Защо еврократите не могат да понасят полската управляваща Партия на правото и справедливостта

Ришард Легутко (автор на оригиналната публикация)

Ришард Легутко е съпредседател на групата на консерваторите и реформистите в Европейският парламент, професор по философия в Ягелонският университет в Краков, автор на книгата „Демонът в демокрацията: тоталитарни изкушения в свободни общества“ (Encounter, 2016).


Източноевропейските страни си възвръщат политическата независимост и това подлудява Брюксел

От последните парламентарни избори в Полша през ноември 2015 г. насам, членове на изгубилата изборите еврофедерална партия „Гражданска платформа“ (Platforma Obywatelska), обвиняват управляващата партия „Право и справедливост” (Prawo i Sprawiedliwość) в нарушаване на полската конституция и тласкане на страната към авторитаризъм. Обвинението бе шумно повтаряно и от високопоставени функционери на Брюксел. Но това, което критици наричат „авторитаризъм“ е нищо повече от опит полската държава да си възвърне основни властови инструменти, които правителствата във Франция, Германия и практически всяка друга държава членка на ЕС притежават.

Държавните институции в посткомунистически общества винаги са били слаби и податливи на корупция. Както член на „Гражданска платформа“ сподели в запис на подслушан разговор със свой колега през 2013 г.: „Полската държава съществува само на теория.“ Партията на правото и справедливостта беше избрана с обещанието да реформира полската съдебна система, голяма част от която все още поддържа притеснителни връзки с комунистическото си минало. Сидии, които пращаха антикомунистически активисти в затвори през 1980-те години все още седят във Върховния съд на Полша. Някой от тях са бившли членове на Комунистическата партия.

Много полски сидии са открито политически. Те присъстват на политически манифестации, правят публични изявления по политически въпроси, и открито работят с политици по прокарването на конкретни политики. През 2012 г. началникът на регионалният съд в град Гданск прие разговор с журналист, който се преструваше че работи за тогавашният министър председател Доналд Туск, съоснователият на партията Гражданска платформа. Съдията изглеждаше готов да удовлетвори молбите на фалшивият журналист. Синът на г-н Туск беше нает по това време от компания, част от пирамидална схема, която е била преди това съдена от същият този съдия, правейки готовността на съдията да съдейства още по-подоздрителна.

Предложените от Партията на правото и справедливостта реформи включваха възстановяването на взаимния контрол между трите основни клона на властта. Процесът по наемане на кадри в съдилищата е сътрудничество между законодателната власт и няколко профсъюза, представляващи сидиите. В повечето европейски страни целта е да се съчетае политическата намеса със запазването на съдебна независимост. В Полша обаче, на съдийте е даден кард бланш да запълват сами редиците си. Профсъюзите са категорични в желанието си да запазят тези си привилегии.

През юли, полският президент Анджей Дуда наложи вето на две от трите законодателни предложения от собствената му партия на Правото и справедливостта, но подчерта продължаващият си ангажимент към радикална реформа. В това той има обществената подкрепа на по-голямата част от обществото, които са ясно недоволни от това как работят съдилищата в страната. Каквито да са моментните им различия, президента и парламента надали ще поддадат на натиска от страна на ЕС и изоставят реформите.

Защо тогава, напълно разумни реформи провокираха толкова силна реакция от страна на Европейската комисия и Европейският парламент? Една причина е двойният стандарт, който тегне над европейските институции. Когато правителството на г-н Туск промени закона, за да напълни Конституционният съд изцяло с назначения от партията „Гражданска платформа“, никой в ЕС не си повдигна пръста. Когато правителството на „Право и справедливост“ се опита да установи по-балансирани съдилища, ЕС изведнуж видя в това заплаха за върховенството на закона. Когато миналото правителство изпрати анти-терористични екипи да прекъснат редакторска среща на „Wprost” – седмичното списание, което публикува стенограмата от разговорите между високопоставени членове на „Гражданска платформа“, Европейските вестници игнорираха историята.

В момента Полша бива обвинявана в контрол над медиите, което е абсурдно твърдение. Полша има силни и независими медии, представляващи далеч по-голям спектър от мнения и позиции, отколкото можете да намерите във Франция или Германия. Полша е една от малкото страни в Европа, където политическата коректност не е успяла да задуши обществената дискусия.

Европейската Комисия просто има проблем с Полша, защото тя се опитва да се противопостави на централизиращите тенденции в Европа, да защити националният си суверенитет, както е заложено в основополагащите договори на ЕС, и да настоява тези договори да бъдат уважавани. Пакетът “Препоръки относно върховенството на закона“, който комисията издаде това лято превишава правата, които са и дадени от основополагащите договори на ЕС. Атаката срещу Полша е част от плана на президента на Комисията Жан-Клод Юнкер да направи институцията „по-политическа“.

Западноевропейските правителства и лидерите на институциите на ЕС от дълго време третират страните от Източна Европа като юноши под тяхно опекунство. Европейският комисар Гюнтер Ойтингер пожела от полското правителство да представя законопроектите си първо в Брюксел, преди да ги предоставя на полският парламент. По време на неформална среща с полски политици миналата година, канцелрът на Германия Ангела Меркел не успя да прикрие раздразнението си от новите икономически отношения на Полша с Китай, аргументирайки се, че подобни инициативи следва първо да получават благословия от „приятели“.

Още по-дразнещо сред евробюрократите е растящото сътрудничество между Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия – както и „Тримариумът“, съставен от Вишеградската Четворка, Балтийските страни, Австрия, Словения, Хърватска, България и Румъния. Полша игра централна роля в изграждането на тези Централно и Източно Европейски проекта за сътрудничество.

Бюрократите на ЕС желаят да увеличат властта си централизирайки я. Гледайки как Източна Европа възвръща политическата си сила ги подлудява. Все пак, в политиката никой не харесва да му взимат властта от ръцете.

Оригинална публикация в Wallstreet Journal

Споделете:
Кристиян Шкварек
Кристиян Шкварек

Кристиян Шкварек е историк и политолог. Основател и изпълнителен директор на фондация "Консервативно Общество", както и на инициативата "Месец на Семейството". Бивш председател на Младежкия Консервативен Клуб и представител на "Европейските Консерватори и Реформисти" за България.