НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

За баланса между общност, ценности и човек

Време за четене: 4 мин.

Консерватизмът – естествената политическа среда за човека

Ценностите сами по себе си не водят до директно създаване и реализиране на публични политики, те обаче подпомагат процеса на осмисляне на важните неща за отделния човек и за човешките общности и по този начин спомагат за формирането на обхватно съдържание на понятия като справедливост и свобода. Благодарение на ценностите човек може да бъде част от общност и заедно с това да бъде себе си.

Възпроизводството на политическия живот минава през ценностни дебати и разговори, без ценностна основа политически живот не би могъл да съществува. Възпроизводството се случва на основата на политическите ценности, защото те представляват неизменното, непроменимото, непрекъснато съществуващото. Справедливост и свобода са понятия, които съществуват извън времето и пространството и са независими от тях.

Възпроизводството на политическия живот осигурява усъвършенстването на общностите. За да се свърже с определени политически ценности, човек трябва да бъде част от общност. Справеливостта и свободата се достъпни за човека, ако той е част от определена общност или общности. Тук може да бъде открита и първостепенната роля на консерватизма като най-близката до човешката природа политическа среда.

Консерватизмът е способен в най-висока степен да осигури хармония между общност, политически ценности и отделния човек. Нека съпоставим консерватизма с неговите главни конкуренти – социализма и либерализма.

Социализмът говори за социална справедливост, народни свободи и равенство. Сякаш самият политически режим е този, които трябва да създава социалната справедливост и останалите характеристики на левите политически системи. След като политическият режим създава политическите ценности, то това означава, че те не са независими и не са необвързани с пространството и времето, т.е. те стават зависими от политическия режим, а не той от тях.

Социалната справедливост, народовластието и равенството са ценности в политиката на социализма, но в самото разбиране за ценностите те не са независими извън времето и пространството. Ето защо левите политически системи лесно могат да се изродят в тоталитарни режими и да продължат да бъдат социалистически, за тях това е просто промяна в текущата политика. От тук произтича и тяхната непредвидимост. Непредвидимост, която дава основание на левите управления да се гледа като на рискови, било по отношение на публични разходи, икономика или човешки права.

Ако консервативното управление направи компромис с политическите ценности, то губи основанието си да принадлежи към консервативната политическа среда. В това е мотивацията на консервативните политически субекти да бъдат стриктни по отношение на политическите ценности. На това се дължи стабилността и предвидимостта на този вид публично управление.

Що се отнася до либерализма, тук проблемът е в прекомерното залагане на възможностите на отделния човек, които са принципно ограничени. Отделният човек сам не може да изгради общност. Ако при левите политически системи човекът може да остане безправен и потискан, при либерализма, той може да остане духовно недоразвит, културно ограничен и интелектуално нереализиран.

Ако при социализма балансът „общност – политически ценности – човек” се нарушава в полза на общността за сметка на човека, то при либерализма това става в полза на човека за сметка на общностите, от което и общностите и отделния човек са в загуба. При социализма общностите страдат и от това, че са изкуствени образувания и са изградени в разрез с човешката природа. Например т. нар. работническа класа е общност, която е изградена на едноизмерен принцип. Това са хора на наемния труд, но обстоятелството, че са такива съвсем не означава, че са еднакви и трябва да принадлежат към една общност. Общността се гради върху система от споделени и изградени във времето мисли и навици, които определена група от хора е възприела като правила, норми и начин на живот.

В основата на консерватизма лежи съществуването на баланса „общност – политически ценности – човек”. Разбира се, този баланс може да се наруши в резултат на въздействието или влиянието на определени явления. И в търсене на неговото възстановяване човекът да поеме по пътя на социализма или либерализма. Историята познава множество примери за такива видове въздействие или влияние – световните войни, мащабните хуманитарни, икономически и други видове кризи дават шанс на конкурентите на консераватизма.

Всъщност логиката, която прави обяснимо съществуването на социализъм и либерализъм може да се търси в естествено съществуващата възможност за нарушаване на баланса „общност – политически ценности – човек”. В този случай те са преходно състояние, до момента на възстановяване на баланса. Но реализирането на подобни експерименти води до сериозни противоречия с човешката природа и естествените човешки общности.

Появата на държавата като основна властова организация има за главна цел да бъде полезна на човека и неговите общности. Това означава, че тя трябва да бъде максимално близка до човешката природа и естествените човешки общности. Консерватизмът като ценностна система в най-голяма степен има способността да осигури реализирането на основната функция на държавата. Този вид управление може в най-голяма степен да бъде осъществявано близо до хората и в тяхна полза.

Естествено трябва да бъде направена и уговорката за просветеността на елитите, които реализират консервативно управление. Сполучливото реализиране на този тип управление изисква сериозни познания в областта на политическата теория, политическата философия и дори метафизиката. Използването на консерватизма само като етикет обикновено води до катастрофа за злоупотребилите политически субекти. Най-новата политическа история на България вече познава подобни примери, а дали близкото бъдеще няма да ни осигури още материал за разсъждение!? Може би, кой знае?

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!