За баланса между общност, ценности и човек

Време за четене: под 5 мин.

Консерватизмът – естествената политическа среда за човека

Ценностите сами по себе си не водят до директно създаване и реализиране на публични политики, те обаче подпомагат процеса на осмисляне на важните неща за отделния човек и за човешките общности и по този начин спомагат за формирането на обхватно съдържание на понятия като справедливост и свобода. Благодарение на ценностите човек може да бъде част от общност и заедно с това да бъде себе си.

Възпроизводството на политическия живот минава през ценностни дебати и разговори, без ценностна основа политически живот не би могъл да съществува. Възпроизводството се случва на основата на политическите ценности, защото те представляват неизменното, непроменимото, непрекъснато съществуващото. Справедливост и свобода са понятия, които съществуват извън времето и пространството и са независими от тях.

Възпроизводството на политическия живот осигурява усъвършенстването на общностите. За да се свърже с определени политически ценности, човек трябва да бъде част от общност. Справеливостта и свободата се достъпни за човека, ако той е част от определена общност или общности. Тук може да бъде открита и първостепенната роля на консерватизма като най-близката до човешката природа политическа среда.

Консерватизмът е способен в най-висока степен да осигури хармония между общност, политически ценности и отделния човек. Нека съпоставим консерватизма с неговите главни конкуренти – социализма и либерализма.

Социализмът говори за социална справедливост, народни свободи и равенство. Сякаш самият политически режим е този, които трябва да създава социалната справедливост и останалите характеристики на левите политически системи. След като политическият режим създава политическите ценности, то това означава, че те не са независими и не са необвързани с пространството и времето, т.е. те стават зависими от политическия режим, а не той от тях.

Социалната справедливост, народовластието и равенството са ценности в политиката на социализма, но в самото разбиране за ценностите те не са независими извън времето и пространството. Ето защо левите политически системи лесно могат да се изродят в тоталитарни режими и да продължат да бъдат социалистически, за тях това е просто промяна в текущата политика. От тук произтича и тяхната непредвидимост. Непредвидимост, която дава основание на левите управления да се гледа като на рискови, било по отношение на публични разходи, икономика или човешки права.

Ако консервативното управление направи компромис с политическите ценности, то губи основанието си да принадлежи към консервативната политическа среда. В това е мотивацията на консервативните политически субекти да бъдат стриктни по отношение на политическите ценности. На това се дължи стабилността и предвидимостта на този вид публично управление.

Що се отнася до либерализма, тук проблемът е в прекомерното залагане на възможностите на отделния човек, които са принципно ограничени. Отделният човек сам не може да изгради общност. Ако при левите политически системи човекът може да остане безправен и потискан, при либерализма, той може да остане духовно недоразвит, културно ограничен и интелектуално нереализиран.

Ако при социализма балансът „общност – политически ценности – човек” се нарушава в полза на общността за сметка на човека, то при либерализма това става в полза на човека за сметка на общностите, от което и общностите и отделния човек са в загуба. При социализма общностите страдат и от това, че са изкуствени образувания и са изградени в разрез с човешката природа. Например т. нар. работническа класа е общност, която е изградена на едноизмерен принцип. Това са хора на наемния труд, но обстоятелството, че са такива съвсем не означава, че са еднакви и трябва да принадлежат към една общност. Общността се гради върху система от споделени и изградени във времето мисли и навици, които определена група от хора е възприела като правила, норми и начин на живот.

В основата на консерватизма лежи съществуването на баланса „общност – политически ценности – човек”. Разбира се, този баланс може да се наруши в резултат на въздействието или влиянието на определени явления. И в търсене на неговото възстановяване човекът да поеме по пътя на социализма или либерализма. Историята познава множество примери за такива видове въздействие или влияние – световните войни, мащабните хуманитарни, икономически и други видове кризи дават шанс на конкурентите на консераватизма.

Всъщност логиката, която прави обяснимо съществуването на социализъм и либерализъм може да се търси в естествено съществуващата възможност за нарушаване на баланса „общност – политически ценности – човек”. В този случай те са преходно състояние, до момента на възстановяване на баланса. Но реализирането на подобни експерименти води до сериозни противоречия с човешката природа и естествените човешки общности.

Появата на държавата като основна властова организация има за главна цел да бъде полезна на човека и неговите общности. Това означава, че тя трябва да бъде максимално близка до човешката природа и естествените човешки общности. Консерватизмът като ценностна система в най-голяма степен има способността да осигури реализирането на основната функция на държавата. Този вид управление може в най-голяма степен да бъде осъществявано близо до хората и в тяхна полза.

Естествено трябва да бъде направена и уговорката за просветеността на елитите, които реализират консервативно управление. Сполучливото реализиране на този тип управление изисква сериозни познания в областта на политическата теория, политическата философия и дори метафизиката. Използването на консерватизма само като етикет обикновено води до катастрофа за злоупотребилите политически субекти. Най-новата политическа история на България вече познава подобни примери, а дали близкото бъдеще няма да ни осигури още материал за разсъждение!? Може би, кой знае?

 

Политолог, завършил СУ “Св. Климент Охридски”. Придобил е и магистърска степен по международни отношения и международна сигурност в същия университет. Интересите му са в сферата на политическите ценности, публичните институции, публичните комуникации и системата на международните отношения. Има богат опит в неправителствения сектор и медиите.

Share This