяка друга държава членка на ЕС притежават.

Държавните институции в посткомунистически общества винаги са били слаби и податливи на корупция. Както член на „Гражданска платформа“ сподели в запис на подслушан разговор със свой колега през 2013 г.: „Полската държава съществува само на теория.“ Партията на правото и справедливостта беше избрана с обещанието да реформира полската съдебна система, голяма част от която все още поддържа притеснителни връзки с комунистическото си минало. Сидии, които пращаха антикомунистически активисти в затвори през 1980-те години все още седят във Върховния съд на Полша. Някой от тях са бившли членове на Комунистическата партия.

Много полски сидии са открито политически. Те присъстват на политически манифестации, правят публични изявления по политически въпроси, и открито работят с политици по прокарването на конкретни политики. През 2012 г. началникът на регионалният съд в град Гданск прие разговор с журналист, който се преструваше че работи за тогавашният министър председател Доналд Туск, съоснователият на партията Гражданска платформа. Съдията изглеждаше готов да удовлетвори молбите на фалшивият журналист. Синът на г-н Туск беше нает по това време от компания, част от пирамидална схема, която е била преди това съдена от същият този съдия, правейки готовността на съдията да съдейства още по-подоздрителна.

Предложените от Партията на правото и справедливостта реформи включваха възстановяването на взаимния контрол между трите основни клона на властта. Процесът по наемане на кадри в съдилищата е сътрудничество между законодателната власт и няколко профсъюза, представляващи сидиите. В повечето европейски страни целта е да се съчетае политическата намеса със запазването на съдебна независимост. В Полша обаче, на съдийте е даден кард бланш да запълват сами редиците си. Профсъюзите са категорични в желанието си да запазят тези си привилегии.

През юли, полският президент Анджей Дуда наложи вето на две от трите законодателни предложения от собствената му партия на Правото и справедливостта, но подчерта продължаващият си ангажимент към радикална реформа. В това той има обществената подкрепа на по-голямата част от обществото, които са ясно недоволни от това как работят съдилищата в страната. Каквито да са моментните им различия, президента и парламента надали ще поддадат на натиска от страна на ЕС и изоставят реформите.

Защо тогава, напълно разумни реформи провокираха толкова силна реакция от страна на Европейската комисия и Европейският парламент? Една причина е двойният стандарт, който тегне над европейските институции. Когато правителството на г-н Туск промени закона, за да напълни Конституционният съд изцяло с назначения от партията „Гражданска платформа“, никой в ЕС не си повдигна пръста. Когато правителството на „Право и справедливост“ се опита да установи по-балансирани съдилища, ЕС изведнуж видя в това заплаха за върховенството на закона. Когато миналото правителство изпрати анти-терористични екипи да прекъснат редакторска среща на „Wprost” – седмичното списание, което публикува стенограмата от разговорите между високопоставени членове на „Гражданска платформа“, Европейските вестници игнорираха историята.

В момента Полша бива обвинявана в контрол над медиите, което е абсурдно твърдение. Полша има силни и независими медии, представляващи далеч по-голям спектър от мнения и позиции, отколкото можете да намерите във Франция или Германия. Полша е една от малкото страни в Европа, където политическата коректност не е успяла да задуши обществената дискусия.

Европейската Комисия просто има проблем с Полша, защото тя се опитва да се противопостави на централизиращите тенденции в Европа, да защити националният си суверенитет, както е заложено в основополагащите договори на ЕС, и да настоява тези договори да бъдат уважавани. Пакетът “Препоръки относно върховенството на закона“, който комисията издаде това лято превишава правата, които са и дадени от основополагащите договори на ЕС. Атаката срещу Полша е част от плана на президента на Комисията Жан-Клод Юнкер да направи институцията „по-политическа“.

Западноевропейските правителства и лидерите на институциите на ЕС от дълго време третират страните от Източна Европа като юноши под тяхно опекунство. Европейският комисар Гюнтер Ойтингер пожела от полското правителство да представя законопроектите си първо в Брюксел, преди да ги предоставя на полският парламент. По време на неформална среща с полски политици миналата година, канцелрът на Германия Ангела Меркел не успя да прикрие раздразнението си от новите икономически отношения на Полша с Китай, аргументирайки се, че подобни инициативи следва първо да получават благословия от „приятели“.

Още по-дразнещо сред евробюрократите е растящото сътрудничество между Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия – както и „Тримариумът“, съставен от Вишеградската Четворка, Балтийските страни, Австрия, Словения, Хърватска, България и Румъния. Полша игра централна роля в изграждането на тези Централно и Източно Европейски проекта за сътрудничество.

Бюрократите на ЕС желаят да увеличат властта си централизирайки я. Гледайки как Източна Европа възвръща политическата си сила ги подлудява. Все пак, в политиката никой не харесва да му взимат властта от ръцете.

Оригинална публикация в Wallstreet Journal

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!