Преди десет години тогавашният германски канцлер Ангела Меркел каза това, което ще се превърне в нейната определяща фраза: „Wir schaffen das.“ На български „можем да се справим“. Тя, разбира се, имаше предвид политиката на отворени граници, която щеше да наложи на Германия и нейния народ.
Поканата трябваше да бъде само за сирийци, които бягаха от гражданската война в страната си. Малко преди прочутата реч на Меркел вътрешна комуникация, Инструкция 93605/Сирия/2015, нарежда на германските власти да разрешат влизането на всеки, който твърди, че е от Сирия, дори без документи. Официалният акаунт в Twitter на Федералната служба по миграция сподели публикация, предназначена предимно да информира журналистите, че „разпоредбите за сирийските граждани в момента в по-голямата си част не се прилагат от нас“. Посланието бързо надхвърли целевата аудитория и се разпространи като горски пожар сред бежанските лагери в Турция, Ливан и Йордания. Тя се разпространява в групи във Facebook и се разпространява в общи чатове, насърчавайки мигранти от всички националности – със сигурност не само сирийци – да пътуват до Германия.
През 2015 г. и 2016 г. страната е приела 1,2 милиона лица, търсещи убежище, повече от всяка друга държава-членка на ЕС. Средно около половината от тези заявления ще бъдат приети – отново с много по-висок процент от много други страни от ЕС. Сред тях най-голямата група са мъжете на възраст между 18 и 34 години. Повечето са сирийци (или поне твърдят, че са), но много други идват от Афганистан, Пакистан, Сирия, Иран, Ирак, Сомалия, Еритрея и Нигерия.
Германия е готова да покани тези чужденци, вярвайки, че те бягат от разкъсвани от войни страни, преследвания и други трудности. Германците връзват балони за стълбове, даряват дрехи, храна и играчки и чакат на летищата и гарите, носейки плакати с надпис „Бежанците са добре дошли“. Някои хора дори поканиха търсещите убежище да останат в домовете си.
Дори по онова време някои от министрите на Меркел я предупредиха, че тя дава възможност за един вид „бежански туризъм“, като отваря вратите за всички. Но Меркел отхвърли тези опасения, смело заявявайки, че „Ще видите, след десет години това, което правя сега, ще се счита за историческо“.
Меркел не сгреши. Решението й да отвори портите със сигурност се оказа историческо, само че по грешни причини. Десетилетие по-късно, успя ли Германия да се справи с масовата миграция? Трябва да е ясно на всеки, който има очи, че отговорът е категорично „не“. Само на икономическо равнище разходите са огромни, като оценките са някъде около 5800 милиарда евро. Само през 2023 г. бюджетът за „разходи, свързани с бежанците“ беше 30 милиарда евро. По-голямата част от тях се изразходват за социални помощи, като жилище, храна, облекло и здравеопазване, както и месечна лична надбавка между 196 и 441 евро. Средно чуждестранните граждани печелят значително по-малко от германците, което прави малко вероятно страната някога да възстанови тези загуби.
Щедрата социална система на Германия, не е изненадващо, привлича голям брой опортюнистични икономически мигранти, надяващи се да спечелят пари. Сю Рийд, пишейки в Daily Mailминалата седмица, разказа за взаимодействие, което е имала с група от трима мъже, търсещи убежище от Пакистан, малко след като Меркел е произнесла речта си „Wir schaffen das„. Те „се отказаха от добра работа на летището в Карачи, за да поискат убежище в Германия“, пише Рийд. „Заедно със съпругите и децата им беше дадена къща с пет спални.“ Един от мъжете каза на Рийд: „Благодаря на Бог за г-жа Меркел. Писна ни от Пакистан.“
Това очевидно остава в историята по много причини, но отчасти защото голям брой търсещи убежище не са успели да се интегрират правилно в обществото, което ги е посрещнало толкова топло. Според проучване от 2020 г. само 54% от мъжете бежанци могат да говорят немски на адекватно ниво. Броят е много по-лош при жените – само 34%. Това не само показва липса на езикова интеграция, но също така предполага, че новодошлите се придържат към регресивни възгледи за жените. По същия начин сред тези, които са били в Германия от поне седем години, 73% от сирийските мъже са намерили работа. Но този процент пада до едва 29% от сирийските жени.
Престъпността е друг спорен въпрос. През последните десет години имаше много терористични атаки и насилствени актове, извършени от търсещи убежище – от масовото изнасилване на германки в Кьолн в навечерието на Нова година 2016 г. до терористичната атака в Солинген миналата година. Най-смъртоносната терористична атака в страната през последното десетилетие се случи през 2016 г. от ръцете на неуспешен кандидат за убежище от Тунис, убивайки 12 и ранявайки 56 на коледен базар в Берлин. Но дори и извън тези добре разгласени случаи, чуждестранните граждани като група са значително повече представени като заподозрени извършители на престъпления. Чужденците представляват повече от 43% от регистрираните насилствени престъпления като нападение, убийство или грабеж, докато съставляват само 15% от населението. Във всички престъпления негерманците са заподозрени в 35% от случаите.
Не е чудно, че германците са разочаровани от визията за Европа без граници. Според едно проучване почти 40% от германците виждат миграцията не като възможност за страната, а като заплаха. Към 2023 г. 78% смятат, че имигрантите поставят тежест върху социалната държава, а 73% смятат, че имиграцията води до конфликт между граждани и новодошли. Дори настоящият канцлер, християндемократът Фридрих Мерц, не смята, че страната е успяла да се справи с масовия приток на новопристигнали. През юли, когато беше попитан за речта на Меркел, той призна, че проектът за отворени граници „очевидно се е провалил“.
Като такова, коалиционното правителство на Мерц се опитва да спре потока от масова миграция, откакто дойде на власт по-рано тази година. Досега молбите за убежище са намалели почти наполовина от миналата година и е постигнат известен напредък към намаляване на обезщетенията за търсещите убежище. Но това не е достатъчно. Християндемократите са възпрепятствани от коалиционния си партньор социалдемократите и от факта, че имиграцията остава тема табу в германската политика. Тези, които се осмеляват да критикуват отворените граници и липсата на интеграция на мигрантите, могат да бъдат заклеймени като крайнодесни екстремисти, въпреки факта, че темата за имиграцията сега е приоритет номер едно за много германци. Също така не би трябвало да е изненада, че гласоподавателите се стичат към една от малкото партии, които обещават да приемат имиграцията сериозно. През 2015 г. младата „Алтернатива за Германия“ имаше само 3%. Сега тя е втората по големина партия в Германия и наскоро стана най-популярната в социологическите проучвания с 26%.
Какво има да каже Меркел за всичко това, десет години по-късно? Може да си помислите (или поне да се надявате), че тя би се съобразила с последствията, щеше да признае погрешна преценка или да предложи известна степен на разкаяние. Но тя остава предизвикателно непримирима. Притисната наскоро за мигрантската криза, тя саркастично попита критиците си: „Трябваше ли да позиционираме водни оръдия на границата? Какво щеше да стане с нашите ценности в такъв случай?“ Този отговор издава играта. Никога не може да бъде добър знак, когато абстрактните „ценности“ на лидера са поставени над сигурността, сплотеността и съгласието на собствения му народ. Меркел избра блясъка на привидната праведност пред благоденствието на страната, на която служи. Германия и германците пострадаха за това.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
